SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Загледах се в тази снимка, това ли е оригиналът? Там, дето Джаред беше яхнал Джен манип ли е била? А колко се чудех как го е издържала! Пробвах с моя мъж и не можах - за протокола - аз съм по едра от Джен, а той по-дребен от Джаред 

А ! Докато разходи Импала знойно тяло по Ларгото и какво я чака в любимия й форум? Много нови постове и то с продължения на епизода, който бих нарекла 'Episode 7! Time for keksing' . Много ми хареса написаното и благодаря на всички   . Очаквам гореща сцена и с Диййййн (ОХ!).

Солти,
Много готин и оригинален аксесоар .

Галче,
Джаред върху Миша е манипка, със сигурност.
PS. Провокира ме да пробвам да ме яхне Милото . Издържам теглото му и по този начин , и дори го поносих, но кратко . При всички положения предпочитам аз да го яздя .

Чудих се каква песен би отивала на 'бясното' Сами . Харесах тази - едновременно "брутална" и адски секси, поне според мен. Време колкото едно-две прослушвания в подходяща компания и съм готова . Ритъмът, ех...

Импалко, поздравления за избора на песен    Покъртителен ритъм на тласъци, направо ме дрогира. Много секс в нея, многоо 

Май ставам много нахална, само аз пиша, ама пуста муза!  


Дийн отключи вратата на хотелската стая и остави Ива да влезе след него, после заключи. Докато се усети, Ива вече го бе награбила, и устните й жадно се бяха вкопчили в неговите, оставяйки го без дъх. Непохватно, сякаш му бе за първи път, свали якето й, докато и тя събличаше неговото и за момент прекъснаха страстната си целувка. Дийн започна бавно да разкопчава копчетата на ризата й, но на третото се отегчи и с палав поглед я разкъса. Тя се изкикоти като малко момиченце и съблече тениската му без да се бави и секунда. Отново впили устни двамата се насочиха към леглото заднишком, без да се отделят един от друг. Ива се захвана с колана на дънките на Дийн, а след това и със самите дънки, и когато приключи, се остави в неговите ръце, за да свали оставащото от нейните дрехи. Той я вдигна на ръце и я положи внимателно на леглото, след което се наведе над нея и започна да покрива цялото й тяло с целувките си. Устните му се движеха върху нея и гърбът й се извиваше на дъга от изгарящото усещане.
Дийн започна да се движи надолу, проправяйки си път към така желаното място. Целуна корема й и след това разтвори краката й, обсипвайки бедрата й с целувки. Ива стенеше, умоляваше го и той най - сетне изъпълни желанието й, влизайки в нея.
Когато я облада, двамата станаха едно.
Устните им отново се сляха, тя зарови пръсти в косата му, прокара нокти по гърба му... Той обсипа врата й с целувки, нежно захапа зърното й, а тя - при последния тласък - захапа устната му, докато се отдаваха един на друг, сякаш за последно.
Когато свърши, Ива му прошепна:
- Остани в мен... - и го придърпа върху себе си. Двамата, потни и изтощени, лежаха прегърнати и сляти в едно цяло и Дийн нежно галеше мократа й коса. Ива придърпа главата му към себе си и го целуна нежно по устните. Не страстна целувка като онези преди малко, а целувка, която събираше в себе си всички неизречени думи.
Дълго лежаха така, след което Ива стана от леглото и извади цигара от чантата си. Докато пушеше, Дийн изучаваше голото й тяло, така прелестно, така съвършено, както никое друго, което бе виждал.
Всичко се случи за секунди.
Изведнъж го чу, рязко, неочаквано, нежелано. Студен глас, вледеняващ, влудяващ:
Убий го!
Изпищя отчаяно. Гласът продължаваше да кънти в главата й, да повтаря едно и също:
Убий! Убий го!Убий го сега!
- НЕ! - изкрещя Ива и се сви на кълбо на пода, крещейки от болка. Сякаш електричен ток протичаше през цялото й тяло.
Очите на Дийн се разшириха от ужас, той посегна да я докосне, но тя вдигна глава. Лицето й бе мокро от сълзите, кафявите очи - разширени от ужас.
- Дийн, не! Махни се, бягай, моля те! Стой далеч от мен!
Отново изкрещя от болката, разкъсваща цялото й тяло.
УБИЙ ГО!

Аз пък се сетих за тази песен: http://www.youtube.com/watch?v=k8FLsZyA3kM, когато си представях сцената между Елена и Сам. Много е подходяща, поддържа напрежението някак си, а и текста е супер-подходящ.
(Филмът се казва "The number 23" и е психотрилър с Джим Кери).
Иначе оригиналът е на тези момчета: http://www.youtube.com/watch?v=ixw_bLVUL34&ob=av2e


Леле, Солти, тъкмо се бях отдала на секс-сцената с Дийн и Ивето и изведнъж това "Убий го!" ми дойде като студен душ. Супер интересно стана, какво ли ще се случи по-нататък?

Днес явно е ден за досещане, защото и аз се сетих за една песен за частта със Сам и Елена - Abuse me. Така ще те нагласим с тези песни, че ще се наложи още да пишеш май

Солти, браво! Изненадващ обрат, а тъкмо си мислехме, че приключиха в Пз 
Понеже и трите песни са изключително ...к-хъъ.. стимулиращи, предлагам по тях да се напишат още поне две сцени.
Я, този Джим! Не очаквах точно той да ми въздейства точно така  Сигурно е заради татуировките.

Гласът на Луксия беше прекалено силен и властен, за да успее Ива да му се противопостави. Краули бе върнал към живота сардинската кучка и сега тя бе наистина бясна и готова да унищожи Уинчестър. Дийн забеляза странния пламък в очите на Ива и разбра, че нещо не е наред. Когато усети, че тялото й се напряга, за да го атакува, той прошепна ‘Съжалявам’ и я удари, за да я зашемети. Обади се на Сам, който бързо пристигна.
– Какво ще правим?
– Не знам. Да изчакаме да се свести и да я разпитаме?
– Да, така ще е най-добре.
Излязоха на балкона. Светлина на луната караше мокрите от скоро изсипалия се дъжд керемиди по покривите на къщите да блестят в сребърно. Братята имаха и можеха да си кажат много, но и двамата мълчаха. Или може би разговаряха мислено. Най-важното беше, че бяха отново заедно, един до друг, разчитащи безрезервно един на друг. Имаха и опасен и заплетен случай, който явно не беше приключил и в който можеха да излеят негативните си емоции.
След десетина минути чуха шумове от стаята. Ива се беше свестила и се опитваше да се измъкне от собствената си риза, с която Дийн я беше вързал. В други обстоятелства това можеше да й хареса.
– Здравей отново. Добре ли си?
– Какво се случи? Всичко ми е като в мъгла... Помня нас двамата... Ъъъ... Така, де. После главата ме заболя много силно и чух женски глас, който ми заповядваше да те убия.
– Да, после се опита да ме нападнеш, но те неутрализирах, съжалявам за което. – каза Дийн. – Сега добре ли си или искаш пак да опиташ?
– Добре съм. Никога не бих те наранила, когато съм господарка на мислите и действията си. Освен ако сам не го поискаш, разбира се. – добави Ива с палава усмивка.
На сутринта решиха да потърсят малко свръхестествена помощ. Елена и Ива знаеха за един много добър медиум в близкия Пловдив, изключително красив стар град, вечния съперник на столицата София.
По обяд паркираха пред кокетната къща на Диана Скалинова, по-известна с артистичния си псевдоним Даяна Скълиан.

PS. Давай, Дейна !

Много хубав става епизода.Благодаря ви момичета.Много се забавлявах докато го четях и с нетърпение чакам продължението.Когато братята отидат към морето може и да се включа (дано не е много нахално).Имам една лека идея в главата.

Импалка, още ли не си гледала Dark Angel?Гледай го, заслужава си, не само заради Дженсън.Има наистина хубави моменти.

Охаааааааааа, на това му се казва яко следобедно кафе!!!
Пия си го сладко, сладко и чета продълженията на епизода, които са стра-хот-ни. Браво момичета  
Солти, двете с Галчето, направо ме карате от вчера да се   ....
Дейна, хайде мила, чакам и твоето продължение с голямо нетърпение, а и нещо наближавате и Стз.  

П.С. Розето къде се загуби  

Бичи, не се притеснявай, и мене Галчето ме накара да се... 

Вижте сега, това няма никаква връзка с братята, но има общо с вас 
Ценителки на мъжките и красиви форми.
Извинете спама ми ... 

Дийн и Даяна се познаваха бегло отдавна, по-точно бяха се "опознали" при едно от пътуванията на Даяна до щатите на един симпозиум на медиумите, при който тя прекара половината от семинарното време в стаята си в хотела, разучавайки нови тактики за достигане до екстаз, в които Уинчестър бе така любезен да й съдейства.
Щом маздата на Елена спря пред къщата й в Пловдив и Даяна забеляза кой стоеше в градината й, ахна от изненада, заряза металната бъркалка, с която тъкмо разбиваше яйца на сняг за заливка на прясно изпечения ягодов пай и се затича към огледалото в антрето, за да види дали изглежда добре. Позабърса с опакото на ръката си едно брашнено петно, което се мъдреше на бузата й, прехапа леко устни, за да им докара пухкав и пленително розов цвят и се усмихна на себе си.
Гостите отвън позвъниха и Даяна трескаво забърза да им отвори.
***

Входната врата се отвори и на прага се показа тя. Беше забравил колко красиви бяха пъстрите й очи и какви весели трапчинки грейваха на бузите й, когато се усмихваше. Устните й му се сториха все така изкусителни, както и първият път, когато беше вкусил греховната им сладост.
- Дийн! - погледна го изумена тя и се усмихна - Не мога да повярвам на очите си! Какво правиш в България?
- Ами, тук съм с брат си и две местни момичета и имам нужда от твоята помощ. Трябваше ни медиум наблизо и изведнъж се сетих за теб. Беше ми споменала, че си от България, но никога не си бях представял, че ще дойда до родната ти страна по случай. Оказа се, че живееш наблизо от града, в който разследваме нещо със Сам. - обясни й набързо Дийн и я погледна очаквателно - Може ли да влезем?
- Разбира се - усмихна се тя и им направи място.
- Това е Елена - представи я Дийн - нашата пътеводителка в България. А това е Ива. - покашля се неловко той и  посочи с очи към красивата блондинка, която влезе след Елена.
- Здравейте - обади някъде отзад на прага и Сам, който се извисяваше с две глави над останалите.
- ... а това е брат ми Сам - сети се да го представи Дийн. - С него май така и не успя да се запознаеш.
- За мое съжаление - добави усмихната Даяна и стисна подадената й от Сам огромна ръка.
"Боже, наистина е висок", помисли си тя. "Страхотен е. Тези момчета определено могат да скрият граматиката на всяко момиче".

- И какво ви води насам? - попита Даяна, докато ги настаняваше в хола си и сервираше кафе.
- Ами, както ти споменах, работим по един случай - отговори Дийн. - Мислехме си, че сме си свършили работата, особено след като Сам изгуби две седмици по Средиземноморието, за да намери тази кучка Луксия, но се оказа, че демонското изчадие се е свързало с шефа си - Краля на ада и сега се е върнало и е обсебило тялото на приятелката ни Ива. Няма да се откаже, докато не ни убие.
- В интересни проблеми сте се забъркали, момчета - искрено каза Даяна. - Да видим с какво мога да ви помогна.

Даяна стана и отвори стъкления шкаф, зад чиито витрини се намираха книгите й. Повечето от тях изглеждаха много стари, тежки томове с кожени корици и пожълтели страници, които проскърцваха тихо при всяко отваряне.
- Луксия, а? - каза Даяна след малко, след като намери нужия том. - "Свръхестествено същество от женски пол, появява се предимно нощем под форматана много красива, обикновено светлокоса жена. Сукуба е, т.е. изкушава мъжете да осъществят контакт с нея и изпива силата им за живот нощем докато спят. Влиянието й е смъртоносно за жертвата". - прочете Даяна.
- Нали някой от вас не е.... - прекъсна четенето тя, щом в главата й мина същата мисъл, която току-що беше осенила Дийн.
- Ами.... - гузно сведе глава по-големият от Уинчестърови. - Нямаше как да знам, че Луксия е в нея - оправда се той.
- Чудесно! Забъркал си се със силна средиземноморска сукуба от вида, който е отвличал още моряците на Одисей да се скитат из морската шир и да губят живота си - каза Даяна и затвори книгата.
- По всяко време ли е опасна? - попита Сам - Нали спомена, че напада само нощем докато мъжът спи?
- Да. Най-уязвима е на зазоряване, когато мъжете сънуват мокрите си сънища - поясни медиумката - тогава е й моментът, когато сукубата смуче от силите им.
- Какво ще правим? - попитаха в един глас Дийн и Ива. Момичето се смути и добави - Не искам да го нараня неволно.
- Ще измислим с какво може да я изгоним от теб - отвърна Даяна и приглади краищата на тънката сатенена престилка, останала от готвенето, която беше забравила да свали. - Дайде ми малко време, за да преровя книгите си и да се свържа с отвъдното. Междувременно може да хапнете пай. Не знам дали обичате, но в кухнята ми има цяла тава, която не ми се иска да изстива.
- Пай ли?! Пай! - светнаха мигом очите на Дийн. - Иска ли питане дали искаме? - облиза се доволно той. Тази жена  беше истинска фурия - явно не само в леглото си я биваше, припомни си с копнеж той.
- Дийн, невъзможен си с този пай - сръчка го Сам, но по-големият от братята беше въодушевен като дете.
- Стига, Сами, не съм опитвал нещо толкова любимо още откакто тръгнахме от Щатите. Заслужавам го заради ужасния седемчасов полет.
- Това беше преди четири месеца, Дийн - напомни му брат му.
- Именно де, представи си, от четири месеца не съм опитвал пай. Доста време си е! - изтъкна неопровержимия си аргумент Дийн и се усмихна подкупващо на Даяна. - Може ли за мен по-големичко парче?

Гостите й похапваха от все още топлия пай, докато Даяна се ровеше в библиотеката си - вадеше том след том, прелистваше, оставяше настрана и вземаше следващия. Движенията й бяха толкова съсредоточени, че не обръщаше никакво внимание на ставащото около нея. Случаят я завладя напълно и повече от всичко на света искаше да помогне на тези двама най-готини мъже, които някога беше срещала. Истински късмет бе, че в момента и двамата се намираха в хола й и хапваха пай - сюрреалистично направо.
- Ето - каза тя накрая и се изправи. Беше седнала на колене на мокета. - Сукуба като Луксия може да бъде убита единствено при на зазоряване след нощ на пълнолуние. Трябва ни омайно биле и въглен. - прочете рецептата Даяна. "Легендата разказва, че от омайното биле се изплитат венци, с които се връзват китките и глезените на обладаната от сукуба жена. С въглена се почерня лицето на мъжа, за който се предполага, че е станал жертва на сукубата. Така силите й да го "изпие" са вързани, а и когато лицето му е намазано с чернило, тя няма да го познае в тъмнината. Когато започне да буйства, за да се освободи, в устата й трябва да бъде налята отвара от същото омайно биле и с това сукубата ще се съсухри и ще изчезне."
- Това ли е? - невярващо попита Дийн.
- Изглежда да. - сви устни Даяна - Можем да опитаме тази нощ, пълнолуние е.

***

- Чувствам се крайно неловко - каза Дийн няколко часа по-късно след като се погледна в огледалото. Лицето му беше черно и от него светеха само зелените му очи и редицата бел зъби.
- "Трай бабо за хубост" - изрецитира на български Даяна, но Дийн не разбра смисъла на тази стара поговорка дори след като му я преведоха.
- Ами аз? - попита Ива, след като изгоните това нещо от мен, нали няма и аз да се съсухря като нея?
- Спокойно, захарче, - успокои я Даяна - ще си си все същата, след като изгоним гадината от теб.
- Добре, вържете ме тогава - съгласи се момичето и легна на широкото двойно легло в спалнята на Даяна.
Сам и Елена помогнаха да изплетат дълго въже от омайното биле, което Даяна береше из планините на всеки Еньовден, завързаха ръцете и глезените на Ива за рамките на леглото и я оставиха да лежи така за през нощта.
Дийн остана седнал на един стол в стаята, а щом изгасиха осветлението, само бялото на очите му се мяркаше в мрака.

Даяна не можеше да се начуди на смахнатия си късмет - този мъж, в спалнята й, с друга жена. И за капак на всичко - преследван от зла сукуба, която можеше да изпие живота му. "Явно не ми е писано и този път" - помисли си тя и се усмихна на себе си.
Тримата, Сам, Елена и Даяна, седнаха в хола й и зачакаха нещо да се случи.

Явно бяха чакали дълго, защото и тримата бяха оклюмали, когато ги събуди сърцераздиращ вик, идващ от спалнята. Първите слънчеви лъчи тъкмо бяха започнали да се прокрадват изаад пушката на Альоша - паметника, който се виждаше от прозореца на Даяна.
Сам скочи пръв и се затича по посока на стаята. Даяна скочи след него и грабна шишенцето с отвара от омайно биле, което бяха приготвили.
Ива се мяташе в съня си, замаяна и разрошена и крещеше неистово, опитвайки се да се освободи от билковите въжета. Дийн вече беше до нея и я задържаше, така че тялото й да не се мята. Сам му помогна да отворят устата й насила и Даяна изсипа вътре няколко капки от отварата.
Още по-силен вик се изтръгна от гърлото на момичето и тялото й се сви. Въжетата се бяха врязали в китките й и й причиняваха болка. В този миг черна и мазна като катран течност изтече от устните й, образува голямо петно на сатенените чаршафи в спалнята на Даяна и започна да дими по краищата. Само след миг течността се самозапали от досега си с въздуха и изчезна сред синкав дим. След нея остана само голямо прогоряло петно на леглото.
Момичето отвори очи и шумнo си пое дъх.
- Успяхме - каза Дийн и изгледа останалите с благодарност.
- Благодаря ти, Даяна - отправи благодарностите си и лично към домакинята им той.
- Няма за какво - усмихна се уморено тя, а на ум си помисли: "Мога да се сетя за два-три начина, по които би могъл да ми се отблагодариш, Дийн Уинчестър, но засега предпочитам ти да си ми длъжник".



 
 
 
  

Браво, Дейна!   
Страхотно развитие на историята.

Макар че като създателка на Ива, която е.. ами, нещо като мен самата... ревнувам от Даяна.   

Аа, тя Даяна е доста споделителна, а и Дийн е с едно голямо сърце, така че вярвам, че никой няма да остане валат 


Айде сега  Все пак ви предлагам редактирания, софт вариант