МНОГОДЕТНИ МАМИ

no name®,   да знаеш много добре те разбирам. При нас преди две години ни бяха погнали от проверки /платени от някого/. Сега сме на фаза изчистване на кредитите и подготвка към изнасяне в чужбина. Не ми се живее в тази държава и още по-малко искам децата ми да живеят по този начин.

Още не са ни дошли актовете, не знаем какви ще са последствията, но такива ще има. Ние слава на бога нямаме кредити и мисля да се ориентираме към разпродаване на имуществото ни с евентуално преместване извън пределите на "милата" ни родина.
Славка 70, тук не става с обжалване, институцията е тази, кято ни е лицензирала за извършване на дейността. Самия лиценз е доста скъп, отделно изискванията към нашите служители са много по-големи отколкото към хората които работят на същата длъжност там и които ни проверяват, направо смехотворно. От друга страна се заядоха за един член от наредбата, който е с толкова не ясно значение: "проект-когато такъв се изисква", но никъде не е посочено кога и точно в кои случаи се изисква такъв. Ние не сме го изисквали и това може да ни коства хем акт, хем взимане на лиценза. Но аз съм виждала досиета изготвени от фирми като нашата и там няма проекти, нито пък им искат по два паспорта за автомобилните газови уредби, но от нас поискаха, пак заради неясно значение на един друг член от наредбата. Когато обаче поискаш да ти го изтълкуват инспекторите от агенцията, те ти отговарят, че тълкуването на наредбите не е тяхна работа, освен в случаите когато ти идват на проверка.

Безименна, много мъчно ми стана, че и вие имате намерение да отпътувате от тук  Все стойностни хора, интелигентни и работливи напускат страната ни  Нямам думи!!!! Дано си в добра кондиция поне на празника да дойдете, че иначе не успяваме да се видим 
Дано проверяващите ви не се направят на велики и не ви наложат безумни наказания 

Здравейте, мили мами! Отдавна се каня да пиша, но уви все някое проблемче изскача иззад някой ъгъл. За съжаление виждам че май доста хора са ги налегнали тревоги, …че и ние като тях. Все се надявам че е от времето – есен, мрачно, от време на време и студено, но уви…За толкова години виждам че проблемите не сме ги решавали, а само отлагали. Вярно е според мен, че умните хора заминаха отдавна оттук. В тази държава останахме само УПОРИТИТЕ. Не че сме по-малко умни, способни и интелигентни, напротив. Съпругът ми преди 1,5 год. завърши докторантура със страстното желание да работи по своята специалност с тенденция да изкара доцентура. Да, ама не. Наука, наука, но вечер като седнеш на масата виждаш, че всичко това трябва да има и реално материално покритие . Просто няма смисъл. И ние от известно време  започнахме все по-сериозно да се оглеждаме за алтернатива някъде другаде, в друга страна.
No name напълно те разбирам. Всички сме се сблъсквали с бумащина и законови неуредици. Моят съпруг имаше възможност да изкарва съвсем законно хонорар за работата, която върши. Така беше поне според всичките колеги с които общуваше, за да разбере как стоят нещата. Обаче…дойде контролен орган(който е съставен от хора, които никога не са работили това, което проверяват, но затова пък са „книжни мишчици“) и заявяват че няма право. А в закона никъде не е упоминато дали, кога и колко. Или по-скоро не е ясно определено. Да не говорим за всички глупости, които от некомпетентност  и пълно некадърие са заложени в законите. 
Извинявайте за всички неща с които ви залях, но истината е че вас наистина ви чувствам най-близки. В неделя си говорих с моята майка, че и тя не пропусна да ме клъвне. „Щом отсега не ви стигат парите, не знам какви сметки сте правили за по-нататък“. Е, ние сметките сме ги правили в едно време, а нещата се развиха по начин който не ни беше в сметките. И въобще кой може в днешно време да каже какво го очаква на следващия ден?! Но стига толкова с оплаквачеството!!!
Vania3m искрени благодарности!!! Прочетох твоята темичка за разхвърляната къща и видях светлинка – значи не само Аз! Налегна ме истинско спокойствие и облекчение, че бях започнала да се безпокоя , че само аз в тази тема съм толкова неспособна да се оправя с къща, дресировка на деца, при това без да ходя на работа.  И отново наблюдавайки вашите реакции разбрах – ТУК МИ Е МЯСТОТО!!! 
Благодаря, че въпреки цялата ми несериозност, вече съм вписана като част от това гоолямо семейство! В сряда докато разказвах за това на мъжа ми, децата поискаха уточнения какво означава точно това. След като обясних че са вписани вече имената им, моят Владиславчо възкликна: „ Значи вече съм звезда!“  Ето толкова се оказва че му трябва на човек.
Приключвам с надеждата да не съм ви досадила много.  От ученичка съм си такава – докато започна да пиша, сума ти време минава, ама като почна не му се вижда края!

Искам да попитам и за вашето мнение. Моите деца ги карат след като им връщат контролните работи да казват на глас оценката, която са получили. Та въпроса ми е дали това е навсякъде разпространена практика. Ние сме от юни-месец  в Бургас, иначе 10 год. живяхме в Шумен. Та колкото и да е, някакъв период на адаптация си преживяват децата. Това естествено си оказва влияние и върху оценките им (с по-големия почти няма никакви проблеми, но малкия…ужас!).  Та на децата им прави впечатление, че досега никога не са процедирали така, а мене ме е страх да не би детето да се комплексира и обезкуражи.   Аз работих в едно отдалечено делиорманско селско училище, и въпреки това  никога не съм си позволявала да съобщавам оценките - това за мене е било лично решение на самия ученик. Но може би все пак това е по-широко разпространеното схващане?! 

Приливна вълна,аз съм от Бургас.Къде е това безумие,за което пишеш?Защо да си казват на глас оценките?Един вид да се знае кой колко може или за поощрение.Децата със сигурност се стресират.В класа на сина ми има едно момченце,пълен отличник,който плаче на петицата.Ако това дете трябва да я произнесе на глас,ще ревне.Той и моят е една скрита лимонка...Оплачи се,това не е нормално.

Безименна,много съжалявам за проблемите ти.Аз имам работа с други контролни органи,но тях всичките като по калъп са ги правили.Чудно ми е само,ако ни санкционират всичките и затворим сергиите,кой ще им плаща заплатите на тези малоумници.Да не говорим,че наказанията за админ.нарушения са огромни.Понякога ми се струва,че доста надвишават "престъплението".Но това са закони и трябва да се спазват.Друг е въпросът,че който ги мисли,трябва да мисли с главата си или поне да е имал практика в областа,която законотвори.В противен случай се разминава бизнеса със администрацията.Дотук със Славкино народно творчество.Спирам,че и аз здраво газирах!

Довиждане за сега!Чета ви всеки ден.

СНИМКА 1

СНИМКА 2

СНИМКА 3

СНИМКА 4

СНИМКА 5

Това са малко снимчици – нали сме вече едно семейство.  
Хайде стига толкова за днес, просто използвах, че нашият  татко  се зае да гледа всички деца, та успях и аз малко да се разпиша.  

За твое успокоение мога да ти наснимам моята къща. У нас е разхвърляно и позамърляно. Обаче аз въобще не изпадам в някакви съмнения какво да правя докато Томи спи - дали да чистя или да поседна на компа с чай С кеф си направих чай и преглеждам нета. А домакинството - някой друг път, то ще ме почака. Въобще гледам на първо място децата да са добре, на второ на мен да ми е добре, трето да сготвя за да ядат качествена храна и от там нататък - щом има изпрани дрехи всичко е ок. Ама имало паяжини, ама прозорците били мити веднъж през пролетта, банята и тя не блести - назад са ми в списъка на приоритети.
Като се хвалите със снимки - ето и от мен - трите маймунки
http://media.snimka.bg/9672/025599401.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/9672/025599394.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/9555/025365907.jpg?r=0

Здравейте! Приемате ли нови попълнения? Много Ви харесах. Страхотна атмосфера струи от постовете Ви въпреки оплакванията и проблемите. Та кой ги няма - дори и хората без деца или с по едно, какво остава за нас, които сме с малко повечко Ние сме семейство с 3-ма малчугани. Историята ни е малко по-особена, тъй като децата ни са образно казано "моето, твоето и нашето", но това не ни пречи да се чувстваме многодетно семейство, дори напротив - отговорностите и спънките са много повече. Но до тук с представянето. Искрено се надявам да ни приемете в редиците Ви. От три дни Ви чета поради малкото свободно време, но успях!
Опустошаването на хладилника е ясно, няма какво да го коментирам.
Относно разпределението на стаите - ние сме в гарсониера   Миналата година се изнесохме с татито в кухнята и оставихме голямата стая на децата - хем им стана по-широко, хем и ние избягахме малко от лудницата. Батковците са на двуетажно легло, малкия е в легло-кошара. За сега им е добре. Вярно, че ни е тесничко, но пък ги зная във всеки един момент какво правят и трябва ли да въдворявам ред  
При нас за бой не може съвсем да се говори - общо взето са кротки, но в момента, в който решат да си посягат, дори и на шега, се включваме и не разрешаваме. Абсолютен тормоз от наша страна  
sweet_monii, здравей от мен. Приех много присърце случките, които са около теб. Нашия малък пакостник се роди в 30-та седмица и беше под кг и половина. Много добре те разбирам в момента. Стискам палци всичко да е наред, да папат и да растат малките сладурки, за да може Дядо Коледа да намери и тях вкъщи.
Янтра, разкошна стая. Като я гледам чак ми се иска още едно, но...в България сме... какво да се прави.
Абсолютно съм съгласна no name®, че си живеем в абсурдна държава. Възхищавам се на хора като Вас, които се борят и въпреки всичко раждат и възпитават деца. Аз доста се притеснявам за бъдещето, за това дали въобще ще можем да възпитаме децата, както трябва, дали ще можем да им дадем всичко, от което имат нужда. Надявам се да отраснат здрави и разумни деца. Пожелавам го и на всички ВАС.
Весели събота и неделя пожелавам, въпреки, че няма как да не са при толкова слънца вкъщи  

Добре дощла, Цвети. Винаги се радваме на нови попълнения. 
Твоето положение много напомня на нашето, с малката разлика, че при нас са "моето, твоето и нашите". Големите обаче вече са по на 18 години и ние практически се превърнахме в родители с две деца. Е, това се отнася само за случаите, когато отиваме някъде на разходка. Иначе грижите си остават и за четиримата, нищо че големите се изживяват като  "пълноправни граждани".  Но иначе все по-рядко излизат с нас, като тенденцията е и малкият ни син вече да отказва излизане с мама и тати. Какво да се прави - c'est la vie! 
Не виждам край на безумията в държавата ни. Хем властимеющите реват, че се затриваме като нация, че младежта и "мозъците" ни бягат навън, хем в същото време не вземат никакви мерки за подобряване на условията на живот, работа, раждане и отглеждане на деца тук. Параграф 22 отвсякъде. Ама ние сме упорити, ще оцелелем пак и  напук. Дано само децата ни растат здрави и разумни. 
Хубави почивни дни ви желая, момичета.    

Приливна вълна, прекрасни сте!  Колкото до устното представяне на оценките, смятам че не е редно. Можеш да поговориш с преподавателите.

Янтра, твоите съкровища също са чудни! Единият сериозен, другия усмихнат, а малкия - закачко. Много са различни, поне на снимката 

tsvetljak, добре дошла  Мнооооооооооооооого ми е драго! Малко снимчици ще покажеш ли? Вие кафе не пиете ли, та се бъркате в споровете на децата 

Феичка, твоите младежи на къде се ориентират? Какво искат да учат? Гого, нищо ли не си харесва тук?

Теди, Ади твърдо е решила, че иска на Острова - по-точно Шотландия, в краен случай - Англия. Дори не иска да кандидатства в България. Ужас ме е обзел, защото ние нямаме средства да й осигурим дори и половината от необходимите пари, а от страна на майка й информационното затънение е пълно. Мъжът ми ще ходи да проведе един "разговор на високо ниво"с нея. Тя беше свикнала той да й осигурява винаги всички поискани средства за каквото и да е, но откакто остана без работа преди две години и сега най-после работи за една мизерна заплата, нещата драстично се промениха.  Не знам какво да кажа.... Гого до преди седмица твърдо се беше насочил към медицина в България, даже се подготвя още от миналата година. Но изведнъж и той реши, че иска в Англия... Знае прекрасно, че не можем да си го позволим, ноходи на сто места да пита за начини на финансиране, спечели междувременно една стипения, която обаче е еднократна.... Обаче дори и да спечели всички възможни стипендии и да вземе помощта от 100 паунда на месец, която дават във Великобритания на социално слабите (като нас), пак няма да събере и половината пари...... Абсолютно безсилни се чувстваме, защото децата са умни и амбициозни и ако имаха пари (мразя тази дума!), щяха да имат страхотен старт за по-нататъшна реализация.... А ние, при всичките работи, с които сме се захванали (и двамата с мъжа ми работим и допълнително), не можем да осигурим образование в чужбина дори на единия, камо ли и на двамата едновременно. И за да е пълен разкошът, от лятото и в продължение на следващите 8 месеца трябва да изплащаме заема на един тип, който е явен престъпник арестуваха го, пуснаха го, пак го прибраха, пуснаха и т.н., на който мъжът ми е станал поръчител преди 6-7 години.... На него никой нищо не му прави, не го съдят, не си търсят парите от него или от другите двама поръчители, а само от мъжа ми, защото работи в държавна фирма и е най-лесно да му сложат запор на заплатата.... А в това време въпросният тип си е посторил нова къща, "само" на три етажа.... Видях я с очите си....
Ох, защо ме попита, Тедииии. Виж с колко глупости ви затрупах.
Обаче аз не се предавам. Надежда винаги има.
Например изведнъж да се окаже, че съм наследница на богата стара леля в Америка, която внезапно и навременно се е споминала и ми е оставила всичко.....  

Ето затова точно говоря и аз, не се занимават с всички онези фирми фантоми, които са се покрили и не могат да бъдат намерени, които извършват същата дейност като нас и издават актове без да искат никакви документи. Тези клиенти, които аз връщам, отиват при тях. Но нее, тях не ги закачат, занимават се с мене, защото не сме се скрили, опитваме се да правим всичко както трябва, дори си гоним клиентите, щом не отговарят на условията и в замяна какво Вариант номер едно - някои фирми си плащат за да не ги закачат, вариант номер две - някои не могат да бъдат открити, вариант номер три - някои използват чужди лицензии, направили са си печати карат по ред на номерата, но не било работа на агенцията да се занимава с тях, нито на полицията.............тяхна работа е да се занимават с нас. И това се отнася за всичко, с каквото и да се захванеш.

Охххх, ту съм в депресия, ту съм бясна.

Цвети, добре дошла. Няма значение дали децата са "мои, твои и общи", важни са грижите и обичта които им даваме.

Феичка, no name®,  Ще изгрее слънце и на вашата улица. Да, за съжаление има такива отчайващи моменти в живота ни, но вие сте от силните и няма да се предадете 

Феичка, не си се записала за празника. Моля те, елате  А аз си мислех, че Гого иска да пътува, а не Ади. Насърчи ги, че могат тук да си завършат бакалавър, а после да отидат натам за магистър. Нашият Пепи сега учи и един ден, ако иска, може да иде в чужбина. Сигурна съм, че ще си харесат нещо. Ади не мисли ли за някоя друга държава, където обучението не е платено- мисля че Австрия и някоя от Скандинавските страни предлагат подобна оферта 

  Говорите за учене в чужбина. Моите и трите са малки, макар сега да почвам да се оглеждам за предучилищна и първи клас за каките. Идеята ми беше за висшето. Когато аз трябваше да кандидатствам майка ми вече беше пенсионерка с учителска пенсия, а баща ми работеше за минимална работна заплата. Кандидатстване в чужбина или учене извън България изобщо не ми е хрумвало, просто защото тогава не беше много разпространено, а и нямахме никаква възможност.
Реално кандидатствах точно на две места, просто защото нямахме пари за таксата за изпита на повече от две места. Приеха ме на едно от исканите от първите ми желания.
Първата година беше тежка, в смисъл едвам успяваха родителите ми да отделят съвсем минимални пари за общежитието и за храна, от втори курс почнах по обясними причина работа. Няма да говоря за образованието което се получава, истината е че зависи основно от теб колко и какво ще научиш и после когато реално започнеш да се занимаваш с нещо, научаваш повечето неща.
Все пак там се запознах и с мъжът ми, а и студентските години са едно от най-приятните ми спозени.
С това образование и двамата с мъжът ми успяхме да си намерим работа и постепенно да се занимаваме с нещо, което ни харесва и да получаваме добри пари. Всичко това го споделям, с идеята че завършването на висше образование в България е все още един много добър избор и вариант и няма причина да се обвинявате, че не можете да осигурите и да плащате таксите в чужбина. Не са много хората които могат да си го позволят, а и честно казано дори и да мога един ден, не съм сигурна дали бих искала и дали бих го направила.
Може би е разумно да седнете и да поговорите спокойно и открито с децата какви са възможностите и как това ще се отрази на семейството като цяло. Да обсъдите алтернативите  и плюсовете и ползите на всеки един от вариантите.