Любители на котки тема 56

tanch, готова си за пълна къща с деца! Окото няма да ти трепне
Верно е хубавец твоя Звярчо.

Леле, че обвинително те гледа, tanch

мен ми е интерсно как преминава къпането, след всичко, което изчетох за него досега  Гледам Тан е жива, щом пише...

И като невинно ангелче  . Много е сладък и направо не мога да повярвам, че може да прави такива страхотии.

С къпането нямаме проблеми, което е странно Като го пъхна във ваната, хваща се за ръба и гледа жално. От време на време измяуква предупредително ако му мокря много главата и това е. После ми е малко трудно да го " изцедя ", понеже като го извадя от ваната и си хваща очите. И мен ме подлъга с невинния си красив вид, а и беше синеок като бебе 

tanch - КАСТРИРАЙ!!!

ЩЕ ГО ПОСТВАМ ДОКАТО ГО ОБЕЗТОПЧИШ , че да ти се елиминират половината проблеми поне...чудя се при тези закони, за които разправяш как не са те принудили докторите да го направиш?!?

Eliadn, Котьо Тръмп, благодаря за клипчето , всички котета са толкова сладки  , а и колко много станаха, като започнах да пиша бяха три пъти поне по малко 
Мери тези дни стои самичка по цял ден, а и вечер, такава радост е като се приберем, чакам с нетърпение Коледа да се погушкаме 

Мацухи е един абсолютен разбойник- бива ли да е толкова прекрасен и толкова риж (извинете, споменавала съм страстта си към блондини  ) 
Танч  много ме забавляват премеждията с твоя дзвер, но те разбирам напълно- имам страст към мачовци-калпазани- имам си един в къщи, който, разбира се, сравнен с твоя е истински херувим  , но аз си му знам номерата и дори се научих как да го целувам без да пострадам 
И аз да кажа за кастрацията- ще си спестиш най-малкото прането, а може и да се кротне (макар че ме съмнява).
И моя дребосък се търкарля в на мъжа ми дрехите- в моите не  Той по принцип си го предпочита него и само го следи да полегне, за да се настани отгоре му 

Много е красива Иза. На колко е?

На година и десет месеца

Танч, твоето не е коте, а огнедишащ дракон Я как са почернели ноздрите от пламъците

Нашият котарак го взехме съвсем мъничък (майката и бащата бяха дворни котки) и отначало пикаеше навсякъде, особено по моята врата. С майка ми прахме, михме, докато един ден тя ми каза пред него - ще го хвърлям, повече не мога да издържам. На другия ден котето започна да прави пиш и ньоньо в тоалетната чиния.

Друг случай с наша съфорумка - майка й живее на село; с нея си живее и старата им котка, която всяка година ражда. Съфорумката никак не обича котки. Чашата  преляла, когато котката родила и майка й казала, че ще задържи едното котенце. Съфорумката кипнала и казала, че имат и кучета, едвам понася старата котка, та и на всичко отгоре и котенцето да оставят. Котката като че ли разбрала всичко - обърнала се погледнала жената в очите и на другия  ден изчезнала завинаги.
Животните разбират нашите думи.

Млада и красива котка! Аз мислех, че е на няколко месеца. Мисля да кастрирам Лекси след някой и друг месец и от една страна се страхувам, че на едно здраво и право коте ще му причиня това, от друга страна, чета, че това е най-доброто и за нея. Иза как е в това отношение?

Все още не е кастрирана. И аз някак отлагам момента, много ми е жал . Но ще се реша, това е ясно.
Тя досега е имала само един цикъл на разгонване, който продължи много дълго време, точно като стана на годинка се случи това. Разгонването и  не е никак тежко, нито досадно, напротив става много смешна и търсеща внимание, но все пак бушуват хормони, което не е добре за котето.
А Лекси колко е голяма?

Да, животните разбират всичко. Казвах ви за моя зъл котарак, който имах от дете. Беше привързан най-много към мен. Завърших и отидох студентка в друг град. Майка ми каза, че като съм заминала котьо постоянно лежал на леглото ми и не мърдал  от там. Станал подтиснат, не искал да яде. Като се връщах ставаше същото коте, което беше преди. Един ден майка ми каза, че е притеснена, котьо не се хранел добре от доста време, но той и преди си беше така на периоди, та майка ми не му обърнала много внимание. Но това продължило доста  време. Прибрах се и като го видях щях да падна- страшно отслабнал, а беше голяма буца. Само че майка нали всеки ден го вижда, не й направило чак такова впечатление. От там веднага на лекар. Оказа се , че има глисти Бяхме много изненадани, понеже той беше ваксиниран, даваха му се и хапчета всеки месец. Майка ми обаче чакала твърде дълго и беше много влошен. За 10 дни дадохме много пари да го оправим. Всеки ден му биеха някакви инжекции, едната струваше 50 лв., а по принцип не сме заможно семейство, но заради него плащахме. Скарах се с майка ми, вдигнах й страхотен скандал, че не го е завела веднага. Наложи се пак да замина, той се влошавал с всеки изминал ден. Върнах се, вече беше стопен, не можеше и да става. На другата сутрин бяхме само двамата вкъщи. Той стана и се качи при мен на леглото. Гушна се, аз му говорех той ме гледа в очите. Колко му се молех да се оправи. Така стояхме около час гушнати, накрая легна върху мен и умря в ръцете ми. Беше много тежко, беше вкъщи 8 години. Чак баща ми рева като умря, а  той не е никак емоционален човек. Все едно погребахме човек. От тогава майка ми не иска коте, бях й предложила да вземем друго, за да не се усеща толкова липсата на Томи. Вече станаха 9 години откакто умря, а тя само гледа малките котенца и вика " Ех сега да имаме едно вкъщи ", но все още не иска да вземе. А да ви кажа, че когато се запънах за коте като малка, майка ми категорично отказа, не понасяше котки, камо ли в апартамента й. Позволи ми татко, големи скандали бяха между двамата, а накрая тя рева за Томи с месеци. А животните наистина усещат всичко.

Лекси е на пет месеца, малка е още, но разбрах, че между шестия и осмия месец е първото разгонване. Ти как разбра, че е разгонена и съответно, че вече не е? Колко време продължи разгонването и в какво се изразяваше търсенето на внимание?