Любители на котки тема 56

Нашите две мачки също са много бъзливи и като дойдат гости се покриват /само дебелариума е социален - ходи, общува, сяда до нас на и ВЪРХУ масата /. Онзи ден имаше парти за рожд.ден на дребосъка. И, представете си, 20-тина 10 годишни караконджула, търчат, крещят....ужас! Съответно, Мърличка /това е тигровата маца/ изчезва в дън гори тилилейски. Тръгват си гостите - няма я котката. Обърнахме къщата, във всички дупки ровчих - няма я. Край, викам си, измушила се е през вратата и е хванала пътя. По едно време нашата се появи като по учебник - седи и се ближе и никой не разбра къде е била.

Ето ни отново с Блеки, тази сутрин събуждайки се  огрети от току що изгрялото слънчице   

Когато голямата ми дъщеря беше на по-малко от две години една нощ ставам през нощта да я погледна и в тъмното с ръка опипвам дали е завита и о, невероятно - напипвам нещо меко, космато и топло. Запалвам лампата и  детето спи спокойно, а до него легнала котка, много бременна милата. Оказа се, че е на съседа и се мушнала при детето. Много добро коте се оказа, хранехме я, роди котенца и я отнесоха на село с децата.

Днес Грей го изследваха. На ехографа се виждала маса от кристали в пикочния мехур. Те дразнят стените на мехура и затова в урината има кръв. Бъбреците са здрави. Още малко продължаваме с антибиотик и кръвоспиращи и укрепващи стените лекарства.
Ще яде известно време само Уринари (Р.К), за да се стопят кристалите. Дали е възможно! 
А скоро смятам да го водя на хомеопат. Само да спрем лекарствата тези дни.
 Дано мине бързо, че страда котчо.

 

Марипоса, не мисля, че гъбичките на Мърчо (ако е такова) са заразни , всеки ден го пипам по няколко пъти, докато го мокря със сребърна вода, и до сега нищо ми няма, пък и на другите от семейството.

wenzdy голям е сладур. Днес докато търсихме по сигнал ранено коте из квартала със синя ми, видяхме една пантера, голям красавец. Със зелени очи, а козината му беше катранено черна, разкошен просто и толкова любвеобилен. Беше на около5-6месеца.

kotkovo, по повод гостите, и Мърчо е много недоверчив към гости и непознати. Изобщо не позволява да го пипат. Ако го докопат ги изтърпява, но гледа да се измъкне в общи линии. Е не е от тези зверове, които не можеш да ги гушнеш, веднага започват луда борба, и след секунда са се измъкнали и хукнали към някое скривалище. Не се бори, но определено си личи че е напрегнат и в очакване да го пуснат, че да си хване пътя далеч от любвеобилния гостенин.  
А за ходенето по парапета. И моя като беше малък ходеше. Направо треперех от страх като легнеше да спи там. Представях си как заспива и се стряска в съня си и направо пада долу. Сега вече е много дебел и голям и не се събира на парапета, понеже има и желязна конструкция. При нас балкона не просто не може да се загради, то няма и навес и покрива е със скос. Та с един скок е директно на покрива. Колко врабчета ми е носил, няма да ви кажа. Ама те не се научиха да си изместят гнездото на друг покрив. Що бебета им изби, нямам думи просто. Ляга по водосточната тръба, спи по нея, върви по нея и се чудя както е тежък, ако се скъса някоя връзка и ще полети надолу баш с тръбата. А ако сме в задния двор и той е на балкона и ни чуе (което е задължително) му иде да скочи, че да дойде при нас. Половината виси с главата надолу от балкона и мяука. Държи се само със задните крака, а с предните виси надолу. Тогава изпадам в ужас направо. И мигновенно се прибираме.

Estell, балконът ми скъси живота с пет години... И Пухчо така се разхождаше по парапета, надничаше надолу да види по етажите какво става. Умирах от страх, ама ми беше жал да му отнема малкото свобода. Докато един ден не падна от 4-я етаж, сигурно е подгонил някоя птичка. Аз докато усетя, че го няма, докато го намерим... С баща ми няколко часа обикаляхме квартала, виках, никакъв го няма. Накрая едни деца го намериха, под терасите имаше дърва наредени и той вътре се скрил, толкова стресиран, че 100 пъти минахме оттам и не се обади. Нищо му нямаше, само едното задно краче беше навехнато на две места, изписаха му болкоуспокояващи и антибиотици, ама какъв страх брах, само аз си знам. След седмица остъклихме терасата и съм спокойна.
За първи път котка да ни падне от терасата, а всички обичаха да обикалят по парапета. Слава Богу, че имат девет живота. 

Грей си лапна сам хапчето рутаскорбин!   Бях запретнала ръкави, готова за едночасов двубой, пък то... Знам, че е за първи и последен път обаче- сигурно е мислил само да си поиграе.

За но- шпа каузата с даване на хапче е обречена- много е гадно на вкус и няма гладък филм отгоре.

Смях се от сърце на историите "Котка на гости у съседа"!  

Спомням си едно мъничко котаче от нашите как се беше покачило през терасата ни - на 1-я етаж, по диагонал прескочило една и чак на втория етаж у съседката! Ама беше мъничък още този Сурикат - на има-няма 4 месеца ,.. А втория етаж си е,.. втори    Съседката извикала майка ми и тя си го прибра - през входната врата, не през терасите

Бързо да се възстановяват болните котенца!  

buttinsky , каква е тази малцова паста – пропуснала съм коментарите , за какво се дава?

wenzdy , Блеки е като в Театър на сенките на първата снимка! Много идейно попадение!   Браво , щом позира за снимка!

Момичета, никой не ми пише за Рижко,..   Не знам какво ще правим с този гальовен мъркащ сладур....

kikaha1, да не би да е овкусено? Все се каня някой път да снимам на клипче как Мъро приема ежедневното си хапче  . Давам му го пред муцуната, той го подушва и ме поглежда. Следва подканяне от моя страна, а той ме гледа с "разбиране". На 3-тото или 4-тото подканяне се навежда, изяжда го и отново ме поглежда, за да му кажа "Браво!" и да го погаля одобрително.   Това се повтаря всяка вечер.

Днес следобед, докато ме нямаше, отворил всички врати и отишъл при дядо си. Извикал го с мяукане, но вместо да го заведе както всеки път до паничката си, продължил към спалнята и го завел до мястото, където има буркан със суха храна и започнал да го побутва. Естествено, изпросил си е шепа гранули от онези скришните  .  Вече и дядо знае къде ги крием.  


Да, възможно е!  След проблема, за който съм споменавала, в продължение на няколко месеца имаха все още леки запушвания. Аз вече знаех симптомите и точно с такава храна (само не си спомням дали е била РК или друга) се справяха. Постепенно и дребните запушвания изчезнаха.

Lady-B, няма да е лесно да намериш дом на голямо коте, колкото и да е чаровно . Не се отчайвай и пускай обяви, особено в групите във фейсбук. Може да му излезе късмета. 

Таня,  благодаря за подкрепата!
Даваме му храничка на терасата, но това не е достатъчно за домашния любимец, свикнал на грижи, топлина и чистота,..!
Даже се чудехме  дали да не го кастрираме, ако никой не се обади,.. Че има доста женски котки в квартала. В този студ не вярвам някоя да се разгони,..  Знам ли,..!
Пък и къде ще го държим докато излезе от упойката?..
И дали изобщо този студен сезон е подходящ за кастриране ,.. 

Lady-B, мисля, че е безсмислено да го подлагате на това. Разгонени женски на свобода означават 100% бременност дори и да сте кастрирали точно този котарак. Не случайно организациите се стремят да кастрират най-вече женските, защото и един котарак в квартала е достатъчен. Само може да му навлечете неприятности в този студ. Не знам и как ще му се отрази подобна промяна в котешкото "общество". Дали другите няма да го гонят повече? Все пак оцеляването на улицата хич не е лесно .

По въпроса за гостуването при съседите да разкажа и аз една случка.

На четвърти етаж на кооперация в центъра на София съвсем мистериозно изчезва котка. След половин ден търсене съседът рапочва да разлепя обяви, а съседката, милата, почти в несвяст, не спира да рони сълзи.
На другата сутрин чукам на вратата им, за да ударя едно рамо, не очаквайки да има развитие. Да, ама още предишния ден съседката им по етаж като се прибрала вкъщи, влязла в спалнята, отварила гардероба и какво да види - една протягаща се сънена котка върху пуловерите й от ангорска вълна.  

А тук, в Прага, един се прибира вкъщи след работа и заварва в спалнята, на белите сатенени чаршафи, разположено огромното куче на съседите, прескочило терасата. Шегували се после с него, че поне жена му не е била в леглото, тъй като кучо се славел като Казанова...

Момичета, тази седмица ще кастрираме двете дворни котки в новата къща на мама /майка и дъщеря, все ходят в комплект/. Много съм притеснена, защото кастрацията ще се извърши в Кърджали. А и като ме няма там ...   Дано да не ги погубя животинките, че малкото е на около година, нищо още не е видяло. Да не говорим колко трудно убедих нашите да ги хванат, да ги закарат, да ги върнат и да се грижат, докато се възстановят. Излъгах ги, че е безплатно ... Оффффф, стискайте ми палци.

Таня, вероятно си права,.. Не съм се замисляла за това 
Обаче, както и ти си написала, е по-важно  да кастрираме  една женска красавица, която се навърта около блока,..
Да изчакаме ли - не знам ,.
Пък и най ме притеснява къде ще я държим докато излезе от упойка,.. 
Ако пък е била домашна и е изгубена (защото доверчиво ми дава да я галя и нося даже) - и ако случааааайно е кастрирана??  как да позная - няма как!

Емел,  стискаме палци на двете ръце, както и  всички лапички!

Браво на Мъро! Пък аз си помислих, че Грей е направил нещо немислимо.  Не беше овкусено хапчето.
 Голяма мъка са ни тези хапчета и затова всеки ден го водя в кабинета.
Lady-B, сега малките котенца са дефицит и по- големите имат повече шанс! 
Емел, успешна операция на котките! 

Благодаря 
М/у другото до нас има един магазин Дар... и там има също едно голямо черно коте... само, че някак по-тумбесто ми изглеждаше  Ние Блеки не го тъпчим, че да не стане като това коте... с финно телце е нашия Блеки 


Хихих да, това беше от малкото пъти в които седеше кротък и размазункан от слънчицето