Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 401 991
  • 5 341
  •   1
Отговори
# 4 935
  • Мнения: 29 759
Едно време винаги се събираха хората след погребение, ясно е, че не за наяждане, а се сплотяват в такъв момент и наистина е по-леко с хора около теб.Споделяха се спомени и хубави моменти приживе.Част от живота.

# 4 936
  • Мнения: 12 697
Помня, веднъж на Задушница бях отишла на гроба на баба ми и дядо ми. В един момент, на някакъв съседен гроб се изсипа една голяма роднинска компания и започнаха да си разказват разни случки с участието на покойниците. По едно време започнаха да се смеят на случките, голяма веселба настана.

# 4 937
  • Мнения: 7 830
И на ресторанта същото, хапнат, пийнат и го обръщат на моабет и трябва да ги чакаш да си свършат моабета, да платиш и тогава да си ходиш.

# 4 938
  • Мнения: 198
Моите искрени съболезнования Ън!❤
Аз от вчера се боря с гнева в себе си и само се моля на Господ да ми прости за тези чувства и да ме освободи от тях.
Биологичната сестра на тати, която  приживе никога не се е интересувала от него се държи като малоумна умствено разклатена психопатка. Всички имоти бяха преписани на нея, като най-обичано дете, получи всичко и въпреки това незнам какво иска. Всички некролози , които сложихме ги свали ( убедена съм, че е тя). Но най-долно е, че посегна на гроба на тати. В събота ходехме с мама и на кръста некролога го нямаше. Свалила го е с кабърчетата. Не е вятър, защото всички останали са там… как се нарича такова нещо? Кой нормален човек би го направил?!? Отидохме до агенцията да извадим нов и изпаднах в шок… служителят ни отваря некролог със снимка на тати, която с мама не сме дали, а видиш ли въпросната ******** изкарала тя некролози “Почивай в мир братко” и маха нашите. Господ нека я съди, но нека не пресича и пътищата ни. Обещах на мама да не се занимавам, тя е с хапчета за сърце и много се тревожа за нея. Боже, какво е това… не разбирам защо на света има толкова проклети хора…💔

# 4 939
  • Мнения: 382
Моите искрени съболезнования Ън!❤
Аз от вчера се боря с гнева в себе си и само се моля на Господ да ми прости за тези чувства и да ме освободи от тях.
Биологичната сестра на тати, която  приживе никога не се е интересувала от него се държи като малоумна умствено разклатена психопатка. Всички имоти бяха преписани на нея, като най-обичано дете, получи всичко и въпреки това незнам какво иска. Всички некролози , които сложихме ги свали ( убедена съм, че е тя). Но най-долно е, че посегна на гроба на тати. В събота ходехме с мама и на кръста некролога го нямаше. Свалила го е с кабърчетата. Не е вятър, защото всички останали са там… как се нарича такова нещо? Кой нормален човек би го направил?!? Отидохме до агенцията да извадим нов и изпаднах в шок… служителят ни отваря некролог със снимка на тати, която с мама не сме дали, а видиш ли въпросната ******** изкарала тя некролози “Почивай в мир братко” и маха нашите. Господ нека я съди, но нека не пресича и пътищата ни. Обещах на мама да не се занимавам, тя е с хапчета за сърце и много се тревожа за нея. Боже, какво е това… не разбирам защо на света има толкова проклети хора…💔
Потресена съм от тази "жена". Без думи...
Без сърце, без душа, без морал...
Ако търсите съвет, стоите далеч от нея!

Много ми напомня на безкруполната полу сестра на баща ми, която завела нотариус при умиращия им баща в болницата. Да, за прехвърляне на имоти, разбира се. Най- много го заболя за родната му къща. Той беше правил всичко там. Много тежко го преживя и отключи диабет. Решихме да не я съдим, заради състоянието на тати. Приллючихме всякакви комуникации и 24г по- късно дори не й казахме, че тати е починал ( не сме си го и помислили де).
Та така. Животът е жесток и лешояди, колкото искаш!

# 4 940
  • Мнения: 198
Моите искрени съболезнования Ън!❤
Аз от вчера се боря с гнева в себе си и само се моля на Господ да ми прости за тези чувства и да ме освободи от тях.
Биологичната сестра на тати, която  приживе никога не се е интересувала от него се държи като малоумна умствено разклатена психопатка. Всички имоти бяха преписани на нея, като най-обичано дете, получи всичко и въпреки това незнам какво иска. Всички некролози , които сложихме ги свали ( убедена съм, че е тя). Но най-долно е, че посегна на гроба на тати. В събота ходехме с мама и на кръста некролога го нямаше. Свалила го е с кабърчетата. Не е вятър, защото всички останали са там… как се нарича такова нещо? Кой нормален човек би го направил?!? Отидохме до агенцията да извадим нов и изпаднах в шок… служителят ни отваря некролог със снимка на тати, която с мама не сме дали, а видиш ли въпросната ******** изкарала тя некролози “Почивай в мир братко” и маха нашите. Господ нека я съди, но нека не пресича и пътищата ни. Обещах на мама да не се занимавам, тя е с хапчета за сърце и много се тревожа за нея. Боже, какво е това… не разбирам защо на света има толкова проклети хора…💔
Потресена съм от тази "жена". Без думи...
Без сърце, без душа, без морал...
Ако търсите съвет, стоите далеч от нея!

Много ми напомня на безкруполната полу сестра на баща ми, която завела нотариус при умиращия им баща в болницата. Да, за прехвърляне на имоти, разбира се. Най- много го заболя за родната му къща. Той беше правил всичко там. Много тежко го преживя и отключи диабет. Решихме да не я съдим, заради състоянието на тати. Приллючихме всякакви комуникации и 24г по- късно дори не й казахме, че тати е починал ( не сме си го и помислили де).
Та така. Животът е жесток и лешояди, колкото искаш!


Напълно разбирам, благодаря! Не я търсим, тя продължава да рови в старите рани. Тати също го преживяваше, въпреки че не го показваше. Ракът съм убедена, че е в следствие на тревогите и стреса, който му причиниха. Незнам как е разбрала, ние не подържахме връзка с нея, но дойде на погребението и сега след всичко продължава да рови…
Благодаря за подкрепата!🩷

# 4 941
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 137
Не виждам нищо лошо в това хората да си спомнят за весели съвместни моменти от живота си с човека, който си е отишъл.
Човекът живее в спомените и разговорите на тези, които са останали след него.
Ако се притеснявам и ме дразни, че някой ще обърне събирането на моабет , няма и да го правя това събиране.
Не е като да трябва да се отчитаме пред Господ.

Малката_цветарка🌷, много натоварващо преживяване...
Нищо, освен игнориране не може да се направи.
Колкото повече ѝ показвате, че ви е засегнала, толкова повече ще действа по тоя недостоен начин.

# 4 942
  • Мнения: 7 830
Как няма да го правиш, те си го чакат, особено по-възрастните. ,,Тоя човек цял живот работил, не заслужи ли поне хората да нахранят". Че не си спал, че си уморен докато организираш, че си притеснен, хич не им е. За дядо ми напълнихме скарата и другото ядене и пиене в еднократни кутии и в торбички и така им го дадохме, бяха разочаровани.

# 4 943
  • Мнения: 4 163
И при нас отпадна тази традиция. Преди повече от 20 години, когато почина баба ми, още се правеше, но майка нямаше сила за това, осен че и финансово бяхме зле , и се очакваше и цяло село да е " поканено". Сега след пандемията никъде не съм чула и видяла това, освен това и нашето поколение не е склонно на това изпращане и почерпка.

# 4 944
  • Мнения: 7 830
В Хасково погребения и 40 са като сватби- в ресторант, отделно пълни торби за вкъщи, а е напълно излишно, душата на починалия няма нужда от ядене, пиене, дрехи и посуда, а от панахида и литургия в църквата. В такива моменти на човек му е достатъчно мъчно и неадекватно, че да се занимава с глупости.

# 4 945
  • Мнения: 123
При нас още си се прави тази "почерпка",  на самото погребение не знам как му се вика. Но иначе на годината си е Помен, поне при нас. Точно да си спомниш за човека
Него правихме в заведение. Едната погребална агенция има и ресторант, като втора дейност и там си има две отделни залички, където редовно се правят промени.
Аз например два дни преди погребението като почина татко нищо не бях яла и след това там ядох, може би за да не се налага да говоря много. Но ние си се събираме наистина най-близките и знам, че хората са там не за моабет, а за подкрепа след погребението. А на помена наистина да си спомним и почетем човека.
Ън светлина за душата на сестрата ти! 🖤
Дано е намерила своя покой!
Дано всички, които са си отишли почиват в мир, само това се моля аз за мама и татко. Да не са блуждаещи души.

# 4 946
  • Мнения: 1 947
При нас още преди 15-20 години отпадна тази традиция с ресторанта. Раздава се нещо дребно на гробищата и това е.

# 4 947
  • Мнения: 12 697
Моите искрени съболезнования Ън!❤
Аз от вчера се боря с гнева в себе си и само се моля на Господ да ми прости за тези чувства и да ме освободи от тях.
Биологичната сестра на тати, която  приживе никога не се е интересувала от него се държи като малоумна умствено разклатена психопатка. Всички имоти бяха преписани на нея, като най-обичано дете, получи всичко и въпреки това незнам какво иска. Всички некролози , които сложихме ги свали ( убедена съм, че е тя). Но най-долно е, че посегна на гроба на тати. В събота ходехме с мама и на кръста некролога го нямаше. Свалила го е с кабърчетата. Не е вятър, защото всички останали са там… как се нарича такова нещо? Кой нормален човек би го направил?!? Отидохме до агенцията да извадим нов и изпаднах в шок… служителят ни отваря некролог със снимка на тати, която с мама не сме дали, а видиш ли въпросната ******** изкарала тя некролози “Почивай в мир братко” и маха нашите. Господ нека я съди, но нека не пресича и пътищата ни. Обещах на мама да не се занимавам, тя е с хапчета за сърце и много се тревожа за нея. Боже, какво е това… не разбирам защо на света има толкова проклети хора…💔

И аз имам подобна близка роднина. Въобще не й се обадих, когато починаха родителите ми, в никакъв случай не бих искала такива хора да ги изпращат. По-късно явно е разбрала, обади се и по много грозен начин се опита да разбере. Опита се да поддържа връзка с мен, но прекалено много неща преживях, прецених, че ме искам да се занимавам с нея.
На погребението съм канала само най-близките, не повече от 7-8 души, не съм водила никого ба ресторант, нито съм раздавала храна. Направих им 40 дни в черква, там каних повече хора, направих кутийки, като сама приготвих повечето неща. На който успях, дадох и за семейството.

# 4 948
  • Мнения: X
Най-после, три години след смъртта на майка ми, разчистих вещите ѝ, раздадох и изхвърлих дрехите (23 чувала). Тегаво.

Оставила съм се на течението , не знам дали каквото мисля сега , ще се промени после . От -това са вещи , нищо не мога да направя вече , по-добре да ги раздам -   до - не искам още да губя връзката с нея през тях , сърцето ми ще се пръсне , ако взема да ги вадя от шкафовете .  Когато /ако дойде моментът да събера сили и да започна да раздигам стаята , ще ги запазя някъде . Ами ако ги изхварля , а после ме налегнат съжаления ?! Та мисля  че като при Вас , може да отнеме години това .
Тегаво е подходяща дума !

# 4 949
  • Мнения: 7 830
Изхвърляй по малко, щом ти е трудно да се разделиш изведнъж, даже не ги изхвърляй, а ги дай на някоя по-бедна жена.

Общи условия

Активация на акаунт