Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 387 039
  • 5 097
  •   2
Отговори
# 5 070
  • Мнения: 3
Здравейте. И моята майчица почина. Приготвях се за рождения ден на мъжа ми. Беше вторник. Очаквахме обаждане от нашите да го поздравят( живеем в чужбина). Когато брат ми се обади и каза" лоши новини", помислих, че нещо е станало с татко. От известно време има здравословни проблеми и тъкмо беше започнал да се подобрява. Обаче чух" майка почина"... Това беше най-големия шок за мен.
В неделя, както обикновено, се чухме. В понеделник сутринта започнала да повръща, взели я с линейка. Лекарите казали запушване на червата( имаше болест на Крон), сложили я на системи, но не успели да я спасят и във вторник вечерта ни напусна завинаги, вече си нямам майчица... Отиде си за два дена...
Толкова боли, всеки ден е изпитание за мен, не мога да спра да мисля за това...
В събота ще станат 40 дена.
Почивай в мир, майчице 🖤🖤🖤

# 5 071
  • Мнения: 804
Здравей мила Ели,
Съжалявам че си тук Sad светло да и е на твоето майче!
Прегръдка

# 5 072
  • Мнения: 3
Благодаря, Tirex

# 5 073
  • Мнения: 169
Моите съболезнования, Ели😢…
Утре стават 9 месеца без тати… много е тъжно да живееш с болка. Нищо вече не е същотото, но най-лошото е, че вече няма и да бъде!
Кураж на всички, които останахме да летим с едно крило и на тези, без крила!❤

# 5 074
  • Мнения: 75
То с времето ми става още по-гадно. В началото си беше шок, но вече минаха 9 месеца и болката си стои като буца в гърдите. Лошото е, че така ми се крещи и плаче, а стискам зъби. Немога да си излея всичко. След няколко дни имам рожден ден. Отсега ми е много тъжно , че за първи мой рожден ден няма да чуя нито един от родителите си. Звучи егоистично, знам.

Последна редакция: сб, 11 окт 2025, 15:20 от Stefania.sd

# 5 075
  • Мнения: 169
То с времето ми става още по-гадно.Вначалото си беше шок, но вече минаха 9 месеца и болката си стои като буца в гърдите.Лошото е ,че така ми се крещи и плаче, а стискам зъби.Немога да си излея всичко.След няколко дни имам рожден ден.Отсега ми е много тъжно ,че за първи мой рожден ден няма да чуя нито един от родителите си.Звучи егоистично, знам.


Ох, много е тежко! Тати почина на 12 януари, а на 8 февруари имах рожден ден! Въпреки всички пожелания, това беше най-мъчния ми ден! Получих поздравления от мама, а сутринта отидохме до гроба на тати… него го нямаше, да ме прегърне , да го усетя… много боли…

# 5 076
  • Мнения: 7 082
Здравейте. И моята майчица почина. Приготвях се за рождения ден на мъжа ми. Беше вторник. Очаквахме обаждане от нашите да го поздравят( живеем в чужбина). Когато брат ми се обади и каза" лоши новини", помислих, че нещо е станало с татко. От известно време има здравословни проблеми и тъкмо беше започнал да се подобрява. Обаче чух" майка почина"... Това беше най-големия шок за мен.
В неделя, както обикновено, се чухме. В понеделник сутринта започнала да повръща, взели я с линейка. Лекарите казали запушване на червата( имаше болест на Крон), сложили я на системи, но не успели да я спасят и във вторник вечерта ни напусна завинаги, вече си нямам майчица... Отиде си за два дена...
Толкова боли, всеки ден е изпитание за мен, не мога да спра да мисля за това...
В събота ще станат 40 дена.
Почивай в мир, майчице 🖤🖤🖤
Моите съболезнования. Като прочетох тъжното ви съобщение, насълзиха ми се очите. Прегръдки. Не знам какво друго да ви напиша. Никой и нищо не може да ви утеши.
Stefania.sd Наистина с изминалото време става по-гадно и мъчително. Казват, че времето лекува. Не е вярно. Надявам.се да ми притъпи поне малко болката. И аз имам Рожден Ден по-малко от месец. Не ме вълнува повече, като мама и тати ги няма. Няма кой да ме поздрави като се събудя. Няма го тати да ме целуне по бузите и да ми каже "Честит Рожден Ден, мишка.".  Няма я мама да ме наплиска с вода от чешмата и да ми каже "Честит Рожден Ден на моето момиченце." и да й се насълзят очите и да ме целуне. И вечерта да направят празнична вечеря за мен и да седнем на масата. Много е мъчително. Пак ми се насълзиха очите. Искам обратно тези дни с мама и тати и да бъдем заедно на всички празници.

# 5 077
  • Мнения: 3
Благодаря ви,  Малката цветарка  и Анонимен_7. А аз почти забравих, че трябва да купя подарък на дъщеря ми, която има рожден ден в края на месеца.
Казват, че до 40-то душата на починалия обикаля около дома, в който е живял.
Аз не живея там, но нощес се случи нещо странно. Не знам дали ще повярвате или не. Снощи не спах много добре. По едно време се бях отпуснала, когато ясно чух почукване на вратата... Днес правим 40.

# 5 078
  • Мнения: 28 864
Днес ходих да им запаля свещичка.И на свекър ми запалихме.
Разплаках се на гроба им, а уж мина много време.😓 Татко го няма от 2007г, мама от 2019г.Жалкото е, че си заминаха млади, на по 60 и 67г.Живот!😓

# 5 079
  • Мнения: 679
Днес ходих да им запаля свещичка.И на свекър ми запалихме.
Разплаках се на гроба им, а уж мина много време.😓 Татко го няма от 2007г, мама от 2019г.Жалкото е, че си заминаха млади, на по 60 и 67г.Живот!😓
Рядко ходя на гробища, защото живея далеч, но винаги се разплаквам, когато отида въпреки, че минаха много години. И моите си заминаха млади особено мама на 52, минаха 19 години, а от смъртта на татко 3 години.
Много се радвам на рода на мъжа ми, и двете му баби са живи и над 90 годишни, родители здрави и работоспособни все още. Никога не съм предполагала,че останана толкова млада и без двамата си родители. Много тежи.

# 5 080
  • Мнения: 2 852
Миналата нощ и днес следобед непрекъснато сънувах моята любима майка…беше толкова реалистично, но и обуч тракни, мозъкът ми едвам различаваше сън от реалност. Карах й се защо не е при мен , защо не идва по-често. Нали знаете колко лоши сме дъщерите понякога….
С времето липсата е все по-осезаема, много ми е мъчно Sad

# 5 081
  • Мнения: 169
Вярвам, че ни дават знак. Днес стават 9 месеца без тати. Цял ден ми е едно такова пусто, тъжно… Днес с мама щяха да имат 40 годишнина от сватбата.
А това, че ни дават знак, дават ни. Тати почина на 12 януари, на 8 февруари имах рожден ден. Докато мих чиниите след вечеря усетих как някой връхлетя върху мен зад мен. Сякаш ме гушна отзад. Знам, че беше тати, знам че няма как да не ми даде знак. В нощта на 40 ден, докато спахме, някой ме докосна по крака, ясно усетих как ме докосна. Знам, че е бил знак за сбогуване.
Много ми липсва, страшно много! Никога до този момент не бях усещала как боли душата, но тази болка не може да се сравни с нищо… Сълзите ми се стичат и нищо не мога да направя. В такива дни просто душата трябва да си изстрада болката…

# 5 082
  • Мнения: 7 082
Вярвам, че ни дават знак. Днес стават 9 месеца без тати. Цял ден ми е едно такова пусто, тъжно… Днес с мама щяха да имат 40 годишнина от сватбата.
А това, че ни дават знак, дават ни. Тати почина на 12 януари, на 8 февруари имах рожден ден. Докато мих чиниите след вечеря усетих как някой връхлетя върху мен зад мен. Сякаш ме гушна отзад. Знам, че беше тати, знам че няма как да не ми даде знак. В нощта на 40 ден, докато спахме, някой ме докосна по крака, ясно усетих как ме докосна. Знам, че е бил знак за сбогуване.
Много ми липсва, страшно много! Никога до този момент не бях усещала как боли душата, но тази болка не може да се сравни с нищо… Сълзите ми се стичат и нищо не мога да направя. В такива дни просто душата трябва да си изстрада болката…
Прегръдки. Така е. Никой не може да се постави на наше място, ако не е загубил или единият от родителите, или двамата. Всеки казва, че те разбира. Не, не може да разбере каква огромна болка бушува в нас.
Днес ми е меланхолично. Тъжа цял ден за мама и тати. И вечните и без отговор въпроси си задавам. Говоря дори и с некролозите им и ги питам защо ме изоставиха.

# 5 083
  • Мнения: 169
Вярвам, че ни дават знак. Днес стават 9 месеца без тати. Цял ден ми е едно такова пусто, тъжно… Днес с мама щяха да имат 40 годишнина от сватбата.
А това, че ни дават знак, дават ни. Тати почина на 12 януари, на 8 февруари имах рожден ден. Докато мих чиниите след вечеря усетих как някой връхлетя върху мен зад мен. Сякаш ме гушна отзад. Знам, че беше тати, знам че няма как да не ми даде знак. В нощта на 40 ден, докато спахме, някой ме докосна по крака, ясно усетих как ме докосна. Знам, че е бил знак за сбогуване.
Много ми липсва, страшно много! Никога до този момент не бях усещала как боли душата, но тази болка не може да се сравни с нищо… Сълзите ми се стичат и нищо не мога да направя. В такива дни просто душата трябва да си изстрада болката…
Прегръдки. Така е. Никой не може да се постави на наше място, ако не е загубил или единият от родителите, или двамата. Всеки казва, че те разбира. Не, не може да разбере каква огромна болка бушува в нас.
Днес ми е меланхолично. Тъжа цял ден за мама и тати. И вечните и без отговор въпроси си задавам. Говоря дори и с некролозите им и ги питам защо ме изоставиха.

Не, никой не би ни разбрал. Прегръщам те и аз. Добре, че ни има тук да изливаме това, което ни тежи, защото никъде не мога. Как да обясня на някой колко боли, като не са го преживели. Тъжно е!

# 5 084
  • Мнения: 8 566
Утре стават 4 години...

Аз също пропуснах съвсем съзнателно последния й ден. Не издържах вече...Майка ми беше с отвратителна болест ( АЛС- ставаш жив труп).
Не се сбогувах, не й казах колко я обичам.. стисках зъби и я насърчвах, че ще е оздравее до последно. Даже ходих с маска нарочно- не за да не я разболея, а за да мога да крия изражението на лицето си, за да не разбере,че това е краят...
Тежи ми, че не се сбогувах.. цял живот ще ми тежи..
Но как се сбогуваш с майка си....
В това се показа моята любов... да не отнема надеждата й...

Общи условия

Активация на акаунт