Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 386 936
  • 5 093
  •   4
Отговори
# 5 085
  • Мнения: 804
Не зная как се сбогува с майка... наистина не зная и за мен такова нещо няма. С ДНК то си е в мен.
Последното сбогом не ми тежи. Тежи ми, че ми се случи тази трагедия...че някой- някъде реши да ми я отнеме без време. Дано е била нужна за по- важни задачи нейде там горе...само така бих разбрала малко от малко Sad

# 5 086
  • Мнения: 75
Утре стават 4 години...

Аз също пропуснах съвсем съзнателно последния й ден. Не издържах вече...Майка ми беше с отвратителна болест ( АЛС- ставаш жив труп).
Не се сбогувах, не й казах колко я обичам.. стисках зъби и я насърчвах, че ще е оздравее до последно. Даже ходих с маска нарочно- не за да не я разболея, а за да мога да крия изражението на лицето си, за да не разбере,че това е краят...
Тежи ми, че не се сбогувах.. цял живот ще ми тежи..
Но как се сбогуваш с майка си....
В това се показа моята любов... да не отнема надеждата й...
Аз също не се сбогувах и до последно се преструвах , че всичко е наред и ще се оправи. Разбирам болката ви!❤️

# 5 087
  • Мнения: 447
Когато родителя е жив -за съвет, разговор и почти всичко си имаш работа с него. С другите хора - здравей, здрасти и да те пита къде работиш. С тях лични неща и тайни в живота няма как да споделяш, поради простия факт че им нямаш доверие. Майката на никой няма да каже че си притеснен от нещо, или че нощно време имаш инконтиненция примерно. Като си отиде осъзнаваш че на никой друг не можеш да споделиш това, което си споделял с него. Изчезват завинаги дълбоките и искрени разговори, поради причината че никой не се интересува от теб така както него. С времето това почва много да липсва.

Чувстваш се сам и това е много гадно

# 5 088
  • Мнения: 1 872
Когато родителя е жив -за съвет, разговор и почти всичко си имаш работа с него. С другите хора - здравей, здрасти и да те пита къде работиш. С тях лични неща и тайни в живота няма как да споделяш, поради простия факт че им нямаш доверие. Майката на никой няма да каже че си притеснен от нещо, или че нощно време имаш инконтиненция примерно. Като си отиде осъзнаваш че на никой друг не можеш да споделиш това, което си споделял с него. Изчезват завинаги дълбоките и искрени разговори, поради причината че никой не се интересува от теб така както него. С времето това почва много да липсва.

Чувстваш се сам и това е много гадно
Все пак човек след определена възраст се предполага, че ще създаде семейство със съпруг и деца. Вече това са близките хора, на които можеш да се довериш. Лошото е, ако не си успял да създадеш семейство. Тогава след смъртта на родителите настъпва една самота. Виждам го с една близка жена.

# 5 089
  • Мнения: 8 565
Когато родителя е жив -за съвет, разговор и почти всичко си имаш работа с него. С другите хора - здравей, здрасти и да те пита къде работиш. С тях лични неща и тайни в живота няма как да споделяш, поради простия факт че им нямаш доверие. Майката на никой няма да каже че си притеснен от нещо, или че нощно време имаш инконтиненция примерно. Като си отиде осъзнаваш че на никой друг не можеш да споделиш това, което си споделял с него. Изчезват завинаги дълбоките и искрени разговори, поради причината че никой не се интересува от теб така както него. С времето това почва много да липсва.

Чувстваш се сам и това е много гадно
Все пак човек след определена възраст се предполага, че ще създаде семейство със съпруг и деца. Вече това са близките хора, на които можеш да се довериш. Лошото е, ако не си успял да създадеш семейство. Тогава след смъртта на родителите настъпва една самота. Виждам го с една близка жена.
И в двете има истина.
Имам чудесен съпруг и 3 дъщери, но това не заменя взаимоотношенията с майка ми. Нито може да ги компенсира по някакъв начин.

# 5 090
  • Мнения: 28 854
Поколението на моите родители не беше така близко с децата си, че да споделят с мен, а аз с тях.Така че за лични неща имам приятелки, с които съм споделяла назад в годините, продължавам и сега.С родителите си не споделях.Съпругът ми също е до мен, но има неща, които само на приятелки или сестра ми мога да кажа.

# 5 091
  • Мнения: 104
Поколението на моите родители не беше така близко с децата си, че да споделят с мен, а аз с тях.Така че за лични неща имам приятелки, с които съм споделяла назад в годините, продължавам и сега.С родителите си не споделях.Съпругът ми също е до мен, но има неща, които само на приятелки или сестра ми мога да кажа.
И при мен така. Не съм споделяла много с родителите си. С брат ми се сближаваме само покрай кризи някакви и добре, че го правим тогава. Но иначе може да не се чуваме със седмици. А и той е една идея по се влияе от това  от което и майка ми милата толкова се съобразяваше "Какво ще кажат хората" и в случая "Да не те говорят из махлата (квартала)". Но хората не живеят твоя живот, не знаят какво ти е в къщата. И ще те забравят някой ден, когато те няма, а ти цял живот си подчинявал действията си донякъде на тях. Но това е друга тема, тежка за мен самата, да се опитвам да избягам от това, което ми е насадено.
Да имам си съпруг, но като имам проблем точно с него с кого да споделя. За него с родителите си пак не бих говорила и да бяха тук още. Не мисля, че биха ме разбрали, но пък мисля, че биха застанали зад мен, каквото и да реша. Топно защото са ми родители. Но ги няма ..... Добре, че са приятелите, малко, но верни.

# 5 092
  • Мнения: 203
Аз пък мисля,че е малко гадно да кажеш - имам съпруг,приятелки,следователно трудно ми е но до там.
Какво да кажат тези които нямат половинка до себе си или пък приятели на които да разчитат безусловно?
Такава приятелка,която ако си на легло ще е до теб,например?Майката си е майка.
Когато си сам как да се справиш,да се изправиш и да продължиш.....

# 5 093
  • Мнения: 104
Не става въпрос за това Konstanss, както и Margarita 1976 беше писала по-нагоре ние сме малко по-големи на възраст и родителите ни съответно също. Дори и да бяха живи не бих могла да разчитам на тях за физическа помощ, те си имаха достатъпни болежки. Човек знам, че не избира живота си, по някой път така се случват нещата, но дали ще имаш приятели например си зависи до голяма степен и от нас самите. Приятелствата също като всички други отношения трябва да се поддържат и от двете страни с взаимност, търпение и подкрепа.
А съпруга той си е до време в много случаи, променлива вепичина е. И децата също, ако отидат в чужбина примерно да живеят, апък и тук да са, не може да си зарежат целия живот и да бъдат непрестанно до нас, дори и при нужда. Те ще се отзоват,  но не може да разчиташ на никой безкрай. С годините се учиш да разчиташ основно на себе си. Жесток е живота, нетегали сперце. Колкото по рано го приемем, толкова по устойчиво ще бъдем. Грубо, но истина

Общи условия

Активация на акаунт