Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 387 135
  • 5 101
  •   3
Отговори
# 5 085 12 окт. 2025, 22:25 ч.
  • Мнения: 804
Не зная как се сбогува с майка... наистина не зная и за мен такова нещо няма. С ДНК то си е в мен.
Последното сбогом не ми тежи. Тежи ми, че ми се случи тази трагедия...че някой- някъде реши да ми я отнеме без време. Дано е била нужна за по- важни задачи нейде там горе...само така бих разбрала малко от малко Sad

# 5 086 12 окт. 2025, 22:47 ч.
  • Мнения: 76
Цитат на: BacuTy в нд, 12 окт 2025, 21:59
Утре стават 4 години...

Аз също пропуснах съвсем съзнателно последния й ден. Не издържах вече...Майка ми беше с отвратителна болест ( АЛС- ставаш жив труп).
Не се сбогувах, не й казах колко я обичам.. стисках зъби и я насърчвах, че ще е оздравее до последно. Даже ходих с маска нарочно- не за да не я разболея, а за да мога да крия изражението на лицето си, за да не разбере,че това е краят...
Тежи ми, че не се сбогувах.. цял живот ще ми тежи..
Но как се сбогуваш с майка си....
В това се показа моята любов... да не отнема надеждата й...
Аз също не се сбогувах и до последно се преструвах , че всичко е наред и ще се оправи. Разбирам болката ви!❤️

# 5 087 13 окт. 2025, 01:59 ч.
  • Мнения: 447
Когато родителя е жив -за съвет, разговор и почти всичко си имаш работа с него. С другите хора - здравей, здрасти и да те пита къде работиш. С тях лични неща и тайни в живота няма как да споделяш, поради простия факт че им нямаш доверие. Майката на никой няма да каже че си притеснен от нещо, или че нощно време имаш инконтиненция примерно. Като си отиде осъзнаваш че на никой друг не можеш да споделиш това, което си споделял с него. Изчезват завинаги дълбоките и искрени разговори, поради причината че никой не се интересува от теб така както него. С времето това почва много да липсва.

Чувстваш се сам и това е много гадно

# 5 088 13 окт. 2025, 07:25 ч.
  • Мнения: 1 873
Цитат на: dsfds в пн, 13 окт 2025, 01:59
Когато родителя е жив -за съвет, разговор и почти всичко си имаш работа с него. С другите хора - здравей, здрасти и да те пита къде работиш. С тях лични неща и тайни в живота няма как да споделяш, поради простия факт че им нямаш доверие. Майката на никой няма да каже че си притеснен от нещо, или че нощно време имаш инконтиненция примерно. Като си отиде осъзнаваш че на никой друг не можеш да споделиш това, което си споделял с него. Изчезват завинаги дълбоките и искрени разговори, поради причината че никой не се интересува от теб така както него. С времето това почва много да липсва.

Чувстваш се сам и това е много гадно
Все пак човек след определена възраст се предполага, че ще създаде семейство със съпруг и деца. Вече това са близките хора, на които можеш да се довериш. Лошото е, ако не си успял да създадеш семейство. Тогава след смъртта на родителите настъпва една самота. Виждам го с една близка жена.

# 5 089 13 окт. 2025, 08:43 ч.
  • Мнения: 8 568
Цитат на: Margarita1976 в пн, 13 окт 2025, 07:25
Цитат на: dsfds в пн, 13 окт 2025, 01:59
Когато родителя е жив -за съвет, разговор и почти всичко си имаш работа с него. С другите хора - здравей, здрасти и да те пита къде работиш. С тях лични неща и тайни в живота няма как да споделяш, поради простия факт че им нямаш доверие. Майката на никой няма да каже че си притеснен от нещо, или че нощно време имаш инконтиненция примерно. Като си отиде осъзнаваш че на никой друг не можеш да споделиш това, което си споделял с него. Изчезват завинаги дълбоките и искрени разговори, поради причината че никой не се интересува от теб така както него. С времето това почва много да липсва.

Чувстваш се сам и това е много гадно
Все пак човек след определена възраст се предполага, че ще създаде семейство със съпруг и деца. Вече това са близките хора, на които можеш да се довериш. Лошото е, ако не си успял да създадеш семейство. Тогава след смъртта на родителите настъпва една самота. Виждам го с една близка жена.
И в двете има истина.
Имам чудесен съпруг и 3 дъщери, но това не заменя взаимоотношенията с майка ми. Нито може да ги компенсира по някакъв начин.

# 5 090 13 окт. 2025, 09:51 ч.
  • Мнения: 28 870
Поколението на моите родители не беше така близко с децата си, че да споделят с мен, а аз с тях.Така че за лични неща имам приятелки, с които съм споделяла назад в годините, продължавам и сега.С родителите си не споделях.Съпругът ми също е до мен, но има неща, които само на приятелки или сестра ми мога да кажа.

# 5 091 13 окт. 2025, 10:12 ч.
  • Мнения: 104
Цитат на: ДХ3 в пн, 13 окт 2025, 09:51
Поколението на моите родители не беше така близко с децата си, че да споделят с мен, а аз с тях.Така че за лични неща имам приятелки, с които съм споделяла назад в годините, продължавам и сега.С родителите си не споделях.Съпругът ми също е до мен, но има неща, които само на приятелки или сестра ми мога да кажа.
И при мен така. Не съм споделяла много с родителите си. С брат ми се сближаваме само покрай кризи някакви и добре, че го правим тогава. Но иначе може да не се чуваме със седмици. А и той е една идея по се влияе от това  от което и майка ми милата толкова се съобразяваше "Какво ще кажат хората" и в случая "Да не те говорят из махлата (квартала)". Но хората не живеят твоя живот, не знаят какво ти е в къщата. И ще те забравят някой ден, когато те няма, а ти цял живот си подчинявал действията си донякъде на тях. Но това е друга тема, тежка за мен самата, да се опитвам да избягам от това, което ми е насадено.
Да имам си съпруг, но като имам проблем точно с него с кого да споделя. За него с родителите си пак не бих говорила и да бяха тук още. Не мисля, че биха ме разбрали, но пък мисля, че биха застанали зад мен, каквото и да реша. Топно защото са ми родители. Но ги няма ..... Добре, че са приятелите, малко, но верни.

# 5 092 13 окт. 2025, 11:44 ч.
  • Мнения: 203
Аз пък мисля,че е малко гадно да кажеш - имам съпруг,приятелки,следователно трудно ми е но до там.
Какво да кажат тези които нямат половинка до себе си или пък приятели на които да разчитат безусловно?
Такава приятелка,която ако си на легло ще е до теб,например?Майката си е майка.
Когато си сам как да се справиш,да се изправиш и да продължиш.....

# 5 093 13 окт. 2025, 12:37 ч.
  • Мнения: 104
Не става въпрос за това Konstanss, както и Margarita 1976 беше писала по-нагоре ние сме малко по-големи на възраст и родителите ни съответно също. Дори и да бяха живи не бих могла да разчитам на тях за физическа помощ, те си имаха достатъчно болежки. Човек знам, че не избира живота си, по някой път така се случват нещата, но дали ще имаш приятели например си зависи до голяма степен и от нас самите. Приятелствата също като всички други отношения трябва да се поддържат и от двете страни с взаимност, търпение и подкрепа.
А съпруга той си е до време в много случаи, променлива вепичина е. И децата също, ако отидат в чужбина примерно да живеят, а пък и тук да са, не може да си зарежат целия живот и да бъдат непрестанно до нас, дори и при нужда. Те ще се отзоват,  но не може да разчиташ на никой безкрай. С годините се учиш да разчиташ основно на себе си. Жесток е живота, не те гали с перце. Колкото по рано го приемем, толкова по устойчиви ще бъдем. Грубо, но истина

# 5 094 13 окт. 2025, 14:58 ч.
  • Мнения: 7 083
Аз нямам мъж до себе си, т.нар. половинка и дете. Питам се и този въпрос, ако имах семейство дали по-лесно щях да преодолея и приема смъртта на родителите ми.
Не всеки имал късмет да срещне приятел. Бях писала за приятелството преди 1-2 месеца тук. Всичко е интереси. Не че не съм искала да имам един приятел и съм правила.всичко за него, но не беше оценено. Всеки си гледа живота и интересите си. И аз не смятам, че ако човек се разболее дори от грип, а не да не говоря  за по-сериозно заболяване, няма да дойде т.н. приятел да се грижи за теб. Дори ще се уплаши и ще го изостави в безпомощно състояние. Аз не бих го направила, но повечето са злобни и гледат себе си.

# 5 095 13 окт. 2025, 16:01 ч.
  • Мнения: 1 873
Цитат на: Анонимен_7 в пн, 13 окт 2025, 14:58
Аз нямам мъж до себе си, т.нар. половинка и дете. Питам се и този въпрос, ако имах семейство дали по-лесно щях да преодолея и приема смъртта на родителите ми.
Не всеки имал късмет да срещне приятел. Бях писала за приятелството преди 1-2 месеца тук. Всичко е интереси. Не че не съм искала да имам един приятел и съм правила.всичко за него, но не беше оценено. Всеки си гледа живота и интересите си. И аз не смятам, че ако човек се разболее дори от грип, а не да не говоря  за по-сериозно заболяване, няма да дойде т.н. приятел да се грижи за теб. Дори ще се уплаши и ще го изостави в безпомощно състояние. Аз не бих го направила, но повечето са злобни и гледат себе си.
Според мен детето е това, което ти дава друг фокус в живота. Виждаш, че си отива поколението на родителите, но чрез детето ти светът и животът продължават. Амбицираш се заради него, поне ако е малко. На мен това много ми помогна да се измъкна от дупката след като майка почина.

За приятелствата по интереси съм напълно съгласна, направо ферман мога да напиша

# 5 096 13 окт. 2025, 16:05 ч.
  • Мнения: 28 870
За щастие животът ме в срещнал с хора, които знам, че
ще са до мен, дори да съм на легло(приятели).Благодарна съм за това!С тях ми е много по-лесно да минавам
през трудните моменти.Така че имайте вяра, че добри хора има.
Моята приятелка беше третата дъщеря за моите родители и на погребенията им стоеше с нас- семейството.Не при познатите и приятелите.
Дай боже всеки му по един такъв човек до него!Кураж на всички ви!

# 5 097 13 окт. 2025, 16:15 ч.
  • Мнения: 431
И мен децата ме спасяваха, когато си отидоха баба и баща ми. В залисията и задълженията покрай тях, нямах много време да се отдавам на скръбта. Не че не ги мислех непрекъснато, но таман да изпадна в дупка и идва едното с ,примерно, "гладен съм" и ставам да му приготвя. После идва друго да ми разкаже за някакъв негов проблем и така минаваше времето.

Последна редакция: пн, 13 окт 2025, 16:46 от УИНКС БЛУМ

# 5 098 13 окт. 2025, 18:56 ч.
  • Мнения: 4
Нищо не може да замести липсата на починалия родител, съпруг или деца. Те си имат специално място в сърцето. Може би, ако децата са по- малки, те държат по-ангажирани в къщи. Моята дъщеря е почти на 19 и нямам грижи около нея.
Започвам да изпадам в депресия и не знам до къде ще я докарам. Нямам желание да правя нищо в почивните дни. Най- много да пусна една пералня и да направя нещо за ядене.
От една страна мъката от загубата на майка(вече 42 дена) , от друга мисля за баща ми, който има здравословни проблеми. Чакаме да го одобрят от ТЕЛК, но колко време ще отнеме, не знам. А и дали нещата ще се развият в негова полза, един Господ знае...

# 5 099 13 окт. 2025, 19:55 ч.
  • Мнения: 28 870
Минало е малко време, в началото е много тежко.Никой не може да замести родителите, най-вече заради това, че всички виждаме у тях опора- емоционална, физическа дори.И няма нужда някой да ги замества, просто всеки намира начин за справяне.На мен ми помогнаха срещите с хора и пътувания с приятели.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата