Скоро се навършват две години откакто синът ми напусна земният си път.Не съм докосвала нищо в стаята му.Така ,както я остави онзи следобед така е и сега.Дрехите ,хвърлени на топка,неоправеното шалте ,смачканата въглавница...дори чорапките събути на обратно и хвърлени в ъгъла на стаята.Мислела съм да взема кутии и в тях да прибера всичко негово,но все още не съм открила стимул ,а и желание да го направя.Там е моето обежище ,в неговата стая.За жалост последните му вещи вече не "миришат" на него ,а на сълзите ми.Но когато ми е най-тежко и тъжно влизам там да се наплача и да го "прегърна" отново.
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2026, 15:49 ч.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
Разплакахте ме и мен:( Нечовешки жестоко е това, което изпитвате .
Дано намерите сили някак си да продължите да съществувате.
Моя приятелка загуби и двамата си родители, когато беше на 20 г- баща й не можа дс преживее смъртта на майката и се самоуби 3 месеца след това. Та тя казваше тогава , че никой не може да си представи какво усилие и предизвикателство е да намериш сили да се събудиш, да дишаш, изобщо да бъдеш.
Но трябва да го направите заради него…защото той ще живее докато го помните и обичате ( както и всеки един от нас).
Дано намерите сили някак си да продължите да съществувате.
Моя приятелка загуби и двамата си родители, когато беше на 20 г- баща й не можа дс преживее смъртта на майката и се самоуби 3 месеца след това. Та тя казваше тогава , че никой не може да си представи какво усилие и предизвикателство е да намериш сили да се събудиш, да дишаш, изобщо да бъдеш.
Но трябва да го направите заради него…защото той ще живее докато го помните и обичате ( както и всеки един от нас).
Моите искрени съболезнования Ън!❤
Аз от вчера се боря с гнева в себе си и само се моля на Господ да ми прости за тези чувства и да ме освободи от тях.
Биологичната сестра на тати, която приживе никога не се е интересувала от него се държи като малоумна умствено разклатена психопатка. Всички имоти бяха преписани на нея, като най-обичано дете, получи всичко и въпреки това незнам какво иска. Всички некролози , които сложихме ги свали ( убедена съм, че е тя). Но най-долно е, че посегна на гроба на тати. В събота ходехме с мама и на кръста некролога го нямаше. Свалила го е с кабърчетата. Не е вятър, защото всички останали са там… как се нарича такова нещо? Кой нормален човек би го направил?!? Отидохме до агенцията да извадим нов и изпаднах в шок… служителят ни отваря некролог със снимка на тати, която с мама не сме дали, а видиш ли въпросната ******** изкарала тя некролози “Почивай в мир братко” и маха нашите. Господ нека я съди, но нека не пресича и пътищата ни. Обещах на мама да не се занимавам, тя е с хапчета за сърце и много се тревожа за нея. Боже, какво е това… не разбирам защо на света има толкова проклети хора…💔
Аз от вчера се боря с гнева в себе си и само се моля на Господ да ми прости за тези чувства и да ме освободи от тях.
Биологичната сестра на тати, която приживе никога не се е интересувала от него се държи като малоумна умствено разклатена психопатка. Всички имоти бяха преписани на нея, като най-обичано дете, получи всичко и въпреки това незнам какво иска. Всички некролози , които сложихме ги свали ( убедена съм, че е тя). Но най-долно е, че посегна на гроба на тати. В събота ходехме с мама и на кръста некролога го нямаше. Свалила го е с кабърчетата. Не е вятър, защото всички останали са там… как се нарича такова нещо? Кой нормален човек би го направил?!? Отидохме до агенцията да извадим нов и изпаднах в шок… служителят ни отваря некролог със снимка на тати, която с мама не сме дали, а видиш ли въпросната ******** изкарала тя некролози “Почивай в мир братко” и маха нашите. Господ нека я съди, но нека не пресича и пътищата ни. Обещах на мама да не се занимавам, тя е с хапчета за сърце и много се тревожа за нея. Боже, какво е това… не разбирам защо на света има толкова проклети хора…💔
И аз имам подобна близка роднина. Въобще не й се обадих, когато починаха родителите ми, в никакъв случай не бих искала такива хора да ги изпращат. По-късно явно е разбрала, обади се и по много грозен начин се опита да разбере. Опита се да поддържа връзка с мен, но прекалено много неща преживях, прецених, че ме искам да се занимавам с нея.
На погребението съм канала само най-близките, не повече от 7-8 души, не съм водила никого ба ресторант, нито съм раздавала храна. Направих им 40 дни в черква, там каних повече хора, направих кутийки, като сама приготвих повечето неща. На който успях, дадох и за семейството.
Никой не я е канил, сама дойде… отново висшите сили ме спряха, защото за близките си съм способна на много крайни мерки, но…
Какво да кажа, много е тъжно и много боли, а още да се натоварваме и с това!
В сряда съм на гинеколог, бях споделила, че след раздялата с тати нещо в мен не само духовно , но и физически се промени. По 10/12 дни цикъл, после 15/16 дни без и отново.😩 Много тревоги, много мъка и тъга… Докога ще е така…
Скоро се навършват две години откакто синът ми напусна земният си път.Не съм докосвала нищо в стаята му.Така ,както я остави онзи следобед така е и сега.Дрехите ,хвърлени на топка,неоправеното шалте ,смачканата въглавница...дори чорапките събути на обратно и хвърлени в ъгъла на стаята.Мислела съм да взема кутии и в тях да прибера всичко негово,но все още не съм открила стимул ,а и желание да го направя.Там е моето обежище ,в неговата стая.За жалост последните му вещи вече не "миришат" на него ,а на сълзите ми.Но когато ми е най-тежко и тъжно влизам там да се наплача и да го "прегърна" отново.
Момичета, не се вторачвайте във вещите. Това са неодушевени предмети, близките ни са оставили много по-ценен отпечатък с любовта си към нас. Най- същественото от тях не са старите им дрехи. Да, тежко е, не е нужно да бързате. Когато реших да разчистя вещите на майка ми, в един момент се почувствах много особено. Имаше един кашон, който все ме дразнеше. Мислех, че е пълен с вестници, тя обичаше да си събира рецепти от женските вестници. Реших, че вече е настъпил момента да го изхвърля, но реших да погледна вътре. Имаше малко вестници и доста нейни лични писма. Накрая изпадна и едно писмо от нейната голяма любов. Той не беше българин, разделили са се по някакво стечение на обстоятелствата, след това са се намерили, но майка ми вече е била женена. Поддържаха връзка до края на неговия живот. Та това беше писано, когато той е разбрал, че тя се е омъжила, тъжно писмо. След този ден, няколко дни бях разбита, имах чувството, че съм говорила с майка ми по най-съкровените за нея теми. При ремонта намерих още много писма между нея и баща ми, както и дневниците й за много години. Събрах всичко в един кашон и го качих на тавана и го затрупах, мисля че никога не бих събрала сили, за да чета.
За почерпките по погребенията - като съм гледала западни филми ми е правило впечатление, че близки и приятели се събират да почетат починалия в дома му, но по-скоро с идея да подкрепят семейството. И носят, а не вземат храна. Защото в този момент това е вид подкрепа за близките и форма на съчувствие. Понякога от тъга по близкия на човек не му се яде дори, какво остава да сготви, че и да посреща хора. Не мога да разбера какви са тези традиции при нас. "Изкупуваме" някакви грехове на мъртвия ли? Или както става по някои български села - имуществото се разграбва от съселяните, защото на никого нямало да му трябва (ако починалия няма близки или както е там - всички са някакви далечни братовчеди и се чувстват в правото си да поискат вещите). Струва ми се, че от гледна точка на съчувствието и човещината сме доста зле в традициите. И това вменяване на вина на хора, които в този момент скърбят и са силно уязвими, за да се вземе нещо, ако ще и да е просто поредното "плюскане" е отвратително.
Аз съм го направила така, защото мисля, че родителите ми са очаквали това. Всичко това си е още валидно при нас.
При нас и покойника все още доста често си нощува в дома преди погребението.
Но трябва да стои цяла нощ човек при покойника. И това обикновено са по стари жени, близки, които са претръпнали донякъде. Но при нас нямаше такива възрастни роднини, а и майка приживе беше натрупала много вода и като се отпусне тялото и всичко това започва да излиза и е ужасно. Осъзнавах го и затова я сложихме е камера, но като се върнахме вкъщи, където вече ни чакаха стринка и чичо и тя каза "Майка ти толкова милееше за тази къща, а няма да изпратим в нея" или нещо в този дух. Тя почина в болница, не успях да си я прибера да си умре вкъщи. На мен това ми тежии до днес. Но такива бяха обстоятелствата. Не мисля, че и сега да се върна бих могла да променя нещо. Но много дълго време се винях доста жестоко.
С татко нямах колебание, той беше в ОАИЛ, медикаментозна кома, две седмици преди да си отиде. Не пожелах да го видя с тръба в гърлото, нито тогава, нито сега виждам смисъл в това, лично за себе си. Беше в камера и го видях чак на поклонението в църквата преди погребението.
Намирам наистина тези неща за доста остарели и най-вече травмиращи за близките, но се практикуват далеч не само в селата все още.
При нас и покойника все още доста често си нощува в дома преди погребението.
Но трябва да стои цяла нощ човек при покойника. И това обикновено са по стари жени, близки, които са претръпнали донякъде. Но при нас нямаше такива възрастни роднини, а и майка приживе беше натрупала много вода и като се отпусне тялото и всичко това започва да излиза и е ужасно. Осъзнавах го и затова я сложихме е камера, но като се върнахме вкъщи, където вече ни чакаха стринка и чичо и тя каза "Майка ти толкова милееше за тази къща, а няма да изпратим в нея" или нещо в този дух. Тя почина в болница, не успях да си я прибера да си умре вкъщи. На мен това ми тежии до днес. Но такива бяха обстоятелствата. Не мисля, че и сега да се върна бих могла да променя нещо. Но много дълго време се винях доста жестоко.
С татко нямах колебание, той беше в ОАИЛ, медикаментозна кома, две седмици преди да си отиде. Не пожелах да го видя с тръба в гърлото, нито тогава, нито сега виждам смисъл в това, лично за себе си. Беше в камера и го видях чак на поклонението в църквата преди погребението.
Намирам наистина тези неща за доста остарели и най-вече травмиращи за близките, но се практикуват далеч не само в селата все още.
Аз предпочитам затворен ковчег. Слава богу, че майка беше в такъв (заради ковид - тогава така ги погребваха). Не на всеки му понася гледката на изстинал мъртвец. Още помня бабите и дядовците ми как изглеждаха в ковчега. Спомените когато бяха живи изчезват, но онзи ужасен спомен където ги виждаш за последно мъртви се е запечатал.
Аз предпочитам затворен ковчег. Слава богу, че майка беше в такъв (заради ковид - тогава така ги погребваха). Не на всеки му понася гледката на изстинал мъртвец. Още помня бабите и дядовците ми как изглеждаха в ковчега. Спомените когато бяха живи изчезват, но онзи ужасен спомен където ги виждаш за последно мъртви се е запечатал.
Зависи! Тати лежеше толкова спокоен, хубав и даже леко усмихнат… Милият ми той. Всички, които дойдоха не повярваха, че е имал рак, и казваха “Боже не можем да повярваме, колко е хубав”.
Липсва ми…
Според мен трябва да се прави това з което ти е на сърце. Не защото хората ще кажат. Хората минават, заминават и не живеят с нашите спомени и нашата мъка.
Не знам дали очакват нещо.
Аз не искам да правя помени заради чужди хора.
Те не се сещаха за татко докато беше жив. А сега аз да мисля за тях ли?
Сестра ми прави подавки за 6те месеца. И ми сподели, че й било гадно да раздава на хората.
Ами да не раздава ...
Излишно натоварване е.
И аз помня татко в ковчега
И приготовленията за това ... Гроба.... Ужасно ми е и сега на гроба:-(
Не знам дали очакват нещо.
Аз не искам да правя помени заради чужди хора.
Те не се сещаха за татко докато беше жив. А сега аз да мисля за тях ли?
Сестра ми прави подавки за 6те месеца. И ми сподели, че й било гадно да раздава на хората.
Ами да не раздава ...
Излишно натоварване е.
И аз помня татко в ковчега
И приготовленията за това ... Гроба.... Ужасно ми е и сега на гроба:-(
На нищо не робувахме ние като почина майка ми- на софри, на помени, на манджи и очаквания.
Въобще не се чувствах длъжна на никого ( от живите).
За майчето съм наясно къде е и как е.
Аз съм "фанатична" християнка.
Въобще не се чувствах длъжна на никого ( от живите).
За майчето съм наясно къде е и как е.
Аз съм "фанатична" християнка.
Съгласна съм. Наскоро четох, че когато раздаваме за починал изобщо не означава , че сме го нахранили.Душата не се хранела с това! Въпреки това с мама подаваме на гробищата, но не се вглъбяваме чак толкова! Моля се всеки ден за тати да е спокоен, да почива в мир и да е възможно най-близко до Божинка🙏🏻🍀!
