Агапи, само не мисли, че щом сега се откажеш от тази така силна, обещаваща сигурност любов (от страна на сегашния ти партньор), то после съдбата ли, вселената ли ще те възмезди с липса на качествената връзка и семейни радости. Такава зависимост няма!
- Публикувана: 12 дек. 2011, 22:19 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2012, 14:32 ч.
Било ли ви е страх да не останете без деца ?
Леко диагонално прехвърлих темата и сигурно ще повторя някого.
Според мен просто ти се "обаждат" естествени майчински инстинкти, което е хубаво. Има жени и на 37 не им се случва и те със сигурност са по-объркани от теб.
Горе-долу на същата възраст и аз си мислех подобни работи. Преживях една извънматочна бременност и тогава разбрах що е страх.
Хубаво е, че сама си стигнала до извода, не е нужно просто самоцелно да се размножиш с настоящия си партньор и дано да нямаш и странични фактори като баби, стринки, които да ти натякват. Имах доста приятелки в такава ситуация и не им беше никак лесно.
Универсално решение няма, едни се оказват избързали, други - закъснели.
Пожелавам ти да си откриеш правилния път.
Според мен просто ти се "обаждат" естествени майчински инстинкти, което е хубаво. Има жени и на 37 не им се случва и те със сигурност са по-объркани от теб.
Горе-долу на същата възраст и аз си мислех подобни работи. Преживях една извънматочна бременност и тогава разбрах що е страх.
Хубаво е, че сама си стигнала до извода, не е нужно просто самоцелно да се размножиш с настоящия си партньор и дано да нямаш и странични фактори като баби, стринки, които да ти натякват. Имах доста приятелки в такава ситуация и не им беше никак лесно.
Универсално решение няма, едни се оказват избързали, други - закъснели.
Пожелавам ти да си откриеш правилния път.
Никога в целия ми съзнателен живот не съм се страхувала от това, че няма да имам деца. Това не ме е занимавало и грам! Да имаш дете твоите гени не е някаква висша мисия в живота. Да вземеш и отгледаш чусво дете така както свое, е по-голямо постижение. Ако не можех по естествен н ачин да се сдобия с поколение, нямаше да е проблем да осиновя дете. Ако пък станех прекалено стара за майка, щях да си намеря коя от приятелските рожби да покровителствам. Но!!! Ако мъжът ми иска на всяка цена да има собстрвено дете, а аз не мога да му го родя, бих се страхувала, че ще го изгубя. За щастие не съм го изпитала на гърба си, но една близка се разведе наскоро по тази причина. Не го виня, мъжа, този брак от самото начало беше обречен. Но е кофти да прекараш толкова години с и за някого и той да си тръгне, защото здравословното ти състояние не може да осъществи мечтите му.
Ето за това иде реч, да намериш правилният човек, когато нещата не се случваха вече може би година време и един уж добър гинеколог ми заяви, че проблема е в мен, аз казах на мъжа ми, че нямам против да се разделим, и нямам право да искам от него да остане с мен при това положение, отговорът му беше че не държи да има деца на всяка цена, но държи да има мен до себе си.
После минахме и през други доктори и се оказа, че всъщност проблема не е в мен а в него, той на свой ред ми каза, че е съгласен да направим донорско ин витро, ами не искам дете от друг, искам негово дете, искам като ме гледат едни весели чернокоси къдрави главици да виждам неговата усмивка на тях.
После минахме и през други доктори и се оказа, че всъщност проблема не е в мен а в него, той на свой ред ми каза, че е съгласен да направим донорско ин витро, ами не искам дете от друг, искам негово дете, искам като ме гледат едни весели чернокоси къдрави главици да виждам неговата усмивка на тях.
И аз на 27г. се замислих за деца.Явно има нещо свързано с майчинския инстинкт,който се проявява при някои в тази възраст или просто си реалист,представяйки си следващите поне 2 години от живота си.
А по темата-да,било ме е страх и то около 3години почти,когато желаните две чертички все ги нямаше без основателна причина.Сега след една загуба,пък си мисля,че ще си остана само с едно дете.И така-както казва една позната гинеколожка-"божа работа е това с децата".Понякога пък за две години се появяват и две породени
А по темата-да,било ме е страх и то около 3години почти,когато желаните две чертички все ги нямаше без основателна причина.Сега след една загуба,пък си мисля,че ще си остана само с едно дете.И така-както казва една позната гинеколожка-"божа работа е това с децата".Понякога пък за две години се появяват и две породени
Но!!! Ако мъжът ми иска на всяка цена да има собстрвено дете, а аз не мога да му го родя, бих се страхувала, че ще го изгубя.
Ето това е ужасно вече.
Имах една колежка, на която и беше заявено, че ще се оженят за нея, ако забременее.
Забременя и се ожени, и роди, но си й личеше, че е изложена на доста неприятен стрес.
Аз не съм сигурна как бих реагирала при такива условия и ултиматуми, по-скоро бих му била шута.
Дано никога не се сблъсквам с това.И това може би са случаи,при които наистина нищичко не може да се направи освен осиновяване или ?
....
Имах една колежка, на която и беше заявено, че ще се оженят за нея, ако забременее.
Забременя и се ожени, и роди, но си й личеше, че е изложена на доста неприятен стрес.
Имах една колежка, на която и беше заявено, че ще се оженят за нея, ако забременее.
Забременя и се ожени, и роди, но си й личеше, че е изложена на доста неприятен стрес.
В момента, като необвързана имам смелостта да заявя, че не бих останала и секунда с мъж, който поставя такива условия...Но да не казвам "никога", за да не ме изненада съдбата...
Моята сестра след 2 години опити за второ бебе, и вече бе стигнала до изследвания за ин витро забременя, и то след като бяха скарани за някаква глупост и се оказа, че в него месец са правили секс само веднъж и то за сдобряване, не за бебе. Ами ако се бе отказал на първата година....
Моята сестра след 2 години опити за второ бебе, и вече бе стигнала до изследвания за ин витро забременя, и то след като бяха скарани за някаква глупост и се оказа, че в него месец са правили секс само веднъж и то за сдобряване, не за бебе. Ами ако се бе отказал на първата година....
Агапи, само не мисли, че щом сега се откажеш от тази така силна, обещаваща сигурност любов (от страна на сегашния ти партньор), то после съдбата ли, вселената ли ще те възмезди с липса на качествената връзка и семейни радости. Такава зависимост няма!
Ментова,за това много съм мислила. Дали Господ няма да ме накаже- за това,че наранявам толкова много един човек,който ме обича безкрайно ...
Агапи, извинявай за въпроса, знам историята ти отгоре отгоре. Ще зарязваш мъжа си, ама кога ?
Скоро ще водим дългоотлагания разговор. А кога дефакто ще сме фактически разделени,не знам от сега ..
При различните хора работят различни неща, в повечето случаи една житейска ситуация протича съвсем различно от начина, по който си я представям.
Мисля, че когато изоставиш вманиячаването, тоест изоставиш реалната потребност, на нейно място се появи примирението и смиряването, тогава при теб идва събитието.
Агаф, силно вярвам в лечебната сила на спокойствието и силната храна. Не се фокусирай съвсем върху това, забрави го, остави на усещането за потребността да се притъпи и тогава ще се случи каквото трябва да се случва. Не знам как точно да го обясня, но остави животът да си тече в естествен ритъм и най-вече се води от собственото си усещане за нещата, никой гуру или философия не са спасително универсални.
Мисля, че когато изоставиш вманиячаването, тоест изоставиш реалната потребност, на нейно място се появи примирението и смиряването, тогава при теб идва събитието.
Агаф, силно вярвам в лечебната сила на спокойствието и силната храна.
Не се фокусирай съвсем върху това, забрави го, остави на усещането за потребността да се притъпи и тогава ще се случи каквото трябва да се случва. Не знам как точно да го обясня, но остави животът да си тече в естествен ритъм и най-вече се води от собственото си усещане за нещата, никой гуру или философия не са спасително универсални. Един познат казва, че жените са като маймуните. Не пускат клона, докато не намерят друг. Досега проучването ми е точно вярно на твърдението. Надявах се ти да ме обориш.
Ами аз мога да те оборя. Форумът е единственото място където се пристраших да споделя за намеренията си да се разделям.Нито си търся мъж за да се хвана за някакъв клон - това наистина не ми е в стила и не искам раздялата ни да е продиктувана от желанието ми да съм с друг вече намерен мъж. Гнусно и подло ми е това и никога не съм постъпвала така.