Надя, и аз, но тихо 
, че ще скокнат отгоре ни :Д
, че ще скокнат отгоре ни :ДМоля за разяснение, що е туй "семейната ценност"!
Но не е лошо понякога да се замислят по принцип, защото животът е наистина непредсказуем...
Животът е непредсказуем. - Публикувана: 23 дек. 2011, 11:36 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2011, 18:29 ч.
Бихте ли гледали чуждо дете?
Що е необходимо някой да ви скача?
Моля за разяснение, що е туй "семейната ценност"!
Но не е лошо понякога да се замислят по принцип, защото животът е наистина непредсказуем...
Животът е непредсказуем. 
Това със "семейните ценности" е много разтегливо понятие. През соца живееха хората и ужким пазеха "градивната клетка на обществото" и вярваха в нейния смисъл и не се развеждаха, щото беше срамно и петно за цял живот и така се натискаха нещастни в панелката ведно с децата, които също не бяха особено щастливи, а и икономическите условия, освен политическите също предполагат към такова лицемерно поведение и видите ли те "семейните ценности", таковата...онаковата...истината е, че винаги, във всеки един обществен строй, във всяко едно време е имало хората, които зачитат семейството и такива, които не....
Аз го написах веднъж - в темата писа потребителка, която е била приета и то не след 6 , а цели 18 години неизвестност, че съществува.
Значи нито е невъзможно, нито е лошо това приемане.
Отново никой не обърна внимание...
Значи нито е невъзможно, нито е лошо това приемане.
Отново никой не обърна внимание...
Не е същото. В случая на потребителката бащата изобщо не е знаел за съществуването и и не я е признавал. Най вероятно в момента на зачеването и не е бил с жената, с която е бил в момента на научаването за съществуването и. Освен това потребителката е била на 18 а не на 6 години и едва ли е отишла да живее с тях и не е имала нужда от грижите от които има нужда 6 годишно дете. Едно е да научиш за съществуването на дета а съвсем друго да трябва да го гледаш. Ако едно допълнително дете дойде в къщи ще трябва да му се осигури стая (почти невъзможно или много скъпо), стаята да се обзаведе, да се води и взема от училище, да има място и столче в колата. Ние, като ходим на екскурзии в хотел, често се налага да вземем 2 стаи и единия да е с едното дете а другия - с другото. Това дете къде ще го денем? Малко е да стои само в стая а ако е момиче синът ми едва ли ще го иска в стаята. С мене и дъщето няма как да остане, защото аз не го искам а и ми стигат грижите по нея.
Лятото моите деца са при майка ми. Това дете къде ще иде? То не е никакво на майка ми, която едва се справя с двете мои.
Надя, и аз, но тихо , че ще скокнат отгоре ни :Д
, че ще скокнат отгоре ни :ДМоля за разяснение, що е туй "семейната ценност"!
Ами то е като чувството за хумор, или го имаш или не, не можеш да си го "отледаш"!!
Това със "семейните ценности" е много разтегливо понятие. През соца живееха хората и ужким пазеха "градивната клетка на обществото" и вярваха в нейния смисъл и не се развеждаха, щото беше срамно и петно за цял живот и така се натискаха нещастни в панелката ведно с децата, които също не бяха особено щастливи, а и икономическите условия, освен политическите също предполагат към такова лицемерно поведение и видите ли те "семейните ценности", таковата...онаковата...истината е, че винаги, във всеки един обществен строй, във всяко едно време е имало хората, които зачитат семейството и такива, които не....
Е то какво има да му отглеждаш на едно 18 годишно дете.
Питай некомусуме, според която 2-те истории са идентични.
Надя, и аз, но тихо , че ще скокнат отгоре ни :Д
, че ще скокнат отгоре ни :ДМоля за разяснение, що е туй "семейната ценност"!
Ами то е като чувството за хумор, или го имаш или не, не можеш да си го "отледаш"!!
Ха, не ми се измъквайте с отговора на Тумба!
Мен ме взеха.
Въпреки, че баща ми научи за мен 18 години след раждането ми и майка ми не беше умряла. Явно съм мноооооого чаровна
.
Дори “мащехата ми“ и майка ми ми търсеха заедно по магазините горнище за сватбената рокля, че застудя един ден преди сватбата, а аз лежах болна с 39 градуса.
Въпреки, че баща ми научи за мен 18 години след раждането ми и майка ми не беше умряла. Явно съм мноооооого чаровна
.Дори “мащехата ми“ и майка ми ми търсеха заедно по магазините горнище за сватбената рокля, че застудя един ден преди сватбата, а аз лежах болна с 39 градуса.
Близки са, разбира се!
А едно 18 годишно има също толкова нужда от родителска грижа, както и едно 6 годишно.
6 годишното нужда от училище, 18 годишното - от университет, примерно.
Не споря за нищо с вас. Само ми се струва доста жестоко това категорично и крайно отхвърляне.
аз не знам какво разбирате под семейни ценности, но за мен тези понятия са неповлияеми откъм епоха - обич, взаимопомощ, доверие, сплотеност .. такива работи. Ценностите могат да бъдат разклащани ( от например ей такива проблеми) , а семейството може да се предефинира и извън 'традиционното", но винаги остава като мъничка група, в която хората се чувстват уютно, сигурно, в която си помагат и се обичат. Семейството е здраво не когато няма проблеми , а когато ги преодолява в името на запазването на тази лична вселена.
Това със "семейните ценности" е много разтегливо понятие. През соца живееха хората и ужким пазеха "градивната клетка на обществото" и вярваха в нейния смисъл и не се развеждаха, щото беше срамно и петно за цял живот и така се натискаха нещастни в панелката ведно с децата, които също не бяха особено щастливи,
Моите родители се разведоха точно през соца а за баща ми не е бил първи развод. Половината ми съученици бяха деца на разведени родители. Аз си бях много щастлива и даже по ми харесваше у разведените майки, защото беше по-спокойно, уютно и приятно. Имаше и извънбрачни деца и даже и татко ми има такова и то точно в БГ. В ранния соц извънбрачните деца не са имали право на издръжка нито да наследяват и това дори ако са признати. Имах непризнат от баща съученик и бащиното му име беше Еленков а майка му се казваше Елена. Викаха му Еленкин и копеле. Беше ужасно подиграван и точно затова тогава не бих имала извънбрачно дете.
Мен ме взеха.
Въпреки, че баща ми научи за мен 18 години след раждането ми и майка ми не беше умряла. Явно съм мноооооого чаровна.
Дори “мащехата ми“ и майка ми ми търсеха заедно по магазините горнище за сватбената рокля, че застудя един ден преди сватбата, а аз лежах болна с 39 градуса.
Въпреки, че баща ми научи за мен 18 години след раждането ми и майка ми не беше умряла. Явно съм мноооооого чаровна
.Дори “мащехата ми“ и майка ми ми търсеха заедно по магазините горнище за сватбената рокля, че застудя един ден преди сватбата, а аз лежах болна с 39 градуса.
Близки са, разбира се!
А едно 18 годишно има също толкова нужда от родителска грижа, както и едно 6 годишно.
6 годишното нужда от училище, 18 годишното - от университет, примерно.
Не споря за нищо с вас. Само ми се струва доста жестоко това категорично и крайно отхвърляне.
Цитат
Моите родители се разведоха точно през соца а за баща ми не е бил първи развод. Половината ми съученици бяха деца на разведени родители. Аз си бях много щастлива и даже по ми харесваше у разведените майки, защото беше по-спокойно, уютно и приятно. Имаше и извънбрачни деца и даже и татко ми има такова и то точно в БГ.
Луна
семейството да е ценно за теб и да не го правиш за смях по възможност (обект на клюки в случая). 
семейството да е ценно за теб и да не го правиш за смях по възможност (обект на клюки в случая). 10 c's, права си, не мога да не се съглася.
