"Groundhog day" се казва филмът на английски. Много е хубав. 
За същото събитие иде реч.
За същото събитие иде реч. - Публикувана: 2 ян. 2012, 21:08 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2012, 18:18 ч.
Юли 2007- за Новата година с късмет!
Winx аз излизам всеки ден, че и с бебето. Да вземем Косьо, да пазаруваме, да разходим кучето.
Съвсем нормална зима си е. Тези Т под -20 сигурно са в 5 сутринта. През деня е до -10 градуса, което за януари си е ок. Нашите във Варна се оплакват че с вятъра става страшно....
В новините казаха за мармота
Съвсем нормална зима си е. Тези Т под -20 сигурно са в 5 сутринта. През деня е до -10 градуса, което за януари си е ок. Нашите във Варна се оплакват че с вятъра става страшно....
В новините казаха за мармота
а скоро няма изгледи за по-дълготрайно стопляне.
Мисля днес да излезнем за малко.
аз съм против. На намаление или от чужбина могат да се вземат хубави неща за малко пари, което обезмисля купуването на дрехи втора употреба
Ками, чакам отзиви за цирка, вярно ли, че са по 80 лв билетите?за деца плаща ли се?
Някой ходил ли е скоро в Аугуста в Хисаря, за да каже отзиви? Или в някой друг хотел в Хисаря
Ками, чакам отзиви за цирка, вярно ли, че са по 80 лв билетите?за деца плаща ли се?
Някой ходил ли е скоро в Аугуста в Хисаря, за да каже отзиви? Или в някой друг хотел в Хисаря
Е,Марти откога не си писала,как сте?
Аз ходя отвреме на време в Манията в петък и ако нещо ми хване окото,нещо по-различно взимам.Отдавна не съм ходила,но имам страхотни попадения,различни дрехи и аксесоари,взимала съм и нови с етикет.Много ми се обикаля по магазините и да понапазарувам малко,пропуснах всякакви намаления.Като гледам това че не пазарувам не ми намалява разходите,парите все за нещо си заминават.
Ками ние също луднахме днес и вече реших да излезем до Арената,че е най-близо,там играха игри в игралния кът,после ги подстригах долу във фризьорския и сега пак в къщи.Поне днес вече Надина е по-добре та да си оправя къщата,да изпера.Всичко в стаята й мирише на оцет от компресите,снощи пак вдигна темп.Сега пускам 4та пералня за днес.
Аз ходя отвреме на време в Манията в петък и ако нещо ми хване окото,нещо по-различно взимам.Отдавна не съм ходила,но имам страхотни попадения,различни дрехи и аксесоари,взимала съм и нови с етикет.Много ми се обикаля по магазините и да понапазарувам малко,пропуснах всякакви намаления.Като гледам това че не пазарувам не ми намалява разходите,парите все за нещо си заминават.
Ками ние също луднахме днес и вече реших да излезем до Арената,че е най-близо,там играха игри в игралния кът,после ги подстригах долу във фризьорския и сега пак в къщи.Поне днес вече Надина е по-добре та да си оправя къщата,да изпера.Всичко в стаята й мирише на оцет от компресите,снощи пак вдигна темп.Сега пускам 4та пералня за днес.
Странно сутринта писах 
ама къде ли ми е поста? Няма го? 
Яна радвам се че рожденичката е по добре вече, айде да се оправя, че утре парти я чака!
Аз днес за сефте излизах - умрях от студ, но трябваше да взема Ицко от училище, че днес нямало да имат занималня, оставих Вероника тук у една комшийка, тя ми е колежка в университета, а детенцето и е с Ицко в едник клас и са приятели, сутрин даже баща му ги кара на училище, и когато трябва аз ходя да ги взимам. Приятелката ми е сляпа и и помагаме винаги с каквото и както можем, но днес тя ми помогна, първоначално много се притеснявах как да я оставя Вероника, но пък тя вече е голяма и е мчного послушна, аи все пак жената и тя макар и сляпа едно дете е изгледала. Вероника беше супер доволна после, каза че много си играли, на кукли, на боулинг, леля катя много я глезела и и угаждала, тя много я обича, като сме с нея не се отлепя все и е в ръцете и все си говорят двете, даже веднъж я калаше да рисуват заедно. Все още ми е трудно и немога да я накарам да разбере, че това което примерно и показва да види или да направи - жената неможе да го направи, днес големи наставления и дадох, но са се справили, то мен ме нямаше половин час сигурно - но все пак, не ми се щеше да я извеждам и нея в тоя студ!
Шуши как е Кривчо, много ли се опъпчи вече, а Т има ли?
ама къде ли ми е поста? Няма го? Яна радвам се че рожденичката е по добре вече, айде да се оправя, че утре парти я чака!
Аз днес за сефте излизах - умрях от студ, но трябваше да взема Ицко от училище, че днес нямало да имат занималня, оставих Вероника тук у една комшийка, тя ми е колежка в университета, а детенцето и е с Ицко в едник клас и са приятели, сутрин даже баща му ги кара на училище, и когато трябва аз ходя да ги взимам. Приятелката ми е сляпа и и помагаме винаги с каквото и както можем, но днес тя ми помогна, първоначално много се притеснявах как да я оставя Вероника, но пък тя вече е голяма и е мчного послушна, аи все пак жената и тя макар и сляпа едно дете е изгледала. Вероника беше супер доволна после, каза че много си играли, на кукли, на боулинг, леля катя много я глезела и и угаждала, тя много я обича, като сме с нея не се отлепя все и е в ръцете и все си говорят двете, даже веднъж я калаше да рисуват заедно. Все още ми е трудно и немога да я накарам да разбере, че това което примерно и показва да види или да направи - жената неможе да го направи, днес големи наставления и дадох, но са се справили, то мен ме нямаше половин час сигурно - но все пак, не ми се щеше да я извеждам и нея в тоя студ!
Шуши как е Кривчо, много ли се опъпчи вече, а Т има ли?
Привет, момичета!
За много години! Поздравявам сега, един месец след НГ!
Не мога да се включвам редовно и това си е. Времето не ми стига! А и повече от два месеца бях без достъп до компютър въобще, че мъжо някаква програма разработваше на него и си го мъкнеше и на работата, та останах без всякаква комуникация сума ти време.
Отделно и в някакви депресивни настроения бях изпаднала в края на миналата година и всичко ми чернееше. Чак бях стигнала до там да рева пред мъжа ми, че съм толкоз зле, че съм забравила да мечтая.
Както и да е и с мъжа ми проведох също сериозни разговори, поставих му право куме та в очи какво ме дразни. Претеглихме силата на доводите и след като ми каза, че по-добре е вместо все да очаквам от него какво да направи, да съм се опитала сама да се справям с някои от нещата, аз така и направих. Сега взимам много повече решения сама и ако има наглостта да ми прави забележка за нещо, което съм направила, му заявявам "Нали каза сама да се оправям, така съм могла, така съм го направила!
(Пример: злополучната ми съдомиялна - намерих координати на алтернативен сервиз, които идват до дома и взимат машината с техен бус, ако могат я оправят и после ти я връщат, монтират и т.н. Е взе да ми дудне, че като не е оправена съдомиялната от официалния сервиз, няма после да мога да си търся гаранцията, ако има друга повреда. Казах му, че не ми пука 7 месеца го чаках да ми я закара, е сега съдомиялната ми работи и това за мен е най-важното.)
Е, иначе ако има нещо, с което все пак не мога да се справям, го преследвам до дупка, докато не го оправи. Примирих се, такъв си е. Сам не се сеща и е скатавка.
Колкото за децата. Растат, развиват се, променят се.
Коцето малко ме притеснява - в момента е явно в някакъв период, в който се изживява като голям бунтар, въобще не слуша, съвсем съзнателно и нарочно прави бели, а наскоро съскаше срещу Саня и викаше, че му е омръзнала да сме я хвърлили през терасата. (Проведохме дълъг разговор с него след тези думи).
Саня пък обратното, станала е много самостоятелна, иска всичко сама да прави, вече сама се храни, опитва се да се налага, но за сега успявам да я забаламосвам и все пак ме слуша, говори много. А пък колко обича батко си, така му се радва и все след него тича. Всъщност така му досажда, намесва му се в игрите, взима му играчките и от това е провокирано и гореспоменатото изречение. Точно това обясних и на Коцето, че защото тя го обича и го взима за пример и за това все го преследва.
Уф, ще пиша по-нататък пак, че малката междувременно се събуди и сега иска да пише с мен.
Специални поздрави на всички пораснали дечица през тези месеци, в които отсъствах. Да са здрави, засмени и много щастливи!!!
За много години! Поздравявам сега, един месец след НГ!
Не мога да се включвам редовно и това си е. Времето не ми стига! А и повече от два месеца бях без достъп до компютър въобще, че мъжо някаква програма разработваше на него и си го мъкнеше и на работата, та останах без всякаква комуникация сума ти време.
Отделно и в някакви депресивни настроения бях изпаднала в края на миналата година и всичко ми чернееше. Чак бях стигнала до там да рева пред мъжа ми, че съм толкоз зле, че съм забравила да мечтая.
Както и да е и с мъжа ми проведох също сериозни разговори, поставих му право куме та в очи какво ме дразни. Претеглихме силата на доводите и след като ми каза, че по-добре е вместо все да очаквам от него какво да направи, да съм се опитала сама да се справям с някои от нещата, аз така и направих. Сега взимам много повече решения сама и ако има наглостта да ми прави забележка за нещо, което съм направила, му заявявам "Нали каза сама да се оправям, така съм могла, така съм го направила!
(Пример: злополучната ми съдомиялна - намерих координати на алтернативен сервиз, които идват до дома и взимат машината с техен бус, ако могат я оправят и после ти я връщат, монтират и т.н. Е взе да ми дудне, че като не е оправена съдомиялната от официалния сервиз, няма после да мога да си търся гаранцията, ако има друга повреда. Казах му, че не ми пука 7 месеца го чаках да ми я закара, е сега съдомиялната ми работи и това за мен е най-важното.)Е, иначе ако има нещо, с което все пак не мога да се справям, го преследвам до дупка, докато не го оправи. Примирих се, такъв си е. Сам не се сеща и е скатавка.
Колкото за децата. Растат, развиват се, променят се.
Коцето малко ме притеснява - в момента е явно в някакъв период, в който се изживява като голям бунтар, въобще не слуша, съвсем съзнателно и нарочно прави бели, а наскоро съскаше срещу Саня и викаше, че му е омръзнала да сме я хвърлили през терасата. (Проведохме дълъг разговор с него след тези думи).
Саня пък обратното, станала е много самостоятелна, иска всичко сама да прави, вече сама се храни, опитва се да се налага, но за сега успявам да я забаламосвам и все пак ме слуша, говори много. А пък колко обича батко си, така му се радва и все след него тича. Всъщност така му досажда, намесва му се в игрите, взима му играчките и от това е провокирано и гореспоменатото изречение. Точно това обясних и на Коцето, че защото тя го обича и го взима за пример и за това все го преследва.
Уф, ще пиша по-нататък пак, че малката междувременно се събуди и сега иска да пише с мен.
Специални поздрави на всички пораснали дечица през тези месеци, в които отсъствах. Да са здрави, засмени и много щастливи!!!
Елче ще пекне слънце и всичко ще се оправи
Дани, не е прекалено много опъпчен, няма Т, но вече и личицето му не е пощадено.
Днес мислим да го изкъпим, някой спомня ли си колко калиев перманганат слагахте във водата?
Айка, имаш поща, моля те да дадеш съвет да не се излагам да питам доцента
ще пекне слънце и всичко ще се оправи Дани, не е прекалено много опъпчен, няма Т, но вече и личицето му не е пощадено.
Днес мислим да го изкъпим, някой спомня ли си колко калиев перманганат слагахте във водата?
Айка, имаш поща, моля те да дадеш съвет да не се излагам да питам доцента
Елче, радвам се, че писа!
Яна, колко висока Т вдига?
Иве, как е положението при вас?
И на мен нещо ми стана депресивно, натрупаха се и в нашит отношения разни работи и сега ми изби. Добре че идват почиени дни!
За втората употреба и мен само това ме притеснява - енергията на предишния собственик.
Яна, колко висока Т вдига?
Иве, как е положението при вас?
И на мен нещо ми стана депресивно, натрупаха се и в нашит отношения разни работи и сега ми изби. Добре че идват почиени дни!
За втората употреба и мен само това ме притеснява - енергията на предишния собственик.