SUPERNATURAL: J-Squared Poяn Squared

Белс, споко! При Сончето и да объркаш, не можеш да сбъркаш-няма неправилен брат  


Само да си допуша цигарката и ще се омешаме  

Олеелейй  

От този кънвеншън (който май продължава да протича в момента), по-качествени снимки няма ли да качат? Искам да видя на Дженсън якето отблизо. (Аз, честно да си кажа, от много близо искам да го видя, от една ръка разстояние, дето се вика, но... де този късмет).

Ето и нещо забавно:

Панелът на Джаред и Дженсън сутринта
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=1FUkPFu_624
http://www.youtube.com/watch?v=JyTGTbB0cW8&feature=youtu.be

Радвам се, че темата напредва. Благодаря   .

Аз пък твърдя, че си станала с една година по-готина, опитна и забавна. Желая ти още много, много такива .


Virsavia и Джен,
Благодаря за подаръците - от любимите ми са.

Само с 'Браво' ли ще минеш ?

Второ благодаря за Джен , заради цялото инфо, което публикува.
Най-най-най-важното от закуската:
"Jensen said he's had his head under Baby's hood like 2 days ago!" - Палавник . Това обяснява горещите вълни през въпросния ден, а аз си мислих, че ме тресе критическата .

Сакън   Ние току излязохме от пубертета.

Oh,that's nice! [the Impala] Jensen: Hi Baby
И ти к'воо?  

Ох, това е нечовешко 

Импалке, няма да мина само с "Браво", просто до сега се опитвах всячески да намеря по-голям размер на снимката дето искам да пусна, ама няма и затова я пускам малка. Ако някоя от вас намери начин да я уголеми или да намери по-голяма, ще се зарадвам, ако сподели.

Браво, Импалке

Галче,
Цък !

Diana,
Така вече - да, даже много да..., да..., oooo... ДАаааа...!
 

... с едно: "пху" накрая:

Неща от конвенцията.Ето гледайте и четете.
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.3226844477133.156840.1 … &l=7763d98a56
http://ontd-spnparty.livejournal.com/512223.html?style=mine

Избрани снимки, но ще се допълнят.
http://twifun-bg.com/?p=179953

И накрая една супер, супер сладка снимка

С мъничко закъснение - Сонче, честит Ден-Ден! Да си жива и здрава и мноооого щастлива! 




Ау, Джен, снимката с дечицата е прелест! 

Розичка, мерси
Галчето как добре ме познава Няма да върна никой от двамата, който и да дойде

Прекрасни са мъжете! Прекрасни!!!

Събрани на едно място доста снимки от руснаците
http://www.supernatural-family.ru/modules.php?name=Forums&fi … amp;p=69127#69127

Още снимки на Джаред и Дженсън
http://www.mycoven.de/supernatural-news/salute-to-supernatural-nashcon-2012/

И малко интересни снимки






Ии окъсан ходи 

Мат направо не спря да се съблича Ама пък отзад как гледа Миша

Хайде шмуг 


Спрете ме вече 

е, няма по-сладка снимка....

 

Джен,    за инфото и снимките. Харесвам Тренера с пуловерче.

Дийн се оглеждаше скептично в огледалото. Дрехите, които му бяха дали да облече никак не харесваха как му стоят. Проклетата процесия! Ако не беше тя, той никога не би сложил подобно нещо върху себе си!
- Така ще се смесиш с тълпата – каза му Мигел като го видя как недоволно се взира в отражението си в огледалото.
Дийн изсумтя недоволно.
- Приличам на папагал. С тая кошмарна риза...
- Или на участник в гей-парад – каза Алекс зад гърба му.
Той се обърна намръщено. Усмивката й го подразни.
- Искаш ли да си на мое място? – изгледа я изпод вежди той. – Можеш да си вземеш и едно дайре за разкош...
- Нали знаеш, че е за добра кауза – успокои го младата жена. – Щом успяхме да накараме Боби да се раздели с вездесъщата си шапка, значи и ти можеш да потърпиш малко.
Дийн продължаваше да е недоволен. Сам, който тъкмо влезе в стаята, го огледа и понечи да каже нещо, но брат му насочи пръст към него с думите:
- Млък! Нищо не казвай!
Сам вдигна ръце в знак на съгласие, но си позволи малка крива усмивчица. Дийн наистина изглеждаше потресаващо. Никога не го беше виждал в такива одежди. Ризата му беше в един особен цикламен цвят, направо да не повярваш. Просто вадеше очи дори и без продължително гледане.
Мигел за сметка на това си беше облякъл съвсем обикновена бяла тениска, но пък си беше лепнал едни големи, провиснали изкуствени мустаци. Не беше забравил, че го издирват и искаше да прояви максимална предпазливост.
Боби беше заменил вечната си карирана риза с небесносиня такава. Не изглеждаше кой знае колко недоволен от това, но шапката му липсваше. Искаше си я. Мигел го беше посъветвал да я замени с кърпа.
По-късно се включиха в процесията. Беше изненадващо колко много хора участваха. Бяха стотици. По-голямата част от мъжете бяха голи от кръста нагоре, за да се виждат татуировките им. Те бяха по гърбовете, гърдите и ръцете им, предимно цветни, и включваха образа на Санта Муерте. Жените носеха венци на вратовете си. Цареше всеобщо оживление.
На специална платформа беше издигната статуята на Санта Муерте, облечена с пищни дрехи и покрита с копринени шалове, бижута от едри мъниста и цветя. На главата й имаше корона. Около нея бяха наредени кадила с разни благовония, които пушлявеха и разпръсваха миризмите си из въздуха, смесвайки се с човешките миризми – на парфюм, нафталин от извадените специално за случая дрехи, и пот. Преди всичко пот, тъй като слънцето напичаше силно и всички обилно се потяха. Носът на познавача би могъл да долови и мирис на марихуана, но той не беше повсеместен.
Хората носеха в ръце макети на коси и малки фигури на светицата, която почитаха. Изглеждаха фанатизирани до лудост.
Дийн, Боби и Мигел се блъскаха сред множеството, преструваха се, че възхваляват  Санта Муерте, издигайки ръцете си нагоре и надавайки възгласи точно като всички останали. Трябваше да се слеят с тълпата. Да не бият на очи. Да бъдат едни от многото. Песъчинки в дюната.
Процесията бавно напредваше по прашните, напечени от слънцето улици. Въздухът трептеше от жегата. Едва се дишаше, а блъсканицата не правеше нещата по-поносими. Дрехите лепнеха от пот по сгорещените тела, вадички се стичаха по лицата и вратовете, от косите капеха ситни капчици.
Сякаш след цяла вечност стигнаха до светилището в края на града. То представляваше малка къщичка, варосана и спретната, с керемиден покрив и дървена врата, която зееше отворена. От вътрешността се чуваше нещо като песнопение, но то се сливаше с всеобщата врява и думите не се разбираха. Поклонниците започнаха да оставят дарове около светилището, а най-привилегированите сред тях, с две думи най-богатите, влизаха вътре и оставяха там нещата, които бяха донесли. След това всички бавно поемаха по обратния път към града.
Боби, Дийн и Мигел изостанаха в последните редици. Мигел беше паднал на колене пред една от многото статуи на Санта Муерте и всеки страничен наблюдател би си помислил, че мъжът пламенно се моли. Той вдигаше дланите си нагоре, след това се навеждаше напред, опираше чело в земята и оставаше така известно време, след което повтаряше всичко отначало. От устата му излизаше поток от неразбираеми думи, слети една с друга като в безкрайна скоропоговорка. До него Дийн и Боби с излишно усърдие подреждаха стотиците оставени дарове колкото да запълват времето си. Очите им обаче не спираха да шарят във всички посоки. Докато за пореден път се занимаваше с някакви полуокапали от жегата цветя, Дийн забеляза добре облечен мъж на средна възраст да стои на прага на светилището и да говори с някакъв младок на около двадесет и пет години. Младокът изглеждаше нервен, пружинираше на пръсти, пристъпваше от крак на крак, място не можеше да си намери. Дийн се приближи уж неволно и се заслуша в разговора.
- Искам си дрогата! – настояваше младокът.
- Господин Ривера не е доволен – отвърна по-възрастният.
- Той не е доволен от друг. Аз моята работа съм си я свършил. Нали искахте да очистя онази... Направих го. Искам си катрана сега. Такава беше договорката.
Дийн незабележимо извърна очи към двамата точно в момента, в който възрастният извади нещо от джоба си и го пъхна в ръката на младия. Малко пакетче. Наркотик. Вероятно мексиканския катран, за който им беше говорил Мигел.
- Хесус Малверде да ви пази, сеньор! – заговори бързо момчето, поклони се пресилено няколко пъти и си замина с бърза крачка.
Дийн изсумтя презрително. Хесус Малверде. Прочутият наркосветец. Тези хора тук бяха съвсем побъркани.
Скоро всички си заминаха. Дийн, Боби и Мигел уж тръгнаха да се връщат, но по някое време свиха в една съседна уличка, заобиколиха и отново се озоваха при светилището. Тям нямаше никого. Само свещите все още горяха и миришеше на тамян.
Тримата мъже се скриха зад малката постройка и зачакаха. Ривера трябваше да се върне. Трябваше да довърши ритуала на Ицли. Но Сам и Алекс също трябваше да дойдат. Най-вероятно всеки момент. С донесените от тях предмети щяха да призоват Ицли и след това да го отпратят обратно там, откъдето е бил призован първоначално. Но първо трябваше да неутрализират Ривера.
По прашния път се зададе автомобил.