За тези, които четат любовни романи №2

Аз пък се ядосвам. Защото тия книжки насаждат средновековната идея, че мъжът може да е изчукал всичко живо с пола, което мърда, а жената трябва да е млада, и да се пази девствена за "Единствения". Аз все пак съм от 20-21 век.

Е как бе, Wren примерно от Unleash the night, на Шерилин Кениън(почнаха да я издават скоро тази поредица, но това е чак книга 7-8 някъде, героят е шейпшифтър от странна порода, и доста затворен, затова и си беше девствен), Sin от Born in Sin, пак нейн, ама под псевдонима Кинли Макгрегър ( поредицата ще я издават скоро и у нас, тука героя е незаконороден и доста пострадал от това, не ще да има незаконни деца- той всъщност и законни не щеше, не щеше и да се жени, ама краля го прецака, а после жена му го...оправи) , сещам се за девствен демон на Кресли Коул от Immoertals after dark...заглавието ми бяга в момента, но беше доооста секси книга..също The darkest night  на Джина Шоу...как й се пише името...нали има тука фенове на братството- е ами какво ще кажете за Джон Матю и Фюри...айде да не са само паранормални, ами например No Man's Mistress - тука не само героя е девствен (причината му куца малко) ами и това се разбира чак след секса , който - о чудо, е само 3 минути което изглежда съвсем достоверно като за първи път...има доста такива книги и всичките ми харесаха
За разлика от Sarah's child примерно...където героинята е 30 годишна девственица, която търпи домашно насилие ...

На мен девствените героини не ми пречат по принцип... аз съм много анти-феминистки настроена, относително моногамна (с много скромен опит преди настоящия ми мъж) и съответно мога да се идентифицирам в голяма степен. Освен това идеята мъжът да учи жена си на тези неща ми звучи вълнуващо - а за целта той трябва да е с опит, все пак. Може да има някаква тръпка, ако двамата са неопитни и откриват нещата заедно... но някак си силно не ме кефи, ако мъжът няма опит. В моята глава - а очевидно и в главите на повечето жени, като гледам книгите - мъжът трябва да е по-възрастен, по-висок, по-силен и по-опитен, за да се чувствам сигурна с него и той да е силната фигура. И съответно хич не бих се борила за равноправието на мъжете в посока да се пазят девствени до брака - това ще ми разваля представата за сигурност

Единствено би ме дразнило изискването жената непременно да е девствена до брака - това вече би било нечестно спрямо свободата, с която разполагат мъжете. Но ако тя по собствена воля е решила да се пази - желанието си е нейно (имам такава приятелка, ожени се девствена на 30г - в 21.в! - има 4-месечно момиченце в момента... и несполучлив брак, но това е друга тема). Нищо лошо не виждам и ако жената по собствена воля и усещане е била предпазлива и не е държала да събира много опит преди съпруга си. Така че, макар да не съм феминистка, просто съм ЗА това хората да решават сами за себе си.

Lost - отивам да ги проверя тия книги , току-виж ми харесал някой девствен паранормален герой За Джон Матю забравих, тюх - ама и той се постара все пак да посъбере опит с други жени след първия път и преди да си сложи името на Зекс на гърба А Фюри мен не ме кефи хич и въобще и книгата му е най-слабата дотук, та нормално да не се сетя за него.

Ъъъъ тия има ли ги преведени на бг? Опасявам се, че паранормални не чета особено. ˙·٠•●♥ LOST ♥●•٠·˙ давай насам ако ги има на бг


Аз съм супер феминистична кучка. Въпреки, че си стоя у нас да гледам деца това е по мой избор, ако мъжът ми каже, че ми забранява да работя, стой та гледай как до седмица съм хукнала. И сме набори, по-малко от година ни е разлика, имала съм по-възрастни партньори, но предпочитам с мъжът ми да сме от едно поколение. Определено не мисля, че многото опит на един мъж го прави добър партньор в леглото, в една дълготрайна връзка двамата се напасват един към друг.

Е Фюри и мен не ме кефи, а пък Джон Матю едва ли щеше да натрупа тоя опит, ако тя не беше постъпила така глупаво...и го направи само за да й натрие носа...ами натри й го, тя хич не се кефеше  
Не знам, аз явно съм ревнива, и идеята за девствен герой ми допада...моето си е мое- преди, сега, завинаги и така...пак казвам, ако автора си е развил добре сюжета и това се вписва в картинката, а не е поставено самоцелно, се получава приятно излизане от клишето Така де, ами дразни ме в някоя книга- героя из....л всичко живо, дет мърда, и накрая "учи" нашата героиня, а тя си другарува с бившите му   Но когато в сюжета има и друго, го преглъщам това и така...
Например също ми харесва, когато в някоя книга секса е описан по-реалистично, например двамата не свършват едновременно, или тя не свършва първия/или всеки/ път...или когато се "натискат" малко повече и има по-нестандартни неща от това: само целувки до сватбата, после секс в първата брачна нощ и т.н. Ей на, в Lothaire, че я четох скоро- девойката беше технически девствена, ама имаше бая опит в "паркирането" и успя да покаже някой и друг нов номер на хилядагодишния вампир

Янтра- братството е издадена донякъде, май почти цялата, не знам, другите тепърва ще се издават, както казах, та мисля че на бг няма нищо от тях...ще четеш Линда Хауърд и това е положението 

Тук го ударихме малко на Клюкарника с темата Какви мъже предпочитате , ама книгите са такива просто


Да, и аз се радвам, когато нещата са показани реалистично. А множествените оргазми от първия път и 8 тека за 24ч с току-що разделилата се с девствеността девойка... трябва да ги броим към комичните елементи в книгите просто

8 тека за 24 часа е пак прлично, аз се удивявам на тия с по 10тте тека за една нощ. Егасимуси и мъжете и издържливите, тия хора не се ли протриват?!? Лубрикант никъде не се споменава....

Това, викаш, е добро, така ли. Тъкмо се чудя какво да чета. Приключих ''Жената в бяло'' и искам нещо свежо и по-малко депресивно.

Книгата която издирвам - тази с актьора, който бяга от Холивуд в някакъв лунапарк, да кажа, че още не съм я открила. Амбицирах се и рових къде ли не, включително в Кладата, ама нъц, няма я. Колкото по-малки са изгледите да я изровя, толкова повече се надъхвам, че трябва задължително да го направя  Подозирам, че може да се окаже скучна и ще ме разочарова, но ще го преживея.

Точно това се случи с ''Аарон и Магдалена'', която препоръчах като много интересна трилогия. Оказа се, че оригиналното заглавие на първата книга е ''Рай и още нещо'' и не е  трилогия, а в две части.    Едва ги изчетох и двете, явно вкусът ми се е променил междувременно.

На мен ми се чете нещо за двойка, поставена в условия на оцеляване...пустиня, остров, такива неща, или търсещи съкровище в джунгла и т.н.
Такива книги са или много скучни, или много забавни
Преди години бях чела една такава- търсеха някакъв загубен град, героят беше някакъв учен май, грозноват и неопитен. И аз така не мога да я намеря, ама и не искам- сигурна съм че сега няма да ми хареса както тогава
Иначе аз сега съм си на лежерна вълна- продължавам хронологично Върджин ривър, hedra, изгубила си че си прескачала книги, книгата за Рик и Лиз не беше никак хубава. Поредицата насажда в мен едно чувство на спокойствие и нежност- много добре ми се отразява

Не знам дали се вписва в тематиката, но четох и ми хареса "Пепел от рози" и я препоръчвам:
http://www.bard.bg/authors/?al=%CC&BookID=1387

Аз пък снощи свърших една фентъзи поредица, в която си има прилична любовна история.Честно казано много ми допадна.Героят е на 55 без лява ръка, войн и "Езерняк" с паранормални способностти, а тя е на 18, не е девствена, а забременяла от друг "фермерка".Това са главните герои и историята на тяхната връзка, въпреки, че иначе си е фентъзи и който не е почитател, сигурно няма да му допадне,но на мен ми дойде много добре след доста скучните и цинични неща, дето четох напоследък.

Добре. Лоис Макмастър Бюджолд пише добро фентъзи и фатастика, въпреки че има вид на очилата лелка. Огледай се и за другите и книги. "Проклятието на Шалион" например.

А, аз съм ги изчела всииииичките - просто не ги четох съвсем хронологично И аз си ги харесвам, много приятна атмосфера, едно уютно такова, независимо от всичките перипетии. На мен пък ми хареса книгата за Рик и Лиз - доста реалистична е, затова е и толкова тежка. Аз от време на време обичам да чета такива.

Дочетох Макензитата (за 2 дни всичките - ама детето уж е болно и съм вкъщи да мързелувам безобразно, докато дребната се премята най-щастливо и разбива Angry Birds на айпода) - и жанрът взе нещо да ми омръзва. На тел слушам последния Midnight Breed, ама и тя не ме кефи чак толкова много, че да я слушам вкъщи, когато не съм в движение. Явно ще взема да чета онези вятърните книги, малко да ми се проясни главата

А вчера набързо изчетох най-скучната и възпитателна книга от жанра, която някога ми е попадала - Eye of the Beholder, Ruth Ann Nordin. Няма толкова тъпа книга, честно, а при това я водят романтика (демек, съчетание от романс и еротика) по абсолютно непонятни за мен причини. Както някой беше казал в коментарите към нея в амазон, книга за малки момиченца, на която някой е сложил 3 сцени, които са дървени и абсолютно безчувствено предадени. Както самото заглавие подсказва, историята е за Грозното патенце. Една грозна девойка отговаря на обява Търси се булка, кандидат-женихът я отхвърля още от първия поглед, но един друг младеж, който случайно дочува разговора им, след 5 мин я придумва да се ожени за него. Всички го съжаляват каква грозна жена си е взел, но тя се оказва невероятна домакиня, готви прекрасно, шие прекрасно, има големи цици и подобаващ задник, забременява на секундата и той е извън себе си от щастие. Първоначалният проекто-жених обаче получава нова красива булка, за която всички му завиждат, защото изглежда като Снежанка - но тя, разбира се, се оказва мързелива, използвачка и на всичкото отгоре бременна от друг. И така, първоначално хората от селцето (с няколко прозорливи изключения) са очаровани от Снежанката, но накрая Грозното пате печели сърцата на всички и в края на книгата всички я смятат за красива и не могат да разберат защо тъй някога са смятали, че не е хубава. Хепи енд.

Шалион е доста...скучна... книга, както и Оковният пръстен...но и на мен ми хареса другата поредица с Езерняците
Midnight breed- изчетох само книга 1..с много прескачане на страници
Хич не ме грабна, оставила съм я в дълбоки запаси за времена, когато няма друго за четене
Тая Синя кръв я поглендах на диагонал...не е много лоша, но не ми и хареса много- тоя принц доста арогантен и чак в последната глава взе маалко да ми харесва...девойката пък беше девствена, а иначе много оправна, гради кариера в Америка...

"Проклятието на Шалион" е много добра книга, една от най-добрите в жанра. Следващите в поредицата са по-слаби.


А за "Синя кръв" аз си спомням, че съм я чела преди ... 10тина? години и исках да я прочета пак, нищо не съм казвала за качествата