Животът извън града

Живея не точно на село, но извън града на почти 50 км. Самата аз се изненадах от това колко много ми харесва да живея извън града при положение, че съм много градско софийско чедо. Всичко е въпрос на добра планировка и напасване. Пътуваме ежедневно до града около час с кола с автобус може да и малко повече. Децата, които са до 6 кл. имат училище на около 3 км и има транспорт за тях, по големите пътуват с градския транспорт до най близкото училище на 25 км горе долу. Тези, които са в гимназиална възраст пътуват до града всеки ден.
Харесва ми да живея извън града   .

А аз как да ти обясня, че в момента не ме вълнува гледката ни от Ботунец, ни от кастели романи . Става въпрос за предпочитанието да се живее далеч от града и защо.
Лично аз виждам все по-малко преимущества и все повече трудности ми се набиват, затова ми беше интересно да прочета различни позитиви.

 ima, хубаво е, че разполагате с транспорт.

Кафе, прости ми, но от темата ти вече ме напушва смях макар да съчувствам на терзанията ти. То е като да пусна такава "Живот в града" и да набутаме Симитли в паралела между Рим-Берлин-Токио.

правя последен опит  

гледката не ми решава социалните проблеми. селото е село, отдалечено е от града и толкова. ако няма обществен транспорт, който все пак е строго лимитиран/изобщо ако съществува/, а аз не мога да карам/примерно имам книжка, но не карам поради други проблеми, или просто нямам кола, какво правим да видим?

-- мъжът ми затръшва входната врата в 8 сутринта и отива в цивилизацията
-- аз оставам на село в пустошта. съседи - на отстояние, при това некомуникативни. изляза ли - от едната страна крави, от другата канал с патки. страшна гледка . тъкмо момент да си нахлузиш галошите и да пошляпаш. няма откъде да си купя лекарство . моля мъжа ми да ми купи от цивилизацията.  на лекар ако трябва да отида - мъжът ми си взима един ден отпуск.
-- -децата- селското училище е до 8ма група- 12 г горе долу. от там насетне  - с колело 10 км на отиване и 10 на връщане. климат - приказен  , слънце и рози -колкото искаш.

-- ако иска някое дете да отиде на кино -  трябва някой да го вземе от града. големият ми син страда от кокоша слепота и не вижда в тъмното. изобщо. ако пази боже и недай боже му хрумне да остане на купон или обикновен разговор с други деца/чисто социално общуване/, завършил в мрака - същата работа, седи и чака някой да го вземе. кой е този някой - ами съпругът, който се прибира в 7 вечерта , уморен от работа и наобщувал се за три петилетки напред през деня, и разбира се съвсем не преливащ от енергия и щастие да прибира и събира деца от тук и там.

-- за извънкласни занимания - забравете моментално. основното извънкласно занимание на село за децата е да ловият попови лъжички. как да кажа, не е зле, ама  ... в училище имат занимание по...писане на машина. да, съвсем честно. писане на машина, от онези старите, ако се сещате...

-- театър ли? какво беше това? кино? забрави! такива неща се правят след дълго мислене и трезва преценка . за след няколко месеца напред.

-- да,имам чудесна , самостоятелна, голяма къща. на газово парно и с камина. която е практически неотоплема. да, аз съм зиморничава. може и там да е проблемът

-- не мога да работя практически нищо, дори и да искам- нямам транспорт - няма и кой да ми развожда децата насам и натам. няма и кой да ги гледа, ако ме няма. гледачки, чистачки и прочие - не допускам в моето жилище.

-- -нямам с кого да общувам. с никакви хора.

-- за мен всичко гореизброено ми носи дискомфорт. това е от първо лице, ед. число. тези с возила, три гледачки и пет плетачки у дома - са друга бира.

благодаря, съвети как да си настроя тантрите , мантрите,  чакрите или каквото му викат там, за да стана дзън, дзен и дрън -  у лево.


пропуснах - ако отидеш в моето село в холандия/не говоря все пак за село на осторв тамбукту / - и идваш от горно нанадолнище в Бг, сигурно ще ти се види рай.

касита - има , сигурна съм  , обаче що си мисля, че има нещо общо между моята ситуация и тази на кафенцето, та затова 

и пак мерси  ти, боже - вземи си всички села, а мен остави в града .

на село - ако си двойка , която не планира деца в скоро време, или пенсионери, които нямат нужда от ежедневни дейности, свързани с града. там единият да сади зелки , лук и моркови, другият да бродира  до прозореца.

И аз правя последен опит- това е твоето село. Има други, които са прекалено различни за да правим какъвто и да е паралел.
И все пак- да живее града, аз в него, а повечето да си стоят на село. 

'Кафе с мед' говори за изолирано място. Не знам защо намесвате Драгалевци, Бояна и Сименоново, които си имат всичко, при това по много 

Castelli Romani http://en.wikipedia.org/wiki/Castelli_Romani не е изолирано място, мн близо е до Рим, и съставя 15ина общини със средно население във всяко около 12-13 хиляди. Тотал населението е колкото на Стара Загора. Ето и карта да се ориентирате къде е и какви транспортни връзки има с Рим,  това е една от най-гъсто населените резиденциални зони в регулацията на Рим и паралела със Симеоново, Драгалевци и Бояна е адекватен.
На мен ми се струва неадекватно такава зона да се нарича село, на територията й виждам, че има  широки голф полета и 9 комплекса с тенис кортове,  имат олимписко съоръжение по кану-каяк, 9 отбора по волейбол и 4 по баскетбол и кой знае какво още в спорта и социалния живот.
 'Ората още през 1916та година са имали трамвайна мрежа, , която ги е обхващала тези общини и ги е свързвала с Рим. Сега сигурно има метро до там. Преброих също така 7 болници на територията, и няколко поликлиники. В туризма списъка какво има да се гледа и да се прави е дълъг също, опасани са в лозя и винарски изби, Кафето има да ходи по дегустации:)
Имат също така 12 театъра
Изобщо... заживя ми се там 

Картата, картата, НСЧ.

Абсолютно същото е все едно да те питам какво мислиш ако си от Обеля 2 и ти се отваря  работно място в Бизнес парка в Младост 4 /19,6 км/. Ама детето е още малко...

Въпрос на светоусещане и гледна точка.
Аз съм градско чедо и градската среда, шумове, миризми и прочие ме успокояват и потъвам в тях като в ръцете на любим мъж.
И обратното, дразни ме всичко останало и не се чувствам комфортно в извънградска среда.

Правила съм няколко опита да живея извън града и определено не е моето място и моят начин на живот, аз не се чувствам добре, изпитвам носталгия и най-вече се чувствам ограничена и имам усещането за затвор, в смисъла за лишаване от свобода. Уточнявам, че под" извън града" визирам извън централни градски части, в жилищни зони с къщи.

В този ред на мисли, същото усещане, обаче с обратен знак имат другия типаж хора /начело с мъжа ми/, които се дразнят и задушават в градската навалица, шумотевица и калабалък и се чувстват свободни като волни птички в извънградските си къщи, изобщо техният комфорт е свързан с градина, пойни птички, роса, миризма на окосена трева, широта на изгледа и прочие параметри.
Скоро водих един разговор на такава тематика с деветгодишния син на моя приятелка, който ми разясни с изумителна точност разликата между двете гледни точки и изобщо светоусещане. Живее в предимно в чужбина и дели битието си между извънградската къща на родителите си /тип жилищен квартал с къщи с инфраструктура и прочие/ и градския апартамент на майка си в София.
Каза ми, че в града се чувства затворник и абсолютно зависим, не можел да излиза от дома си сам, трябвало винаги да е с придружител, стоял затворен в апартамента, докато у дома си имал огромна къща, огромна градина и можел да ходи когато си иска, където си иска с колелото /доколкото е възможно това за деветгодишно дете/ без да се налага да бъде придружаван от майка си, баща си или някой друг.

В същото време, неговата майка, която не шофира, се чувства затворник в същата тази къща, градината изобщо не я вълнува, както и гледките на поля и гори в околовръст и се налага да се съобразява със съпруга си, за да отиде дори за да си купи прясно мляко или клечки за уши.
В този ред на мисли усещането за свобода и комфорт при двамата е коренно различно и няма наистина никакво значение дали става въпрос за Ботунец или Кастели Романи, по отношение на усещането за комфорт и свобода. Разликата е единствено в категорията на клетката, едното е луксозна клетка, другото обикновен затвор. Ама все е клетка.

На картата и да го гледам, няма как да добия представа, водя се по това описание:


За мен това е изолирано място.


Не е същото, защото 16 от тези 19 км. са ти метро. Имаш градски транспорт. Качваш се и си четеш книжката 26 мин., после евентуално 3-4 спирки с автобус, ако говорим конкретно за Младост 4.
В другия случай, при живеене на 30-тина км. от София, каквото е разстоянието и при авторката, например село Бучин проход, първо имаме извънградско пътуване до Обеля и после пак същия маршрут. Той няма как да избяга, въпросът е как да стигнеш до града и колко време ще ти отнеме, съответно в колко часа да станеш. Аз например не шофирам, като взема детето от училище, как да се приберем? Повечето автобуси тръгват от Централна гара. Цял ден ще се возим. А и дете на 14-15 г., бих го оставила да иде на кино в града, но не и да пътува междуградско.

И в крайна сметка тези неща нямат никакво значение, щом един човек не се чувства добре на дадено място, и хиляди да въздишат по живота там, това няма да го "стопли".

Най-после. С малко думи, но извънредно точна си.
В началото и моят мъж казваше - ама какъв парк и какви разходки ти трябват, ето виж - имаш си градина 800 квадрата, разхождай се колкото искаш .. Сега вече започна да ме разбира, че всъщност просто клетката е обширна и удобна, но е клетка.

Слънчева, това което си описала е напълно съпоставимо с нашия живот в момента, с тази разлика, че нямаме канал с патки ; и че аз шофирам и мога да отскоча да си купя лекарствата, ако имам късмет да са отворени тези наоколо.

10 цента, благодаря ти, че си си направила труда да правиш цяло проучване на областта, но къде ги видя тези театри, че и 12 . Има 1 кино във Фраскати и 1 старо миникино в Грота Ферата, които са наоколо /10-15/ км. Само да уточня, че ако бяхме в населената част на тези селища, едва ли щях да седна да се оплаквам . Гледай вилните зони между тях, не централните части. Да, пътища има, но не знам дали си пробвала да пътуваш оттук до Рим в пиков час . Съветвам те приятелски да не си го причиняваш и да си стоиш там, където си .
И най-после - харесва ми да чета различните мнения, но не разбирам хъса, с който някой се опитва да ми набие в главата, че съм луда щом не ми харесва нещо, което според него е чудесно.

Да, това се опитвам да уточня. Инфраструктурата е нещо много хубаво, но в случая никак не ме топли, щом не мога да отида никъде, дори за хляб, без колата. Детето ми не може да си хване автобуса за училище /както някой ме посъветва/, защото такъв няма.

кафенце, не се сравнявай с никого! твоят живот не е релевантен на живота на когото и да е друг. години наред търсех вината в себе си и се укорявах , терзаех и тормозех вътрешно когато някой чуеше, че живея в холандия и ми кажеше - ама как така може да не ти харесва???
така, не ми харесва. ето - абс всички българи, за които съм чувала в холандия , там им харесва, но на мен - не. и имам  право да не ми харесва, без да изпитвам вина от това.

това, че някоя съфорумка живее в покрайнините на женева, кастели незнамкакво си там, токио, или столицата на занзибар и на нея това и допада, не значи, че ако ти изброи  наличието на 5 голф игрища и 8 винарни, ти ще зачуруликаш от щастие, ще се завъртиш на петички и ще се плеснеш в челото и си кажеш, гледай какъв съм идиот, как не съм ги открила и сама.

пс. ами направете си един канал, патки ще ви пратим от холандия

пс2 - животът е твърде кратък и твърде ценен , за да го прекараш в терзания и в клетка, било тя и  диамантена.

Това не е аргумент, рабира се.
Говорим за нещо повече от лично и няма никакво значение колко милиона си мечтаят за това или онова, след като конкретно на теб не ти харесва.
Имаш абсолютното право да не ти харесва, колкото и да те убеждават в обратното.

Все едно да ми кажат, че понеже към мен проявява интерес мъж, за когото повечето жени си мечтаят съм длъжна да му стана любовница или съпруга и нямам право да го отсвиря.

Или нямам право да не харесвам притоплена храна, защото милиони хора по света гладуват и съм длъжна да изяждам всичко като добро прасе.

В абсолютна грешка си ! Симеоново, Драгалевци,Бояна - хубаво е, ако си Наско Сираков !
Близките ми живеят в красиви и обзаведени къщи,но инфраструктурата е за глупави
милионери.Разходите по подръжката,финансирането и пр. е ......
Всичките се опитват да продадат имотите си , но уви !Няма желаещи.
А и нещо друго - защо тези селца ,включващи Голяма София се считат за най- хай ?!!!!
Аз не мисля така.Имах апартамент в Княжево,живях 5 г. - не бих искала повече !
Едно е село в Италия,друго в България!

красива белла, ако някой няма пари, и да го харесва, и да е много хубаво, не може да се премести, т.е. в случая не отчитам финансовия фактор, говоря за хора, които могат да с го позволят и харесват живота в самостоятелна къща.
По отношение на продажбата - желаещи има, проблемът е в цената