Бърди, говоря за Рим, мъжът ми работи в Рим и пътува всеки ден от мястото, където живеем до там.

. То не е село, а градче/вилна зона, но няма особено значение това.
Не бих се върнала за нищо на света. Живях цяла година в хубава, новопостроена къща с всичките му удобства на село. Намираше се в края на селото и за цялата година точно 2 пъти се разходих по околните улици. Чувствах се като изолирана от света, нямах приятелки, зависима от мъжа ми и колата му, с новородено бебе и джан джун жив човек нямаше наоколо да си кажа 2 думи, освен комшийката, с която си кимахме, докато изляза да нахраня кучето
. Това не е живот за мен. Къщата е на сестрата на мъжа ми, има дете, но то живее при нас, защото всичките му приятели, училището му е тук и му е трудно да се пренесе на село при "мама"
. "Мама" някак не и пука от ситуацията, но това е друга тема. Аз не бих причинила това на детето си, да бъде зависима до 18 г.от транспорта, който ще и осигуря (предвид, че нямам и шоф. книжка), всичко се случва пред очите ми, преживяла съм го и не бих си го причинила отново.
.

.
. Аз бягам от селото, града ни е малък, не искам изолация,нито пък да садя и копам.