По отношение на въглищния прах в предградията - това го има през 3-4 месеца в годината, останалото време е чист планински въздух. За разлика от града, където има и отопляващите се на твърдо гориво, и целогодишен смог, особено в центъра.
- Публикувана: 17 ян. 2012, 12:10 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2012, 18:49 ч.
Животът извън града
Мда, тук зимата се води мека, сняг никога не вали, температурата през деня стига 10-12 градуса в най-студените месеци. Е да, обаче такъв зверски студ вкъщи не съм брала през живота си. Къщата не може да се затопли никога - 1. защото е много скъпо и отоплението се включва само за няколко часа вечер /не сме газифицирани, а цените на тока са безумни/ 2. не е изолирана, защото по презумпция тук се води топъл климата, така че е мисия невъзможна да се стопли в къщата. Не искам да звуча прекалено, но се обличам с 5 ката дрехи и въпреки това не успявам да се сгрея, защото костите ми се смръзват. Температурата е около 18 градуса + висока влажност, тоест усещам ги като 15.
В апартамента ни в София мога и да не пускам парно, защото съседите ни "топлят" достатъчно и Т не пада под 20 градуса вътре.
Може би ако отоплението в една къща е с газ е друга картинката. Или пък камина, която е свързана с радиатори, не знам.
В апартамента ни в София мога и да не пускам парно, защото съседите ни "топлят" достатъчно и Т не пада под 20 градуса вътре.
Може би ако отоплението в една къща е с газ е друга картинката. Или пък камина, която е свързана с радиатори, не знам.
наскоро го осмислих - навън 20-25 градуса, кой ще пали парно при толкова, а вътре клинч. Вече я обичам 
Въпросът е освен неизбежното, колко по-труден можем да си направим живота.
...когато човек има избор, избира и не се чувства притиснат, когато няма, търпи.
...когато човек има избор, избира и не се чувства притиснат, когато няма, търпи.
За едно и също говорим. Въпроса е, че не може да се решава еднозначно.
Това с търпението е до време...обаче.
кафенце, не се сравнявай с никого! твоят живот не е релевантен на живота на когото и да е друг. години наред търсех вината в себе си и се укорявах , терзаех и тормозех вътрешно когато някой чуеше, че живея в холандия и ми кажеше - ама как така може да не ти харесва???
така, не ми харесва. ето - абс всички българи, за които съм чувала в холандия , там им харесва, но на мен - не. и имам право да не ми харесва, без да изпитвам вина от това.
това, че някоя съфорумка живее в покрайнините на женева, кастели незнамкакво си там, токио, или столицата на занзибар и на нея това и допада, не значи, че ако ти изброи наличието на 5 голф игрища и 8 винарни, ти ще зачуруликаш от щастие, ще се завъртиш на петички и ще се плеснеш в челото и си кажеш, гледай какъв съм идиот, как не съм ги открила и сама.
пс. ами направете си един канал, патки ще ви пратим от холандия
пс2 - животът е твърде кратък и твърде ценен , за да го прекараш в терзания и в клетка, било тя и диамантена.
така, не ми харесва. ето - абс всички българи, за които съм чувала в холандия , там им харесва, но на мен - не. и имам право да не ми харесва, без да изпитвам вина от това.
това, че някоя съфорумка живее в покрайнините на женева, кастели незнамкакво си там, токио, или столицата на занзибар и на нея това и допада, не значи, че ако ти изброи наличието на 5 голф игрища и 8 винарни, ти ще зачуруликаш от щастие, ще се завъртиш на петички и ще се плеснеш в челото и си кажеш, гледай какъв съм идиот, как не съм ги открила и сама.
пс. ами направете си един канал, патки ще ви пратим от холандия
пс2 - животът е твърде кратък и твърде ценен , за да го прекараш в терзания и в клетка, било тя и диамантена.
По всички точки си напълно права.
Аз просто недоумявам как може човек да отрича адаптивността, да не говорим за компромиса в живота. И защо това задължително трябва да води до някакви огромни екзистенциални драми.
Сигурно, защото съм адски адаптивна съм щастлива и в центъра на София , и в спокойния квартал и намирам винаги хубавото - затова си мисля, че всички са като мен, а явно повечето хора не са. Разсъждавайки в/у толкова крайните мнения, до този извод стигнах. И леко си се самозарадвах:)
Пък Кафето нека намери щастието където реши да се засели, от сърце й го пожелавам:)
Светът е толкова хубаво място именно защото сме толкова различни. Голяма скука щеше да е ако харесвахме едни и същи неща. Времето прекарано в градината е време прекарано с моето семейство. Голямото ми момче не се втурка да помага - докато ние садим/плевим/ копаем/ поливаме - той се гони с кучето из двора или се забавлява по-друг начин. Малкият обожава да ни се вре в краката и да ни помага. Ако аз поливам и той полива с детската си лейка играчка, ако аз копая той рови с лопатка до мен, ако бера боб и той бере. А с милото докато плевим или си копаем толкова сладко и задушевно си говорим и се шегуваме, че работата ни спори и въобще не я усещаме.А колко е вкусно да си похапваш това което си отгледал с толкова любов и грижа.
В крайна сметка, ако нещо не ни харесва - правим така, че то да се промени. Авторката изтъква, че наемите в Рим са много високи. Да сигурно е така, но и заплатите са високи. Ако тя започне работа, няма ли да могат да си позволят да наемат жилище.
В крайна сметка, ако нещо не ни харесва - правим така, че то да се промени. Авторката изтъква, че наемите в Рим са много високи. Да сигурно е така, но и заплатите са високи. Ако тя започне работа, няма ли да могат да си позволят да наемат жилище.
Аз просто недоумявам как може човек да отрича адаптивността, да не говорим за компромиса в живота. И защо това задължително трябва да води до някакви огромни екзистенциални драми.
Сигурно, защото съм адски адаптивна съм щастлива и в центъра на София , и в спокойния квартал и намирам винаги хубавото - затова си мисля, че всички са като мен, а явно повечето хора не са. Разсъждавайки в/у толкова крайните мнения, до този извод стигнах. И леко си се самозарадвах:)
Пък Кафето нека намери щастието където реши да се засели, от сърце й го пожелавам:)
Щото и аз мечтая за това и и онова. Но предпочитам да са само мечти, реалността в града ми е ок. Щото ако тези замъци станат реалност ще се сблъскав сигурно с десетократно по-големи проблеми от сегашните ми
Темата е безкрайна според мен и едва ли някой ще убеди някого в нещо. Важно е авторката да намери собствената си формула и да се чувства щастлива. Иначе това, че моята къща е добре изолирана и се отопляваме с геоенергия едва ли ще я стопли.
Аз споделям мнението на 10 c's за адаптивността и на cecunka76 за градината, на мен не ми върви с зеленчуко производството *опитах с магданоз и босилек и нищо не стана*, но пак ми харесва да се ровичкам в градината и да гледам водата на езерото.
Винаги съм се възхищавала на Слънчева как успява да е все още там след като е толкова нещастна в Холандия. Аз не бих могла.
В семейството имаме близка която идва от южната част на страната, родителите и имат ферма и колкото и за мен това да звучи вълнуващо за нея не е.Тя е твърдо убедена и единственото нещо, което би приела за себе си е да живее в центъра на столицата и го прави.
Когато съм я питала защо, каза че за нея безкрайните дни без жив човек наоколо като дете са и достатъчни за цял живот.
Аз споделям мнението на 10 c's за адаптивността и на cecunka76 за градината, на мен не ми върви с зеленчуко производството *опитах с магданоз и босилек и нищо не стана*, но пак ми харесва да се ровичкам в градината и да гледам водата на езерото.
Винаги съм се възхищавала на Слънчева как успява да е все още там след като е толкова нещастна в Холандия. Аз не бих могла.
В семейството имаме близка която идва от южната част на страната, родителите и имат ферма и колкото и за мен това да звучи вълнуващо за нея не е.Тя е твърдо убедена и единственото нещо, което би приела за себе си е да живее в центъра на столицата и го прави.
Когато съм я питала защо, каза че за нея безкрайните дни без жив човек наоколо като дете са и достатъчни за цял живот.
Мда, тук зимата се води мека, сняг никога не вали, температурата през деня стига 10-12 градуса в най-студените месеци. Е да, обаче такъв зверски студ вкъщи не съм брала през живота си. Къщата не може да се затопли никога - 1. защото е много скъпо и отоплението се включва само за няколко часа вечер /не сме газифицирани, а цените на тока са безумни/ 2. не е изолирана, защото по презумпция тук се води топъл климата, така че е мисия невъзможна да се стопли в къщата. Не искам да звуча прекалено, но се обличам с 5 ката дрехи и въпреки това не успявам да се сгрея, защото костите ми се смръзват. Температурата е около 18 градуса + висока влажност, тоест усещам ги като 15.
В апартамента ни в София мога и да не пускам парно, защото съседите ни "топлят" достатъчно и Т не пада под 20 градуса вътре.
Може би ако отоплението в една къща е с газ е друга картинката. Или пък камина, която е свързана с радиатори, не знам.
В апартамента ни в София мога и да не пускам парно, защото съседите ни "топлят" достатъчно и Т не пада под 20 градуса вътре.
Може би ако отоплението в една къща е с газ е друга картинката. Или пък камина, която е свързана с радиатори, не знам.
направо съм експерт по отоплението вече.да те успокоя - в нашата къща в холандия, на газ и настроена на 20 градуса непрекъснато, пл1с камина на дърва от септември до 1ни, няма затопляне. имаме 5 камерна дървена дограма и изолация на къщата, и е НЕЧОВЕШКИ студ. за мен, де
. принципно това не харесвам на къщите - почти е невъзможно да е топло равномерно навсякъде. дори самата идея да притичвам през ледения коридор ме кара да настръхвам и ми избива уртикарията.
животът в къща изощо не е евтин!
има, в Бг съм
.относно решенията- виждам, че се сипят съвети как да подобри живота си кафето. за мен нещата са опростени - решението е в компромисите. интелигентните хора правят компромиси. твърдоглавието и доминирането не е довело до нито една спечелена битка.
защо 'и', тук кой е замечтал за подобни замъци ( да не говорим, че във втория съм влизала и повярвай, не мечтаеш за него
Аз също съм на мнение, че една къща може и се затопля.
Ние не поддържаме такива температури, по цял ден сме навън и когато се приберем вдигаме с 2-3 градуса , преди лягане намаляваме. Доста бързо се усеща разликата. Газифицирани сме изцяло и централно. Но не сме някакви маниаци на тема 'да ми е топло', дори напротив, поддържаме някакви здравословни температури. Не сме боледували не искам да кажа от кога, че съм суеверна. Така е и в София в апартамента, м/у впрочем. 20 градуса за нас е много.
защо 'и', тук кой е замечтал за подобни замъци ( да не говорим, че във втория съм влизала и повярвай, не мечтаеш за него
Само че 20 градуса в къща са различни от 20 в апартамент, както и топлината от парното е различна от тази на климатика, за камина пък да не говорим. Пък ако имаш късмета и да живееш на ветровито място хептен.
Айде, аз поне за последното имам жесток тренинг, от раждането дето се вика, но колежката ми в момента има проблеми точно заради вятъра. И както преди година се смеехме, че хората полудяват от вятър, се оказа съвсем вярно.
Айде, аз поне за последното имам жесток тренинг, от раждането дето се вика, но колежката ми в момента има проблеми точно заради вятъра. И както преди година се смеехме, че хората полудяват от вятър, се оказа съвсем вярно.