Животът извън града

  • 24 139
  • 381
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 3 818

Това, което ме учудва по принцип е липсата на адаптивност. 
Понякога липсата на адаптивност е резултат от това, че ти е накърнено някакво свещено право или ценност, на които ти много държиш. Поне при мен е така Grinning Когато бях тийнейджър и бях във вече описаната ситуация - наблизо до града, но напрактика напълно вързана с транспортни схеми, това ме лишаваше от свободата ми и не можех да го преглътна, независимо, че живеех на райско място и реално градът беше на някакви мижави километри. Чувствах се наистина в клетка - вързана, в невъзможност да мръдна никъде и т.н. И нямах никакъв шанс да се адаптирам.
Сега пак живея далече от мястото, където работя, всеки ден минавам до София 25 км в едната посока. Но се адаптирах сравнително лесно към това, защото нямам чувство за отнета свобода - имам кола, от мен зависи къде и по кое време ще отида.

Кафе, знаеш ли, проблемът не е само в мястото, не е в откъснатостта от цивилизацията. Тоест, това е проблем, доколкото си напълно зависима от транспорта на децата. Мисля си, че ако можеше да ходиш на работа, разстоянията щеше да ги преглъщаш, защото реално щеше да се прибираш само да спиш, а през целия ден щеше да бъдеш насред глъчката Grinning Няма ли възможност да започнеш работа в Рим и с част от средствата да наемете човек, който да поеме логистиката на децата? Това е само идея, възможно е да е напълно неприложима.
А мъжът ти как гледа на идеята да дойдете всички дружно да живеете в София, това опция ли е?

# 286
  • Мнения: 2 885
Кафе, не писа нищо по въпроса, какво мисли мъжът ти за постоянно преместване в София.
За 2-ри път пиша....ама ми е интересно.

Прибирам се аз за 2 месеца в София, веднага след края на учебната година. Избирам аз в ден първи да отида до Скай сити и да си платя нета, за да имам връзка със света. Решавам да отида пеш с децата /малкото в количка/, да се поразходя из зеления квартал, да видя има ли някаква промяна за 1 г. Ей го къде е, 3-4 улици на кръст...проклинах се 100 пъти наум защо не взех колата. Всеки с проблемите си....Много бързо ми мина мерака да се заседявам повече.

# 287
  • Мнения: 1 356
Малкото дете е ок, то ще ходи на градина и после образователната система е много ок от 1-4 клас.

Но, за голямото да ти кажа, след 5 клас има доста драстичен спад в системата, така доколкото разбирам твоето дете от Септември ще е 6 клас. Тук след 7ми всички държат изпити за да влизат в гимназии, как ще се справи с българския език? В какво училище ще го запишеш, знаеш че езиковите гимназии си заслужава да се учат, ами ако не успее да се класира? Няма да изпадам в подробности какво се случва в по-големите класове и какви екшъни са, и в добрите и недотам добрите училища. Каква реализация ще му се предложи, то- самото дете иска ли да живее в Бг, защото има деца на които им харесват уредиците в другите държави и България не им харесва. Тук всеки втори родител се опитва да направи възможното детето му да отиде да учи в чужбина. В каква среда ще попадне, изобщо все въпроси които са от жизнена важност. Не че в Италия можеш да следиш всичко, но все пак има правила, нещо което в Бг все още куца.

Но ако и на детето/децата не им се седи в Италия и всички дружно искате да си дойдете в София, направете го. Тъкмо ще разбереш дали избора ти е правилен или не, мисля че път назад в твоя случай винаги ще има.



# 288
  • Мнения: 3 371

Понякога липсата на адаптивност е резултат от това, че ти е накърнено някакво свещено право или ценност, на които ти много държиш.
----
 Чувствах се наистина в клетка - вързана, в невъзможност да мръдна никъде и т.н. И нямах никакъв шанс да се адаптирам.


много добро обяснение. Simple Smile

# 289
  • Мнения: 3 818
По повод на адаптацията, ето и още един пример - никога не съм имала проблем с това, че работя в София, пък живея извън нея. Адаптивността дълги години ми е била на ниво Laughing Много важно, че пътувам, много важно, че не съм в столицата, я тук какво ми е хубаво - спокойно е, значително по-зелено, проблеми с детски градини няма и т.н., и т.н. Тази година обаче малката тръгна на училище и в един момент осъзнах, че не ми харесва средата, в която детето ще расте и ще учи, нито възможностите за развитие, които ще има в бъдеще. Щом го осъзнах, вече всички плюсове на живота извън София ми загубиха значение, просто защото това е по-важно за мен от всичко останало. И така, сега вече не съм чудесна млада адаптирана дама, а дама с тежки размисли как да се премести в София Laughing

# 290
  • Мнения: 6 217
Аз пък все си мисля, че в едно извънградско училище ще има поне един наркопласьор по-малко, отколкото в градските училища.

# 291
  • София
  • Мнения: 10 221
Кафе, не писа нищо по въпроса, какво мисли мъжът ти за постоянно преместване в София.
За 2-ри път пиша....ама ми е интересно.

И аз това исках да попитам, обаче понеже не съм прочела цялата тема мислех, че съм пропуснала.
Доколкото разбирам обаче единия от двама ви трябва да направи компромис...или греша?

# 292
  • Мнения: 3 371
аз мислех, че говорим повече за живота извън града, семейните неща затова са и семейни, да се решават у дома, на 4 очи  Simple Smile

как досега никой не я посъветва да се разведе вече се чудя Laughing

валенце, ами то целият ни живот от сутрин до вечер е низ от компромиси Simple Smile.

# 293
  • София
  • Мнения: 10 221
Е то от компромис до компромис разлика голяма. Wink
Преди години направих такъв компромис аз и буквално за един месец се пренесохме в съвсем непознат за мен град , в който не бяхме стъпвали никога. Свикнах и сега, след като се прибрахме в столицата, ми липсва. Но се приспособих и тук и така. Не е като да сменищ държавите обаче.
Съвети в такива случаи избягвам да давам, много са лични нещата. Ако някакси успеете да направите така, че всички да са доволни, би било чудесно и го пожелавам от сърце!

# 294
  • София
  • Мнения: 288
Живот извън града - не бих си го причинила.   Stop
Вярно - птички, пчелички, поточета и брезички, но в същото време и лоши пътища, трудна проходимост през зимата, вълци, мечки, змии и гущери, а за разкош кравешка тор и каруци.
Прекалено сурови условия, не стъпвам никъде, където има вероятност да счупя някой нокът или токчето на обувката си.   Flutter
Ами децата - какво ще ги правя в тази пустош!?!

# 295
  • Мнения: 2 885
Прекалено сурови условия, не стъпвам никъде, където има вероятност да счупя някой нокът или токчето на обувката си.   Flutter

Хехе. По-вероятно ми е да се случи по улиците софийски, отколкото тук. Пак почна да се сравнява с БГ село....

Палмира, надали съвети за развод ни е минало през акъла да даваме. Но ако работата на мъжът на Кафе предполага невъзможност за местене в София, какво се случва? А децата? Бискара е споменала много важни неща.

# 296
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
немирница, и ние всеки път като ходим до Скай Сити /или каквото и да е на подобно разстояние/ винаги сме пеша и никога не съм съжалявала, че не съм в колата Simple Smile
Ами не знам кое ви е интересно за мъжа ми. Ако беше възторгнат от идеята да сме в София, досега щяхме да сме забравили за тук, така че... Комплицирано е.

Fairy, много си права - аз съм човек, който много държи на свободата си и не ставам за затворен живот в градина с къща. Но за съжаление, никога не съм наясно, докато не опитам нещо. Предполагам, че е нормално.
Аз съм пуснала доста СВ-та досега на различни места, . Реших, че ако получа подходящо предложение за работа, ще е знак, че трябва да си седя на задника и да търся начини. Та ако изникне - ще видя и дали ще е реалистично да плащам на човек да поема децата. Но засега няма отговор отникъде, криза е.

Бискара, благодаря ти за гледната точка, права си. Мисля, че голямата ми дъщеря няма да има проблем с българския, тя учи и в момента паралелно материала за 5ти клас по български. Ще има време за подготовка за езикова гимназия, ако се наложи. А пък и тук в училището, в което учи...как да кажа, не мисля, че е върхът и откъм среда и като подготовка. Но това са подробности. Сега очаквам и да скокнат много хора, че щом е чужбина - гаранция, че е по-добре, с което пък аз не съм съгласна.

# 297
  • София
  • Мнения: 288
Прекалено сурови условия, не стъпвам никъде, където има вероятност да счупя някой нокът или токчето на обувката си.   Flutter

Хехе. По-вероятно ми е да се случи по улиците софийски, отколкото тук. Пак почна да се сравнява с БГ село....

Ами явно нещо съм пропуснала ...
Но не мога да се отърся от тази асоциация, съжалявам!

# 298
  • Мнения: 2 885
Ако беше възторгнат от идеята да сме в София, досега щяхме да сме забравили за тук, така че... Комплицирано е.

Именно.

Липсата на тротоари /заети от коли/, улици с ями, прах навсякъде, кучета - ама щом ти харесва... Wink
С колата поне си спестявам талазите прах отгоре ми, нищо друго.

# 299
  • Мнения: 10 547
Да замениш живот в цивилизована Европа с такъв в София, определям като момент на носталгично заслепяване.

Общи условия

Активация на акаунт