Паническо разтройство - част 8

Здравейте момичета,

много отдавна бях писала в тази тема, но в последствие спрях, защото ме налегнаха други проблеми и не ми оставаше време. Тогава обаче попаднах на линк в тази тема, свързан с тези проблеми, който много ми помогна.

За съжаление колкото и да знам, че всичко се причинява от стрес и напрежение, нещата пак се повтарят, след време утихват и така вече няколко години.
В момента след множеството боледувания на дъщеричката ми и мои други здравословни проблеми отново ме удря с пълна сила само дето вече знам за какво става въпрос и пиейки разни успокоителни успявам да го притъпя.
Отново се чувствам много изнервена, мравучкане по крайниците, получавам световъртежи като дори преди два дни световъртежа се превърна в чувство на пропадане, което си беше доста стряскащо. А това ми се беше случвало два пъти досега, но преди две години. Безсъние като рекорда ми беше цяла нощ да не мога да мигна и всякакви други дребни неща, които придружават това състояние. Докторката ами изписа селен, магнезий, бентадин и ксанакс по половинка на ден - като него ще го пия намалявайки го докато подействат другите неща. Засега нямам подобрение, но то за два дни няма как да стане. Преди няколко месеца пак имах проблеми, но се успокоиха нещата и всичко премина. Сега отново.
Не знам момичета вие как се справяте с проблема, но аз определено не мога да се справя с този постоянен стрес и напрежение, притеснения около детето. Има моменти, в които ми идва просто в повече.

И мен световъртежите ме побъркват. Не ме плашат, опитвам да не им обръщам внимание, ама как да не обръщаш внимание като не можеш да вървиш по улиците без да ти се размазва всичко пред очите и ти се мотае главата на всички страни.Как се справяте вие с това постоянно неразположение. Аз все си повтарям, че реално не ми се вие свят, само така ми се струва, ама нещо не си вярвам.Целувки от мен, дано споделите, че сте добре.

Besty, съжалявам да те видя и в тази тема Тук е по гадно. Аз се чувствам перфектно, но години наред бях в някакъв ад. Както споделят и другите момичета, всеки ден беше подчинен на някакъв симптом и не живеех, а само съществувах. И аз отхвърлях лекарствата, които ми изписваха и се мъчих в продължение на години. Стигнах до там, че абсолютно не можех да прекрача прага и да изляза навън. Денонощно в къщи. Панически атаки получавах в началото само вечер и то не всеки ден. С течение на времето започнах да ги получавам по всяко време на деня, по няколко на ден. Просто беше истински ад. Един ден реших, че не мога да продължавам така и се видях с психиатър, но в къщи, защото не можех да излизам. Изписа ми антидепресант и успокоително. Не знам дали е коректно да казвам, какви точно. Започнах да ги пия и нищо. Чак след третия месец почувствах, че не съм толкова зле, колкото в началото, но тревожността, постоянното безпокойство и световъртежа си останаха. Единствено намаляха паническите атаки. Продължих да си пия лекарствата, без особен успех. 9 месеца. Стана изведнъж. Започнах да се чувствам все по добре, без да съм предприемала друга промяна в живота си. Спрях лекарствата и вече 4 месеца се чувствам перфектно. Сега пък не мога да стоя в къщи. Постоянно ми се струва, че си губя времето и ми се пътува. Добре, че има кой да ми се връзва на акъла. Смятах, че като спра лекарствата, всичко ще се върне. Нищо подобно, чувствам се страхотно. Ти знаеш, какво преживях и преживявам и бях сигурна, че това ще ме върне, към кошмара, но за щастие не се случи.   Дори и някога да се завърне това състояние съм решила, че ще пия лекарства. Сигурно докторите разбират повече от мен. Предпочитам да пия лекарства и да живея напълно пълноценен живот, отколкото да агонизирам и да си съсипвам живота с въпроси, какво ми има, ама защо ми е зле и т.н. Сигурно ви досадих, но това е при мен. Стискам ви палци! Никого не агитирам да пие лекарства!!! Просто разказах, как се случи при мен.

Lili,мила на мен лично ми вдъхна надежда и то голяма. И аз от 3 месеца съм на антидепресант, нямам атаки, почти не се страхувам вече, но си останаха симптомите и затова си мисля, чя АД не ми помагат, но явно не е така. Е аз ще си излизам, ще си върша задълженията и ще си чакам търпеливо и АД да си свърши работата. Благодаря ти

Привет от мен!  
Искам да ви попитам дали Деанксит ви помага по някакъв начин...Аз го пия,но дали си въобразявам сякаш съм по спокойна и нямам черни мисли. Днес обаче бях в превозно средство сама и ме обвзе паника,че ще ми се завие свят и взех да влизам във филм...Но си спомним как една приятелка ми се скара да се стегна,че ще ми плясне два шамара...и ми отмина за секунди,явно се уплаших от шамарите:lol: Много е лошо, като веднъж си изпадал в истински кризи /аз имах световъртежи и повръщане/ и сега само спомена за тях ме плаши. Но,явно трябва да се справя сама с този страх,защото много пречи на нормалния живот

Ех, Лили  като гледам нито една от нас в другата тема не е само с един проблем, но това е напълно разбираемо. Аз дефакто този проблем го имам от няколко години преди гинекологичните ми такива. И винаги се проявява при голям стрес и напрежение. Лошото е, че сега е доста силно и нещо не отминава толкова бързо колкото ми се иска. Аз съм на мнение, че лекарствата са необходими в момент на криза за известен период докато се успокои самата ситуация или стрес и след това постепенно трябва да се спират, за да се бори организмът сам. Като знам и осъзнавам, че борбата е психологическа, а не физическа. Аз имам голямо доверие на невроложката си, много е разбрана жената и не иска да ме тъпче със силни лекарства, опитва се като цяло да ми укрепва организма. Но ако се наложи ще отида и на друг специалист, аз нямам проблем с това.

мм Деанксит съм пила преди година две. Когато за пръв път ми го изписаха наистина се чувствах много добре за два месеца всичко ми премина. И така шест месеца до следващата криза. В последствие пих същото лекартво осем месеца докато започна да не ми е много добре от него и с лекарката ми решихме да спрем. Това беше най-кошмарното ми спиране на лекарство. Десет дни не знаех къде се намирам, но издържах и го спрях. Лекарството действа, но не мисли никакви лоши неща, пий си го - всичко ще премине, а след това си зависи от теб дали психологически ще преодолееш страха си. При мен няма страх, но просто има симптоми, които аз все още не мога да преодолея. Обаче смятам и това да направя. Успех от мен!

Един да мисли като мен! И аз съм на този принцип 

Днес ми правиха ЯМР на главата. Сложиха ми и контрастно вещество. Края на седмицата ще се обадя на лекарката да видим какви са резултатите. Вече ми омръзна да ми тръпнят я крака, я ръце 

нали вече ти правиха ЯМР  сега и на тази тема ще се психясат ''болните''  голяма работа че ти изтръпват ръка или крак, и без ЯМР мога да ти кажа че имаш някой възпален нерв, но понеже не е интересно и "загадъчно" си измисляш филми... извинявам се, че съм прекалено пряма, но на някои просто им харесва да са болни, да са в центъра на вниманието на близките си и да им създават проблеми. От такъв пълноценен живот на лекарства, един познат е пенсионер на 42 години с циклофрения. Ако не се стегнеш, не си налегнеш парцалките и не работиш над себе си все такъв пълноценен живот за завиждане те очаква... Е, да много по-вълнуващо е да харчиш пари за доктори и лекарства, вместо да се осъзнаеш, да идеш на психолог и терапевт и да влезеш в скучния живот. В него трябва да се бориш и да работиш и да се грижиш за деца и къща и съпруг, а може би и родители.
Хубаво е все пак, че има такива да дават толкова хляб на докторите и фармацевтите....

Фри, не така, мила! Как навсякъде се намира по един недоволен. Аз затова казах, че всеки избира, как да живее живота си. Теб никой насила, нищо не те кара да правиш, нали?  Позволи ми и аз да избера за себе си. Ако аз можех да се справя без лекарства, нямаше да ги пия, нали? А на психотерапевти съм ходила с месеци! Полза никаква. Хиляди пропиляни пари, които можех да използвам за нещо различно от  безмислени разговори. Ако ние, хората с паническо разстройство можехме да правим всички онези неща, които изброяваш просто нямаше да го имаме този проблем. Ти защо си в тази тема? Търсиш, къде да си запълваш времето? Ами недей по този начин! А това, какво ме очаква след време, само Господ знае. С лекарства или без, утре може да ме блъсне камион и да не дочакам страшните болести, които ми преписваш. Успокой се! Няма нужда да нападаш и да даваш съвети за това, кой, как да живее живота си! А в случая кой може да каже кой е прав? Помисли!

P.S. Би ли ми дала линк, където се потвърждава или предполага, че циклофренията се получава следствие от употребата на антидепресанти. Защо аз знам, че това е наследствено заболяване?

Фри,ей тук направо изби рибата.Моля се никога да не изпадаш в капана на ПР.Лично аз се боря вече май станаха 15 години   с това "заболяване".Изписвам го в кавички,защото някои казват,че ПР не е заболяване,а състояние.Минала съм през изследвания,скенери,ЯМР.В едно от ЯМР-та ми откриха аденом на хипофизата,но това е въпрос на друга тема.Не знам дали си наясно с нашите терзания,в частност ПР-то,но за да водим що годе добър и пълноценен начин на живот,ни е нужно спокойствие.Спокойствието го няма,ако ние мислим,че сме болни от нещо.Вярно е,че в 95% от случаите се доказва,че сме здрави,но има едни 5%,които нас ни човъркат,дразнят и ни карат да мислим за другото...лошото...онази,скритата болест,която си мислим,че имаме.


Те..."болните" ,тоест ние,сами ще решим дали да се "психясаме".Не е нужно да ни "уверяваш" в това.Знаеш,че психиката ни е лабилна и така казано,означава,че ние задължително трябва да психясаме.

[/size]
Ами за момичето явно е голяма работа,че части от тялото и изтръпват.

[/size]

А дали е така,можеш ли на 100% да и гарантираш,че е възпален нерв?


[/size]

Значи според теб ние си измисляме болест,за да ни е хем интересно,хем забавно Знаеш ли...по-забавно ще ми е,ако успея някой ден да изведа децата си САМА на разходка,или отида САМА на работа,или САМА до магазина да купя хляб.Честно да ти кажа на мен изобщо не ми е забавно,даже ми се плаче,ама много ми се плаче,НО СЕ БОРЯ.Боря се като ходя по изследвания,за да се уверя,че ми няма нищо,за да продължавам да съм що-годе идеалната майка за моите деца и идеалната съпруга за моя мъж.Не ми харесва да съм болна,не обичам и да съм център на внимание в моето семейство...при мен в центъра са децата и мъжа ми.И хич,ама хич не искам да създавам проблеми на близките си,но това просто се е случило...Благодарна съм им,че през цялото време са ме подкрепяли,разбирали и обичали.Ако бях получила от тях отношение като твоето,сега може би нямаше да пиша във форума.


П.П Не искам да ме разбираш погрешно.Аз не те нападам  .Просто бях длъжна да защитя моите чувства и тези на момичетата с ПР,защото съм се сблъсквала с много хора,мислещи като теб.Собствения ми баща е един от тях,за което много ме е боляло през годините,но и това надживях.А ако съм те разбрала погрешно,приеми моите най-искрени извинения  

Хахаха,докато простра прането и ЛИЛИ ме изпревари 

Скъпа Фри, нямах намерение да отговарям на поста ти, но заради момичетата които ме защитиха съм длъжна. Само ще ти кажа, че аз съм май по-спокойна и по-щастлива от теб. Излъчваш жлъч, агресия, недоволство. Не си за тази тема, миличка.

Пази Боже да си медицинско лице.......

Лили, Харемче,   


П.С. и за твоя информация, за да не се притесняваш толкова за мен, мисля, че съм добра майка и съпруга, прекрасна дъщеря, работя много, винаги съм усмихната за да не притеснявам хората, гледам винаги като мога да правя добрини и имам достатъчно пари за да храня докторите. На теб пожелавам същия успех!

Имам чувството,че на някой му е малко работата и ангажиментите, та се чуди с какво да си запълва свободното време!Нищо персонално към никого... Всеки е това, което иска да бъде
"Онлайн терапия
Земята е свързана със страха. Той се появява, когато липсва сила и заземеност. Всички страхове и фобии са свързани със слаба земна енергия, което може да доведе до проблеми с бъбреците, кръста, надбъбречните жлези, както до физическа отпадналост и замайване. Как да засилим земния си елемент? На първо място е необходимо да имамe чест и пряк контакт с Природата. Особено полезно е да работим в градината си или поне да се грижим за стайните си цветя. Вземането на вечерен душ и обливането след това с кофа (леген) топличка вода с разтворена в нея морска сол (1-2 супени лъжици) „заземява” по един от най-добрите начини и осигурява спокоен и дълбок сън.

Тревожността е свързана с проявата на „слаб” Въздушен елемент. Въздухът „отговаря” за ресурсите, с които разполагаме. Затова когато се чувствате тревожни идете и намерете липсващите ви ресурси, което означава да контактувате открито, да търсите нови знания и умения. Разбира се има и тревожност, която понякога изглежда безпричинна. Това означава, че трябва да се вгледате в себе си, за да намерите ресурсите, които са ви необходими. Ето защо самопознанието е сред най-важните неща, в които трябва да инвестираме, разкривайки постепенно неограничените ресурси, с които разполагаме.
Склонността да съдим другите също е свързана с пасиви във Въздушния елемнт. Съдейки другите ние отказваме да учим (трупаме знания, ресурси) собствените си уроци. Хората с добра Въздушна енергия не съдят другите и нямат предварителни очаквания.

Гневът е свързан с Огнения елемент. Той се появява при подтискане на емоциите или липса на динамика в живота. Гневът няма нищо общо с околните, а само със собствената ни личност. Ядосаме ли се на някого, значи някъде в нас има неразрешен проблем. Обидата и ядът идват от разпознаването на някаква истина, която не искаме да си признаем, и върху която не желаем да работим. Ядосваме ли се за неща, които са очевидна неистина – тогава говорим за неовладяно его. Когато овладеем егото си разбираме, че не е нужно да доказваме истината си, а само да вървим по нейния път! Ако искате да победите гнева си изразявайте себе си, намерете своя път, открийте съдбата си, живейте живота си по начин, който ви прави щастливи.

Депресията е свързана с Водния елемент. Тя е липса на радост и вдъхновение. Депресията е свързана с базово неразбиране на природата на Вселената. Нищо на този свят не е добро или лошо, докато човек не започне да си взаимодейства с него. Именно начина, по който реагираме на външните дразнители може да ни направи по-силни или по-слаби. Депресията „запълва” празнината в нас с болка. Вкопчването в болката говори за слаб Воден елемент, който се характеризира също така със загуба на апетит или прекаляване с храна, безсънние и/или сърдечни нарушения. За да се освободим от депресията е необходимо е съберем кураж и да „пуснем” болката, както и онзи, който ни я причинил, да си отидат от нас. Едва тогава си връщаме радостта, силата и удоволствието от живота. чрез Център за духовно развитие " Калей" — с Красимира Крумова.

Постът на Фри за пореден път ми доказва, че на който не му се е случвало всичко това, той не знае за какво става въпрос и няма как да ни разбере. Пък и да ви кажа на такива злобни коментари нямам намерение да обяснявам каквото и да било, защото няма смисъл.

Тези хора не разбират, че точно тези нон стоп различни симптоми ни вкарват в някакви филми и единствения начин да се успокои човек е да се изследва, да види, че всичко му е ок и да не го мисли след това. Поне аз съм така. И много добре знам, че всичко при мен е от стрес, обаче не мога да замина на Хаваите и да си го оставя тук. А трябва да се боря, да си гледам детенцето и семейството и така. Успех на всички от мен!

besty,