Защо считате, че едно жена има желание да се омъжва след като всичко може да получи по единично и да е само нейно.
+ 1
- Публикувана: 29 ян. 2012, 20:19 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2012, 02:06 ч.
Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?
+ 1
Може да разсъждавам само от една гледна точка, и на Дейв да му се въжда тъпо, защото всичко, което не разбира за него е такова. 
Хубаво е човек да се погледне отстрани и да види дали таз малка любовчица, която изпитва към бившата не е лубовчица към собствената загубена младост.
Хубаво е човек да се погледне отстрани и да види дали таз малка любовчица, която изпитва към бившата не е лубовчица към собствената загубена младост.
на 35 г бях щастливо разведена с 3 деца от който най малкия не познаваше баща си
кое е по трудно :
1. щастливо самичка
2.щастливо разведена
3.щастливо омъжена
Много интересна и поучителна тама.
Изглежда, има хора, които гледат на съжителството с някого, като на дългосрочна инвестиция в акции, от която чакат лихви (деца, романтика завинаги и ако може някой друг апартамент).
И малко ги е страх, че индексът ще се срине внезапно.
Изглежда, има хора, които гледат на съжителството с някого, като на дългосрочна инвестиция в акции, от която чакат лихви (деца, романтика завинаги и ако може някой друг апартамент).
И малко ги е страх, че индексът ще се срине внезапно.
Като се замисля, май си излиза точно инвестиция. Но не във вулгарния смисъл, а чисто човешки - свързваш живота си с този човек, започваш стъпка по стъпка, песъчинка попесъчинка да градиш отношения, дом, създаваш и гледаш деца от една мръвка, влагаш всичко добро, на което сиспособен. Напълно нормално е да се очаква нещо насреща, обичайно уважение, вярност, подкрепа, спокойни старини, добри деца, изобщо всяко нещо, което дава положителен ефект от усилията ти. Всеки от нас има някаква вътрешна везна даване-получаване, не виждам смисъл да го отричаме. Все пак, ние сме хора, обикновени, а не алтруисти и само да даваме заради самото даване, без да очакваме нищо насреща.
Напълно нормално е да се очаква нещо насреща, обичайно уважение, вярност, подкрепа, спокойни старини, добри деца...
Реално погледнато, ако някой наистина очаква всичко това на куп, и то като отплата за собствените му усилия в някаква насока, е меко казано леко нахален
Ако пък вземе да му се случи, то трябва да е наясно, че е имал дяволски късмет и нищо повече.
Това, че мъжете привършват, а на жените не им пука може би е вярно. Както казва една от тях, красивите и стойностни жени са обречени на самота. Как да избягаш от съдбата си, не можеш
Да, ама си красива!
Напълно нормално е да се очаква нещо насреща, обичайно уважение, вярност, подкрепа, спокойни старини, добри деца...
Реално погледнато, ако някой наистина очаква всичко това на куп, и то като отплата за собствените му усилия в някаква насока, е меко казано леко нахален
Ако пък вземе да му се случи, то трябва да е наясно, че е имал дяволски късмет и нищо повече.
Късметът играе голяма роля, но още по-голяма е ролята на изборите ни. Ако на някоя жена и се струва, че бракът и не е много "късметлийски", може да си тръгне и да потърси късмета другаде. Хората се променят с времето, някак си не виждам как ще инвестираш в "спокойни старини", когато съпругът ти може да поиска нещо друго в определен етап от живота си. Могат да се договарят само материални неща, другото е относително.
И все пак, човек като навърти години, навърта и "опит" независимо дали е положителен или отрицателен. Започва да преценява нещата изхождайки от опита си и е склонен да натиква новите (случки, събития, хора) неща в шаблони. Набутвайки ги в шаблони, той си създава удобство. Ако е сам и иска да се свърже с някого, той търси по шаблончето от предходния си опит. Късметлия ще е, ако някой случайно пасне, без "наместване" и интериоризация.
И все пак, човек като навърти години, навърта и "опит" независимо дали е положителен или отрицателен. Започва да преценява нещата изхождайки от опита си и е склонен да натиква новите (случки, събития, хора) неща в шаблони. Набутвайки ги в шаблони, той си създава удобство. Ако е сам и иска да се свърже с някого, той търси по шаблончето от предходния си опит. Късметлия ще е, ако някой случайно пасне, без "наместване" и интериоризация.
Но влюбването не пита ни шаблони, ни летература, ни възраст.
Късметът играе голяма роля, но още по-голяма е ролята на изборите ни. Ако на някоя жена и се струва, че бракът и не е много "късметлийски", може да си тръгне и да потърси късмета другаде. Хората се променят с времето, някак си не виждам как ще инвестираш в "спокойни старини", когато съпругът ти може да поиска нещо друго в определен етап от живота си. Могат да се договарят само материални неща, другото е относително.
Не зная как би могъл човек да живее години наред с мисълта, че утре съпругът/съпругата може да поиска нещо друго и да се врътне и да замине. А какво правиш цял живот, ако не да инвестираш в спокойни старини? Освен ако не"си" на фазата на безсмъртието. Или предбрачен/брачен договор, с който да се оправят имуществени въпроси?
Не зная как би могъл човек да живее години наред с мисълта, че утре съпругът/съпругата може да поиска нещо друго и да се врътне и да замине.
Понякога дори имат нахалството да се разболяват от ужасни болести, а други пък умират внезапно.
Да им се наначуди човек къде са гледали жените/мъжете им, като са ги избирали.
Да живееш години наред с мисълта за някакво планирано бъдеще е много изхабяващо, хазартно и често - разочароващо занимание.
Планирано буква по буква и стъпка по стъпка - не, но с някакви очаквания. Трудно ми е да повярвам, че е по-ддобре да се живее на принципа ден да мине, друг да дойде. Не е като всичко да се планира, но не е и като нищо да не се планира и очаква.Дори най-елементарното действие човешко се планира, макар да не го отчитаме съзнателно. Как се отглежда дете без да се планира и очаква, как се гради семейство без да се планира и очаква? Нали не изяждаме и не изпиваме всички пари на заплата за една нощ, а оставяме за всеки ден по малко! Е, нещо подобно е и с брака.
Препоръчани теми