Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

Айде бързо
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D1%8E%D0%BF%D0%B8 … VXui5QFvloSUYAkCQ

до края на тази седмица се успокоих 
сега ако и някой късмет изскочи в снега като зайче

вили, и ти ли от синдрома на Богиня - богат или таксиджия и нищо по средата (между ушите)?

 
Ако бях - можеше да съм много богата сигурно!
Идеята ми е, че жената на средна възраст според мен - повече търси материалната сигурност, нищо повече  Иначе се лигавех.

Жената на средна възраст (я, 35-годишните не бяха ли още млади агънца? ) е в сериозна опасност твърде голям да се окаже разкрачът на ножицата искам-предлагам. Като заппочна да чета някакви изисквания тип Адрес 4000, направо ме напушва смях - ми, ало, ако си толкова готин/а, що щеш сама и се оплакваш, че все мъжете/жените не ставали? То, май за тези ще се окаже приказката, че гроздето е кисело.

Анди - затова казах назад, че е по-трудно.
Имам две приятелки на по 31-32, и двете имаха от преди претенции, затова останаха сами дълго, днес - претенциите слушам съвсем космически...

     Извинете, но тук съзирам противоречие: от една страна - самодостатъчност, от друга - безуспешно, неистово търене на брачен партньор. За чий се търси такъв, ако сложим в условието, че не се плаща "данък обществено мнение"?

Не, не е трудно. Някои хора се женят лесно и по няколко пъти, други и веднъж не успяват. Какво като сега е на 35, нали преди 10 години е била на 25, тогава защо и е било трудно??? Раздвижвате си пръстите с глупости, това мога да кажа.   Или пък някой пуска специално теми за Андариел, че тя ги ползва като психотерапия тези теми - дай и само стари моми да бистри, да и се чуди човек откъде толкоз опит по темата, ама е веща в занаята.   Андариел, на деня, в който си срещнала съпруга си трябва да правиш курбан, рожбе. Че ако и в живота си с тази чепатост, която демонстрираш в мамата, щеше да си кибичиш "селебрити сингъл" до 75+, ако не е бил този клет мъж да те вземе.   Това не е сигурно, де. Най-вероятно в живота си по-тиха от водата и по-ниска от тревата, затова изригваш тук, под прикритие. Сладурка!  

Зизу, "рожбе" ще викаш на майка си! Разбира се, аз съм една проста домакиня, затънала в нещастие, която няма друга радост в живота, освен да говори за старите моми! Направо да ме ожали човек!

Има хора, както жени, така и мъже, които от 9 извора вода ще докарат, само и само да не се оженят.
В тази връзка повечето от вас са много прави, че претенциите след една възраст са доста по-големи и затрудняват нещата, но те се затрудняват напълно умишлено с името на т.нар. свобода. Вече не вярвам нито на жени, нито на мъже, които мрънкат, че било трудно да се омъжиш!
Просто българите сме пасивни, всяка чака принца да звънне на вратата. На запад хората си ходят по срещи и това не само, че не е срамно, ами е забавно. Виждала съм в Германия съседката ми бабка на 80 как се контеше за среща с дядо в местен клуб за запознаства. Ама ние все си чакаме  нещу си и все ние сме най-хубавите, а защо не ни искат аджеба???!!
Някои хора просто не искат да са близки с други хора, да раждат деца и т.н. Обществото ни все още трудно приема този факт за съжаление, дори младите хора са по-захлупени по темата  Все още за повечето хора е по-добре да си с мъж-тормозител, отколкото разведена или не дай си боже хванала паяжини стара мома, нищо че си преспала с поне 20 кандидата за ръката ти между другото 

 Поне 2-3 познати имам около 39-40, които постоянно отхвърлят кандидати. По стечение на обстоятелствата се движа в среда, където външността е издигната в култ и те изглеждат на 30 години максимум, демек кандидати не липсват. Като си млад, хормонът те тресе и сигурно 90 % от нас на 20 са се занимавали с мъже, които са в графата "ръб", ама готин 
Има си хора просто, които не искат или не стават за семейство, разберете го 
Това, че масово след 30-35 се юркат да хващат някакви влакове и трамваи за някъде си, е чиста доза, "айде и аз да се пласирам", "да не съм по-накапана", "ама тя защо дундурка бебета, искам и аз"... При мъжете, колкото и да го отричат, също има елемент на остаряване, повечето ми познати са  30-35 годишни и мъжете масово се изпожениха за да не кажем "първата срещната", ама след 1-2 месеца връзки, при положение, че преди това с години съм ги слушала да обясняват: "Кой, аз ли, никога! Няма да се дам да ме върже някоя" 
Не може да очаквам, че понеже аз мисля така, и всеки ще мисли така, както и хората, омъжили се на 20, не могат да очакват, че целият свят ще мисли като тях.
Спорът е като за кокошката и яйцето, всеки да си живее живота.
Според мен изобщо не е трудно да се омъжиш след 30, след 35 или след 40.
Ако толкова ти се иска, ще намериш начин  и кандидати. Е, може да се наложи да отслабнеш, да махнеш ролките и претенциите тип "искам 1-вия братовчед на Брад Пит поне с висШо, лъскава кола и до 30 годишен".
Моя братовчедка, след 2 развода отчаяна от алкохолизма на българските мъже, си намери в Италия любовта по интернет. На 42 години се грабна и замина, сега дундурка бебе. Всичко друго са оправдания!
Не можело, да бе да 

То пък зузето не прави никак бегли опити за психоанализа в поста си...понеже  

Шанталче - защо се смееш - радвай се - има повече за българките!

Кое е смешното не разбрах?

Какво има повече - алкохолици ли

Самодостатъчен може да си на всяка възраст. Аз на 15-19 бях даже още по-претенциозна и не бих се оженила за никого. Не исках да се вързвам. Още по-малко с деца. Аз съм от самодостатъчните хора, които нямат нужда от заедност във връзката. А мъжо е обратното. Той не може да разбере защо не искам да ида с него на кино, аз - защо държи да ме мъкне с него на кино. Отдавна почти не излизаме заедно. В началото се чувстваше обиден като тръгне да идва с мене по магазини или на кафе с приятелка, но после свикна.


Това е вярно. А в днешно време е пълно с такива хора.


На какво да се радва - на освободените алкохолици?