Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

Къде вИдехте равенство в която и да било страна. Такова животно няма. Няма равенство, няма. Американската мечта се случва 1 на 1000 000, дори и по малко. Независимо от поговорката "Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет" си е само на хартия. Реалният живот си е друго. 

имаш късмет, че си се родила тук, а не някъде в уредена държава, и че тук на всеки 40 години стават икономически и социални промени, че да стане една хранителна супа, в която всеки има шанс да изплува. Американската мечта затова е толкова популярна, защото е изключение, а изключенията се запомнят. Тя се случва на единици. Ако се беше родила в някое работническо гето в Англия, Щатите или където ще да е из богатия свят, най-вероятно още щеше да си си там, и децата ти щяха да са там, и ти да се радваш на мизерната заплата в някоя пералня, а детето ти нааааааай-много да помирише местния общински колеж, за да продава после в МакДоналдс. По нашенско също вече пластовете се понаместиха за двайсет години, както се вижда и естествено райониране на големите градове - цели блокове и квартали се превръщат в гета и все по-рядко се виждат трошки и джипове пред един и същ панелен блок.

Точно, Бил Гейтс е син на баща си, който май беше съдия и са от доста заможна, да не кажа богата фамисиля. Американският президент може да е африкън-америкън, но не е момчето от гетото, постигнало американската мечта, нито жена му е комшийката с рапърските плитки. А бодигард става премиер заради разместването на пластовете през последните шейсет години и на това, че преди двайсет години всяко дете имаше равен достъп и качество на образованието, работа и живот. Да, пак си имаше една прослойка от отговорни другари, но 90% от хората бяха на горе-долу едно ниво.

Двете най- добри гимназии /по успех от матурите и цялостен успех на учениците/ в Париж са държавни и записването става по район. И двете са в 5-ти район, Латинския квартал, а там цените на имотите са от най- високите в целият град. Около 16 000 евро на квадратен метър.
Повечето висши училища нямат приемен изпит или такса, на пък изискванията са изключително високи и от 10 000 приети ве идн курс на финала завършват 30 души, например. Не е като да няма значение къде и как си учил преди това.
Толкова за французите. Да не давам пример с възможността дете на бедни родители да стане архитект, лекар или адвокат. Кой не заможен човек може да издържа детето си 10 и повече години след завършване на гимназия.

Вие гледате само известните примери, защото не знаете за неизвестните. Имате ли представа колко много проспериращи фирми има в Америка и другите уредени страни? Защо си мислите, че всички трябва да станат президенти и мега мулти милионери?
Не може ли едно момче от общинския колеж да направи добра спедиторска фирма, да направи гараж,да стане добър готвач и след 15 години упорит труд да отвори свой ресторант?

Ами момиче, което е много добра гримьорка може да има много добра кариера в киното - като гримьорка. Моя приятелка от квартал Подуене работи точно това в момента. Работеше за едно студио в началото, после спечели няколко конкурса в някаква местна телевизия и от там й тръгнаха нещата. Сега вече си е вдигнала цената и си избира проектите, по които да работи. Гримирала е за няколко скъпи продукции и продължава смело напред. Не е милионерка, но определено след 20 години ще може да плати най-скъпия колеж на детето си. Гарантирано. Все от някъде трябва да се започне и с годините нещата се натрупват. Трудът и таланта винаги се възнаграждават.

Има хиляди успяли хора навън - с беден произход, с много амбиция, с много труд. Не са Бил Гейтс или Мадона, но живеят в хубави къщи, в добри квартали. Карат хубави коли, децата им учат в добри училища и ходят на приятни почивки веднъж годишно (защото там няма толкова много почивни дни като у нас).

Колко от вас искат наистина да станат президенти? Аз не бих си причинила това. Да нося такава отговорност, да ме снимат непрекъснато и само да ме дебнат за грешки и фалове. Айде мерси.

И в Италия е така. С тази разлика, че няма държавна езикова гимназия, всички са с космически такси и в скъпи квартали, поне в Рим. За другите градове не знам.  Дори да се запишешв университет, шансът да се дипломираш е съвсем нищожен. Да не говорим, че лекар, адвокат или нотариус е немислимо да станеш, освен ако не си от подходяща фамилия.

ами например - снощи, точно преди да прочета твоето твърдение, четох за Валери Трирвайлер - половинката на новия френски президент.

"Валери живее във френската провинция, в град Анже, в семейство с 6 деца. Баща й е военен инвалид, който умира, когато тя е на 21 г. Майка е касиерка на пързалка за зимни кънки. След като завършва политически науки в Сорбоната, тя прави блестяща кариера като политически журналист.

как ли се е добрала от Анже до Сорбоната, просто не знам....

виж, аз разбирам да твърдиш, че е адски трудно да се изкачиш в определени класови прослойки, като аристокрация, едра буржоазия - да. да те приемат там като свой - не. те и Мидълтънови в Англия не ги приемат и ги наричат социални катерачи (апропо, мама Мидълтън е била стюардеса, но сега не си знаят парите).

но да твърдиш, че роденият в гетото е обречен да остане там - хайде холан! образованието в развитите европейски страни не е недостъпно.

Андариелче, аз лично не плувам в живота благодарение на супата от промени - с нищо не ми е помогнала тя. основно ми пречи, ако трябва да съм откровена.

и да те питам нещо - как така става, че децата на половината българи учат във висши училища в Европа и САЩ, и се реализират успешно там, след като според вас и собствените им деца на ония там не могат да помиришат висше училище, ако са работническа или долна средна класа???

Не говорим за президенти, а за друга социална група. Хората по света като цяло живеят по- добре от нас и не е нужно да си милионер, за да имаш относително хубава къща и кола, т.е. да не живееш в гето, да ходиш на почивка и тн. Та това е постижимо, защото е най- разпространено.
А и българските емигранти изключително лесно надскачат стандарта си в България, като отидат в друга, по- богата страна, защото в по- богатите страни хората живеят по- добре и изброеното от теб не е лукс. Изключая това да си позволиш най- скъпия колеж, защото хубавите къщи и коли са на кредит, който също трябва да се изплаща. А най- скъпите колежи наистина са много скъпи, тарифите им са нета, всеки може да се информира.

Да направиш гараж и да станеш доставчик в квартала си не е преминаване в друга социална група. Просто е развитие в същата социална група. Преминаване в друга група би било завършил общински колеж и без пари от продавач в Бъргър кинг да си отвори верига ресторанти и това става веднъж на високосна.

И естествено, не всеки иска да бъде президент или милионер. Аз твърдя, че не е и нужно човек да иска нещо такова. Един добре подреден живот е достатъчен за повечето хора. Затова не виждам защо спорим. Никак не нужно човек да надскача професията или произхода си. Хубав пример даваш с приятелката ти гримьорка. Във всяка професия човек може да прави кариера и да има успех. Само у нас по остатъци от соца има разделение по престиж между професии на бюро и такива като готвач, монтьор и тн. Дали ще си нисък клас администратор или готвач е все едно, дори е по- добре да си готвач, защото там кариерата е по- възможна ако имаш талант, т.е. в по- голяма степен зависи от теб.

В Сорбоната може да се запише абсолютно всеки, който си е взел матурата и образованието там е гратис. Но трябва да си умен и да си учил добре преди това, както казах по- горе. Когато от 10 000 души завършат 30 си прави сметка кой и как завършва.
И Валери Трирвайлер си е променила социалната класа, защото се е омъжила за човек от друга класа, а не по някакъв друг начин. Кажи сега, че и Оланд е от работническата класа. Вижа самата Валери каква кариера е направила като завършила Сорбоната- работи в Пари мач, което си е жълто списание като HELLO. Блестяща кариера като политически журналист, колкото можеш тук да наречеш блестяща кариера да си политически журналист във вестник Шок. Но да не забравяме основното, жената наистина е в друга класа, но защото се е омъжила за мъжа си.

И не, не говоря за гето, макар че родите там са обречени наистина, с много редки изключения. Говорим за преминаването от една социална класа в друга. Не за повишаване на заплатата от 2000 евро на 3000, а за преместването от 18 район на Париж, например в 5-ти. Граничи с невъзможното.

Знаеш ли в Европа и САЩ колко висши училища има? Не познавам деца на небогати българи, които да учат в Харвард, Йейл или Лондон скул оф економикс. Има такива, които печелят стипендии за някои добри университети, но рядко за най- добрите, много рядко. Останалите "учат в чужбина", което за българина е достатъчно, ако ще детето му да учи в щатския университет в Алабама.
А собствените им деца на ония там си знаят мястото и като ще става готвач става готвач, а не троши парите на родителите си 5 години, за да учи нещо, което никога няма да работи и с което пак ще стане готвач.

Трудно е и след 29 г., трудно е да имаш доверие особенно, ако си лъган от неподходящ!
Съвсем млада за мен е на 15 г. до 18 г.
С времето все по-трудно позволяваш на някой да ти навлиза в личното пространство. Искаш си и свободата.
А и мисля, че си късметлийка щом имаш деца и мъж. Това си е мое мнение. Но всеки гледа от своята си гледна точка.

това за социалните групи ми е любимо просто.
имам приятелка, завърши НПМГ, стипендии в САЩ, университети най-топ, в момента е  клечка на Уол стрийт плс апартамент Ъпър Ийст сайт и съответната среда. Не може ли.. Както никога в историята - може.

може рабира се, някои комплексари обаче Умрат да повтарят, че крушата не пада далече от корена... и че преклонената главичка и как бяха другите велики бг поговорки ....  


не знам дали това което написа е вярно, но е много противно   и наистина ми се ще да не е вярно...

Кофеин, за можене като желание - може, ама отде капитал? На Бил Гейтс кой мисли, че му е покривал масрафа, докато той е прохождал в бизнеса? Баща му! А нашата мома с гаража трябва да заложи двустайната панелка на родителите си, за да набере капитал. Сори, ама с пръдня боя не става!

Нашенци учат по чужбините след като са взели някаква стипендия, плюс пари, които дават родителите, плюс работа по време на студетстването. А на децата на заможните не им се налага да работят, а стипендия искат повече за престиж, защото родителите им са способни да платят разходите по образованието им.

О, разбира се, ти си от хората, които всичко контролират!  И ти си продукт на супата също толкова, колкото другите. Е, или родителите ти са извадили късмет да са продукт на другата супа по време на соца.

Точно така. Но журналистът, написал същото, което си написала и ти беше уволнен за това:

http://www.dnes.bg/world/2012/05/10/uvolniha-frenski-jurnalist-o … amp;if_height=284