Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

 

И в събота и в неделя идват майсторите, изобщо по всяко време.
Аз пък се ужасявам от мъже "домашен майстор", да ви призная.
Може би пазя горещ спомен от баща си, който реши веднъж да демонстрира инжинерната си мисъл, разглобявайки една готварска печка в средата на елегантния хол на майка ми и я заряза там, за да поеме управленските си функции в житейски план, което доведе майка ми до неописуемо състояние, близко до предразводно.
Но аз я разбирам, защото печката стоя там цяла седмица и на баща ми така и не му дойде творческото вдъхновение да довърши започнатото и по обясними причини майка ми поради невъзможност да го уволни, го заплаши с развод и така се реши ситуацията, дойде си както му е редът техник, реши въпроса за около двайсет минути и с възстановяването на естестическия вид на хола, се възвърна и душевния мир на майка ми и зацари мир и любов в нашия дом.

Отделно, веднъж и моят собствен мъж реши да се направи на майстор с един ВиК проблем в банята. Отвори един ми ти куфар с инструменти, залегна и изобщо извърши всички необходими реквизити като по филмите, за да изглежда професионално и докара още по-голям проблем.  Надявам се поне да се е почувствал добре, като си е поиграл с чисто новия куфар с инструменти, защото подозирам, че просто е мернал куфара някъде и е решил, че не може да стои така неупотребяван толкова време.

И в този ред на мисли, винаги съм предпочитала да ползвам услугите на професионалисти, ако възникне битов проблем, идват, решават въпроса, почистват си след това и все едно нищо не е било.
Претенциите към мъжете ми се свеждат до осигуряването на организационно-инвеститорски контрол на мероприятието.

А за домашните майстори си говорите виждам. 
Много забавна ми е тематиката, защото у дома аз съм техническото лице, мъжът ми е по хуманитарните науки.
Преди години все давах акъл какво и как да се направи, той пък се поядосваше.
После аз спрях да давам акъл обаче той реши, че няма смисъл да си усложнява живота и е много по-добре да ме попита. В повечето случаи съвсем чистосърдечно си признава, че изобщо не би се сетил.
Миналата година имахме забавна случка, в която милият ми мъж реши да връзва миялната.
Ден първи - постави всички части, обаче взе да прокапва вода. Частите в кварталния магазин бяха некачествени китайски. Някъде до четвъртък едно по едно се снабявахме с по-читава такава и онакава част и горе-долу всичко тръгна. Обаче пък се прецака маркучът на пералнята. Пратих го в Практикер за маркуч, той обаче попаднал на съвършените месингови водопроводни части, купил всичко и за пети път демонтира и монтира всичко отначало. Обвиних го, че се е пристрастил. Мисля, че надали някой има по-добре вързана миялна.  А той сякаш за първи път откри някакъв кеф в подобен род дейности.

Ами ето виж - добро си му сторила . Открил си е занимавка, почувствал се е полезен на още един фронт. Винаги съм смятала, че за самия мъж би било добре да си има какво да човърка вкъщи, когато е свободен. Иначе се отегчава и депресира.

Да върна темата в правилните 'релси'!  
Имам не една, а две приятелки на 35+ сами и без изгледи за промяна. Едната работи в женски колектив, няма среда в коята да среща мъже, иначе е контактна и симпатична, примирила се е че ще си остане сама. Другата си е патология, тя търси идеалния, но и тя се е примирила, че няма да го открие и се е ориентирала да зачене от донор. Но тя си е мега странна, има в средата си мъже, но те не я поглеждат изобщо. И двете са от провинцията.
Те тук няма как да пишат, защото е форум за майки, но си ги има тези жени.

За никого не е добре да се отегчава и депресира. И за мен, но не съм седнала да нижа гоблени или да кроя ризи. Защо мъжът ми да трябва да човърка нещо из къщи? Може да чете, спортува, твори.

Ее, то и аз не съм майка, ама пиша тук
И съм неомъжвана, на 25
И от провинцията

Да ви кажа, на моите години всяка мома-провинциалистка се чувства така, както се чувства 35-годишна мома-софиянка. Други са разбиранията просто - за някои са селски, но това е положението.

  Разбирам те и се усмихнах, като прочетох как искрено си признаваш.
В големия град всичко днес е модерно, но утре изведнъж се сещаме - ами...то времето минало, кога го изтървахме 

Е как не те беше срам да си признаваш такива неща, ми кажи?

Ходи виж в темата Бродирана красота, че повече жени са активни, майки, и не само. Имаме и няколко мъже, които бродират гоблени 2 на 2 метра. На възраст между 15 и 75 години. 
Бродирането отдавна не е за скучаещи застаряващи женици, повечето от нас даже едва намират време в напрегнатото ежедневие да бродират и подозирам, че ако те прочетат съфорумките, може и да се разсърдят от коментара.    

И на мен ми харесва мъжът до мен да може да се справя с разни битови проблеми. Не се водя по това при избора си, но е приятно да има такива качества. А и аз обичам да се занимавам с подобни дивотии и обикновено ми е достатъчно да видя 1,2 пъти как се прави нещо и следващия път си го върша сама. Бягам единствено от силен ток, че ме е страх много Най-голяма слабост са ми неизправностите по колите, вечно съм навряна под капака с моя. На мен ми е смешно как тук като пукнат гума и викат пътна помощ. Айде да е жена разбирам, ама мъж да вика пътна помощ заради спукана гума е меко казано комично. Разбирам го единствено ако е изтупан официално за някое по- специално събитие и не иска да се цапа, но иначе ми е странно. Но наистина тук водопроводчици, електричари и подобни са сертифицирани, а услугите им са на космически цени, тоест поддържат един доста приличен стандарт на живот. Тук така наречената работа " на ръка " е най-скъпо платена и заплащането не е на вид услуга, а на час. Например в сервиз на Мерцедес един час работа струва 50 евро, без значение дали ще ти сменят маслото или ще отстраняват по- сериозен проблем. Това е само за труд, консумативите и частите отделно. Същото и при водопроводчиците и останалите, които се занимават с някакъв физически труд, който изисква сертификат. Миналата година брат ми беше на гости, навън над 40 градуса, а хората метат улиците. Брат ми вика " Жални, на 40 градуса да метеш като побъркан за никакви пари ". Казвам "  Брат ми, тези никакви пари са над 1500 евро на месец и там няма влизане, някой трябва да умре, за да се освободи място ", а той " Моляяяя, 1500 евро? Аз за какво се занимавам цял ден с документи, персонал и куп още глупости? Напускам и си подавам документите при метачите"  

Нали, ама направо съм за бой

големият град си е едно голямо село! Почти същото си е като в малките градове. Просто тук самозаблудите,  че човек е модерен, извън клишетата и не плаща данък обкествено мнение, са по-упорити.

Аз предполагам, че ти и без гоблена и плетките, човъркаш предостатъчно - дори само ежедневните битовизми като готвене, чистене и подобни, освен ако нямаш 24 часов помощен персонал . Четенето и спортуването се подразбират, не пречи едното на другото. Четох веднъж, че заниманията на мъжа с дома укрепват и разведряват не само отношенията между двамата, но и неговата собствена психика в частност.

Цъ, много бъркаш. Дори хората са различни