Какъв тип съпруга сте?

А, добре, да бяхте казали, че целувката и милата дума определят мястото.
Баш черно и бяло ги виждаш нещата.
Идва ли ти на идея, че тая мила дума - може грам пък мъжа да не обърне внимание? Да не добавям, че баш топлия дом - могат да му дадат много на същия тоя мъж, а не просто целувката. В твоя дух разсъждавам.

Кажи сега - как не целувам моя, не съм мила, не го уважавам, не правя жестове и тн. Тук съм.
Съжалявам, но когато имаш  семейство - нещата винаги си имат подребда и приоритети. Няма как да е същото - когато същия тоя мъж е бил център на вселената, когато си го залюбвала.

А, Вилико-какво правиш в дома си си е лично твоя работа, мен грам не ме вълнува дали се целувате, или не Май ти виждаш нещата черно и бяло.
И аз имам семейство, и аз имам приоритети, но явно моите се различават значително от твоите/вашите

Различават се думите ти само.
Дали преобличаш дете или целуваш преди това - грам не е по темата. Но не можеш явно да разбереш.
Последно - кое е за теб на първо място - ще уточниш ли? От трите в анкетата.

Това за мен е някакъв краен и необясним случай.
Никога не съм приемала чистенето и подреждането на дома си за ритуал, имащ нужда от собствен ден в седмицата или отнемащ ежедневно часове. Нещо не е на мястото си - прибирам го. Нещо се зацапало - почиствам го. Не чакам да дойде неделя.
Готвя - удоволствие ми е, а храната е необходима... Детето стои до мен и си бърка в свободните съдове със свободните прибори. Говорим си.
Детето се е наакало - преобувам го, не разсъждавам. Отнема минутка.
Игрите с детето и вниманието, от което то се нуждае не ме отделят от съпруга ми. Същото това дете, моето, има нужда да играе и да бъде в компанията и на баща си.
Моите възприятия сочат, че да поставя приоритет в живота си - чист и подреден дом, е равностойно на приоритет - къпане всеки ден. Абсурдно ми е.
Прегръдката и целувката могат да бъдат секунда, но означават за някои много.

Вилико, аз съм отговорила още на първата страница от темата-еднакво важни са за мен и децата ми, и мъжът ми, а домът е ОБЩ.  Не е мой, и всички се грижим за това той да изглежда добре.
И преобличането и целувката са ТОЧНО по темата, явно твоите възприятия куцат.

  Ох, следваш стриктно сюжета. В простите ситуации те няма.
Мира - ме разбра, даде си жената пример достатъчно ясен.
Иначе - разбрах те, спокойно - с едната ръка отключваш вратата, с другата сменяш насрания памперс, с третата галиш мъжа, с четвъртата слагаш вечеря, с устата изричаш мили думи и бълваш целувки, това всичко едновременно, как иначе.

Неее, не съм степфордска съпруга
Детето ми отдавна не е с памперси-казах ти обаче, че се съблича сам, а е на 3
Мъжа ми не го галя, докато отключвам, галя го после Казах, че вечерята я слагаме заедно на масата, не бълвам целувки и мили думи. Но, Вилико какво точно ТИ си си навила на пръста, не мога да разбера... Нещо си пишеш там, обясняваш разни глупости за милвания, целувки и мили думи, докато едновременно се отключва врата, сменя наакан памперс и се готви вечеря...ъъъъъъъ, заби ме в трета глуха.
Добре, ще те открехна за някои неща, които сигурно за теб са нещо нереално.
Дъщеря ми ми помага Дааа, детето ми, след училище се прибира вкъщи, и след като си напише домашните, ако има нещо за подреждане или забърсване го бърше.
Мъжа ми пък пазарува за вечеря, понякога даже ми и помага да сготвя вечерята (ма леле, ти представяш ли си, той извършва полезно действие). И докато готвим, или сервираме, не си мълчим като пънове (и това ли е нереално), което не означава, че разговорите ни са изпълнени с "миличко, обичам те, ти си моя живот, най-прекрасното нещо на света". Но и не означава, че се сдържаме да си казваме мили думи.
Сина ми пък се научи от малък как да ползва гърнето. Както казах-не ми се налага аз да го събличам, защото по неясни причини, се научи сам (е, поне ми спести тази грижа докато остарее най-вероятно, ти още ли събличаш и обличаш детето си?).
А, мъжа ми има навик, ако той ми отваря вратата да ме целува. Нещо, което е много мъничко, и в действителност отнема не повече от секунда, но което ни кара и двамата да се чувстваме добре. И ако аз избегна устните му, бих се почувствала неловко и ще ми стане тъпо, че съм го отблъснала.

Сега разбра ли, или имаш нужда от повече разяснения?

 
Бе не знам кво общо има с разговора ни.
Но ще се присъединя де.
Мъжът ми готви вкъщи, защото работ идва на два. Гледа детето, къпе го , води го на градина. По лекари, зъболекари и тн - не съм ходила от години - все той върши тия неща с детето, ако се наложи. Не знаех и в коя група е в предната занималня, защото той го водеше и взимаше.
Та като е вкъщи - готви, чисти също - тъпо би било да се прибера и да е мърляво, нали? Също пере и простира, защото вечер - в къща сме - няма осветление за простиране. Това са му бонусите към мен вероятно. Защото аз като се прибера - го прегръщам и целувам, както и сутрин де, опора съм му винаги при служебните проблеми, най-вече прости неща, ама като работиш с хора - все има по нещо. Та като е вкъщи той - той и сервира вечерята, докато аз се измия, стопля и пуша една цигара. За сметка на това - моя грижа е прибирането на масата. Детето, ами пишка и ака само, да, но не млъква. Никога. Обикновено ние не можем да вземем много думата, но ето - предпочитам него, пред това да му направя бележка да млъкне, за да мога аз да се изкажа. Та за всяко нещо - си има начин.
Сега? 

Adellle ,
не се хаби.
Вилико е пословична в невъзможността си да разбира.......

А *Мира* , определено си беше баш по темата.    

Ох, ти откакто напълня ли си така злобна винаги?
Ми то ми писна във всяка тема да търчиш да пишеш все едно и също!

Проблемът е, че отделяте много време на хората и предметите. Бъдете себе си и със себе си, ако и това да означава да сте омъжени за МОЛ-а или блога си.

Вилико, сега не знам. Ти ми каза, че имам 30 ръце, аз ти обясних как седят нещата.
Не знаех, че мъжа ти е домакиня, детегледачка и прочие, ама да ти е жив и здрав, щом се радвате един на друг, значи всичко е точно.
Не знам защо още водим разговор-просто всеки си има различно мнение, изразява го свободно и така. Не знам защо ме захапа, заради неразбирането ми на отношенията между Мира и мъжа й. Само, че тя обясни, аз мислено се съгласих, за това не съм й отговаряла. И така.

Вилико, единствената, ръсеща злоба тук, си ти!    
Не пропускаш да се заядеш с кого ли не....
Аз, като опарила се в безсмислени спорове с теб,просто реших да й спестя нерви и време.

Хубаво де, да кажем, че сте в кухнята, мъжа в хола, а детето-в детската. Останало е едно парче сладкиш, който всички обичат и можете да го занесете или на мъже, или на детето и никой няма да разбере, че за другия няма. На мъжа ли ще го занесете, или на детето?
Аз съм съпруга на мъжа си и на никой друг. Обичта не може да се мери и сравнява. Но когато говорим за грижа, не е ли най-естествен инстинкт да се погрижим първо за детето си?

Еми, разкарай се тогава, какво пишеш по мой адрес - не по темата?  
Каси е права - запиши се на един фитнес, поне нещо полезно направи за себе си , мен остави. Кой те кара да се вреш в чужди разговори, възпитанието ли?

Бърди - благодаря ти! Тюх, вече се съмнявах аз ли пиша неправилно.

Adellle  Фино се опитваш сега и да обиждаш, а?