- Публикувана: 6 фев. 2012, 16:48 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2012, 21:40 ч.
Какъв тип съпруга сте?
Хубаво де, да кажем, че сте в кухнята, мъжа в хола, а детето-в детската. Останало е едно парче сладкиш, който всички обичат и можете да го занесете или на мъже, или на детето и никой няма да разбере, че за другия няма. На мъжа ли ще го занесете, или на детето?
Аз съм съпруга на мъжа си и на никой друг. Обичта не може да се мери и сравнява. Но когато говорим за грижа, не е ли най-естествен инстинкт да се погрижим първо за детето си?
Аз съм съпруга на мъжа си и на никой друг. Обичта не може да се мери и сравнява. Но когато говорим за грижа, не е ли най-естествен инстинкт да се погрижим първо за детето си?
И съм сигурна,че мъжът ми ще го отстъпи на детето....правил го е много пъти.
Или го разделят " по мъжки":една хапка за таткото ,останалото за децата.
Останало е едно парче сладкиш, който всички обичат и можете да го занесете или на мъже, или на детето и никой няма да разбере, че за другия няма. На мъжа ли ще го занесете, или на детето?
разделям по равно, за двете деца.
Естествено, че като ги попитате мъжа ще отстъпи на детето, това изобщо не виждам защо го пишете. Точно заради това написах - ако изборът трябва да е ваш. Само ваш и на никой друг.
И хубаво, да не е сладкиш, а нещо, което не може да се дели. Не мога да измисля в момента. Хайде, да кажем, хапче за болест, от която са болни и двамата и трябва да се изпие цялото, не може половинки.
Колкото и да въртите и извъртате, трябва ли да се направи такъв избор, ше изберете децата, изобщо нямам съмнение в това.
И хубаво, да не е сладкиш, а нещо, което не може да се дели. Не мога да измисля в момента. Хайде, да кажем, хапче за болест, от която са болни и двамата и трябва да се изпие цялото, не може половинки.
Колкото и да въртите и извъртате, трябва ли да се направи такъв избор, ше изберете децата, изобщо нямам съмнение в това.
Естествено, че като ги попитате мъжа ще отстъпи на детето, това изобщо не виждам защо го пишете. Точно заради това написах - ако изборът трябва да е ваш. Само ваш и на никой друг.
За мен са равнопоставени.
Не разбирам идеята "на мъжа по-голямото парче месо" или " на детето последния бонбон".
Ако има за един ,ще има за всички.
Болестите са друга бира.
Мда, права си, Касита, бая се замислих дали да не напиша последния брокол, ама надали щеше да е с такава тежест 
Адел - за това говоря. Грижата за децата е с предимство пред тази за мъжа. Който и каквото да говори.
Краси, не можеш да разбереш очевидно, ама с теб не бих се и мъчила да се обяснявам, на друга писта тичаш ти. Защо да са друга бира болестите? Говорим за грижа - за кой се грижим приоритетно.
Адел - за това говоря. Грижата за децата е с предимство пред тази за мъжа. Който и каквото да говори.
Краси, не можеш да разбереш очевидно, ама с теб не бих се и мъчила да се обяснявам, на друга писта тичаш ти. Защо да са друга бира болестите? Говорим за грижа - за кой се грижим приоритетно.
Бърди, в случая примера с лекарството не е много удачен, като показателен кой ще избереш.
Да, за детето грижата е по-голяма. То е зависимо от теб до една определена възраст. Много ясно, че ако е болно, ще се погрижа първо за него. Баща му също. Защото това дете зависи и от двама ни. Докато тати е голям човек и би следвало да може да се погрижи сам за себе си. А детето не може.
Но, както каза ти-става въпрос за грижа. А отношенията не се изразяват само в загриженост, нали
Да, за детето грижата е по-голяма. То е зависимо от теб до една определена възраст. Много ясно, че ако е болно, ще се погрижа първо за него. Баща му също. Защото това дете зависи и от двама ни. Докато тати е голям човек и би следвало да може да се погрижи сам за себе си. А детето не може.
Но, както каза ти-става въпрос за грижа. А отношенията не се изразяват само в загриженост, нали
Краси, не можеш да разбереш очевидно................
Но аз още в първия си пост в темата съм написала , че не съм типа жертвоготовна майка-орлица, която трепери над децата си.Освен в изключителни случаи, когато става дума за здравето и живота им.
В обикновените делнични неща мъжът и децата са равни.
Да не говорим,че от един момент нататък, когато децата минат 13-14 години, дори няма нужда да ги мислиш , те сами прекрасно си се грижат за себе си.И тогава, щеш не щеш , мъжът ти ти става приоритет...
Значи, мъжете са ви сигурни - ще го дадат на детето - тогава защо вие не го давате на детето директно? А предлагате на мъжа? Или може би - мъжа ви ще каже - не, аз не искам, ето ти го на теб - пък тогава вие ще кажете - не, и аз не искам - хайде за детето...и той сладкиша вече се вкоченил от толкоз учтивости!