Литературен клуб - XI

Дид, аз по същия начин с Алиенде,,вземам си я на порцийки
Не съм се докосвала до Шмит, но ще взема да си поправя грешката,,, надявам се.

хи хи, като парче торта и все ме е страх да не я изям цялата и да няма вече от нея 
А аз да ти призная, Алиенде ми е другата любов, нейния ред дойде с второто майчинство  , взех си 5 книжки от нея, най -хубавите  , та и тях си ги кътам като на Шмит.

 Много обичам да сядам до книгите, да извадя някоя от тях, да я докосвам, прелиствам и дори забивам нос между страниците, обожавам аромат на книги (малко лудо звучи  ).

Подобно на теб, само че вече се ровя в Читанка и по онлайн книжарниците за мнения, е, естествено обичам и тук да чета мнения. Ровя ей така, търся мнения, обичам да откривам книги и жанрове. Вече почти не си взимам хартиени книги. Успях да се спра и да си задоволя интереса само с електронните и въпреки това, пак имам доста хартиени, които ме чакат.

Аз също много рядко купувам хартиени книги, дори бях спряла 2 години да взимам, поради финансови причини  , но мечтаех за книгите на Шмит и Алиенде и бях решила да си отделя от майченството някой лев и да си ги взема. Така и направих и бях много щастлива, като видях куриера на вратата с големия пакет и ми идваше да го разцелувам  . Сега уж имам мисия да изчета всичко що е вкъщи на книга и тогава да чета от Киндъла, а на него съм качила 350 книги  . И аз като теб се ровя всеки ден в Читанката и следя какво ново има и свалям постоянно книги и качвам, добре че събира много 

От тая болест всички сме болни

Аз пък да си призная, даже ми прави кеф да гледам другите какво са прочели, какво четат,,,какво ново има на пазара, какво мислят хората за него, какво искат да прочетат,,,мога да се ровя с часове в goodreads-a , кой как оценил нещо,,,кеф ми доставя.
И понеже напоследък не съм докосвала книга по други причини, доста неприятни,,,понякога влизам само да се порадвам на четящите.

Болест сладка и опияняваща   Същата съм, по цял ден мога да се ровя в нета, да чета по блогове, форуми и goodreads-a мнения и оценки, обичам да чета мненията на хората за книгите и понякога ми се иска да пиша и да се изказвам като тях, но не мога   Възхищавам се на хора, които могат да се изкажат както трябва и дадат мнението си за дадена книга   . Някой ден мечтая и аз да мога да пиша добре като тях  . Мен като ме питата и си гълтам граматиката   Другото за което съжалявам е че не ми се отдават езиците и не мога да чета на друг език книги, много се радвам на хора които четат на други езици книги, благородно им завиждам  

Пожелавам ти от сърце, всичко лошо да отмине и отново да се радваш на книжките 

Мда, и аз гледах албума за Стивън Кинг миналия ден на Славейков. Но ако го купя ще се наложи да го подаря на приятеля ми, който е луд негов фен, демек ще похарча парите не за мен, а за него 

fam не съм чела нищо от скандинавската литература, би ли ми препоръчала някоя книжка 

Моята любима скандинавска книга засега е "Годината на дивия заек" (Арто Паасилина
) - изненадваща, луда, безгранична, но спонтанна и автенчитна и показваща някои особености на тези далечни и различни земи.

Макар че писах в другата тема, имам какво още да споделя за „Сборът не дните” на Исабел Алиенде. В началото толкова не ме впечатли и я сравнявах с „Паула”, която сякаш повече ми хареса.
Но финалната глава беше дълбоко удовлетворяваща – една от трите, на които се просълзих...
Интересно е, че пише КРАЙ (засега). Голямо предизвикателство би било Алиенде да напише книга и за старостта си. „Паула” беше от (преди) раждането на Исабел до зрелите години. „Сборът на дните” за самата зрелост (не смятам 60-те години за старост, разбира се зависи от здравето и духа на човека – гледах например любимия ми басист на живо на 77 години и съм готова да отида на другия край на континента, за да го слушам пак). Но ако дай Боже е жива и здрава и в 70-те и 80-те си години и има смелостта да пише за този период Алиенде, би ми било интересно. Никой май не обича много-много да пише за старостта - нито романи, нито мемоари...

Определено ми допадна като личност, която черпи от безкрайния извор на миналото, но не се окопава в него, а всеки изминал етап, всяко значимо събитие или ново впечатление води до обогатяване, ново осъзнаване и стремеж към пълноценен живот. 

Няма начин да не ми допадне и нейният либерализъм в някои отношения – например спрямо гей двойките (след строгото чилийско възпитание?!). Особено ме впечатли способността да постига истинска близост с хора без кръвна връзка, които приема като част от „клана”. Разбира се това е типичната южноамериканска склонност за живот почти под един покрив на няколко поколения (което е доста непривлекателно за мен). При Алиенде тази склонност и емоционалност надделява, но с ясно осъзнаване на прекомерността на това желание; прави опити за възприемане на други гледни точки и начин на живот, търсене на подкрепа от различни хора и източници.
Тази отвореност и разсъдливост (извън моментите на бурни страсти) помага за справяне с неизлечимата болка и за зареждане, за да продължи напред.

Едно от другите вълнуващи места, които няма да забравя, е когато внукът Алехандро беше на „лагер за възмъжаване” и като се завърна сподели нещо, в което проличава неподправената и естествена мъдрост на младите...

Увлекателно за мен четиво заради богатството от чувства и ситуации, но засега все още не се е породил интерес към романите й, за по-нататък не знам... След като съм я опознала така като личност, е логично да опитам поне още нещо от романите й, но засега нямам желание; може би след време това ще бъде "Безкрайният план", а може би и "Островът под морето", за да се върна малко назад във времето, което отдавна не съм правила...

svet65 благодаря за споделеното 

Да ти кажа досега не съм се разочаровала от сканд.лит-ра.
Така че препоръчвам (и друг път съм ги препоръчвала)
Пътят на змията - Торни Линдгрен
Историята на майка и татко - Едвард Хуем
Трилогията на Анне Рагде: Берлинските тополи, Раци отшелници и Сред злачни пасбища
А сега и Сянка на Алвтеген
Бях си набелязала и Вечно твой на Кнут Фелдбакен, но я нямаха налична в сайта, от който купувам. Така че ще почака.

Това, което Свет65 е препоръчала също отдавна му се каня. А още и отдавна чака реда си Кнут Хамсун.

Изобщо има много красота и тъга в тази литература. Аз така бих я определила.

Благодаря fam записах в тефтера 

Изчетох Илинден.
Понеже си препрочитам редовно Железния светилник и Преспанските камбани /мои са/, ми се налага другите две да ги взимам от библиотеката.

Колко прост е бил тогава живота. Как са умирали заради свободата. И вярата в свободата колко силна е била.

Здравейте.
Заинтригувахте ме със скандинавската литература. Харесах си няколко от препоръчаните книжки, но ще изчакам до заплата  .
Иначе сега приключих със Салман Рушди — Харун и морето от приказки. Книжката е приятна. Нещо средно между "Ловецът на хвърчила" и приказка.
Снощи започнах "Дневникът на един луд старец" и книжката върви бързо и приятно. Разтоварваща като цяло.