Аборт :(((

Не,недей да правиш аборт,още повече че и съвестта ти не позволява!Недей!Много ми стана мъчно от историята ти   Виждам,че си нямаш никого на този свят,а това е жестоко.Като,че ли съдбата ти изпраща това бебенце да ти бъде най-близкото същество,да те обича и ти да го обичаш.Това е подарък.Сигурно ще ти бъде много трудно и в двата случая.Пожелавам ти успех,каквото и да решиш  

Сега прочетох,че вече си взела медикаментите и няма връщане назад.Аз ти отговорих от моя гледна точка.Не бих понесла да направя аборт,освен по медицински причини.Виждаш ми се силен човек.Вярвам,че ще се справиш и ще бъдеш много щастлива.Желая ти го от сърце!
А,по отношение на психолога-веднъж в труден момент от живота си посетих психолог.Още с първите изречени от мен думи,се разплаках неудържимо,без да съм го очаквала.Не само,че не е страшно,но е много пречистващо.След това бях като новородена.

Мила, ужасно съжалявам за ситуацията, в която се намираш. Аз мисля, че си взела правилното решение в случая. Не е лесно, но и това ще мине. И не се срамувай от психолозите, а се възползвай от тях - мисля, че ще ти олекне и ще се почувстваш поне една идея по-добре.

Взела си правилно решение....Не се поддавай на провокациите  колко грешно е да направиш аборт. Да, по-доброто винаги е да се роди, но не и с цената на всичко. Горе главата. Умен, отговорен и достоен човек си. По всеки ред от постовете ти си личи. Създай своя живот първо, за да можеш да създадеш и този на децата си. Сама, в чуждата държава, без другар до себе си и с новородено бебе не е добър вариант. Жените с прекрасни съпрузи и добър стандарт изпадат в депресии и често страдат доста, докато преструктурират живота си от появата на човечето, какво остава за сама жена....Доста сама, както разбирам....
А едно дете не е вариант просто да убиеш самотата - това са глупости. Би могла да го направиш ако имаш стабилен доход и жилище.

Пак ти казвам - това е правилното решение за мен.

Благодаря на всички за подкрепата и съветите! Наистина ми помогнахте в този труден за мен момент! Благодаря ви!!! 

wonderland1 Здравей и от мен!
Първо искам и аз да изкажа съчувствията си, знам какво ти е понеже съм минала по подобен път, с тази разлика, че момчето от което направих аборт с него сега имаме дъщеря и чакаме втора!
Решението си е твое и предвид обстоятелствата избора е изключително труден, но в крайна сметка като сложиш нещата на кантар разбираш кое е правилното, в случая това, което си решила. Както по назад са ти написали по-добре аборт сега от колкото мъки и угризения в по нататъшен момент. По същата причина аз направих аборт преди години нямахме никакви условия тогава за отглеждане на дете, но моя щастлив момент дойде, така ще стане и с теб. Ако не момчето, с което си сега то ще се появи мъж, който ще го е грижа за теб и за децата, които ще му народиш! Просто не се предавай, не загубвай надежда, че един ден всичко ще се нареди!
Успех мила и горе главата 

Е имаше шанс да имаш някой, който те разбира. Просто скоро си го изхвърлила в тоалетната. Приятел, семейство, дете. Съчувствам на детето, което е може би твое мини аз.

Е майка ми е отишла да ме маха, но лекаря е отказал. Колко ли щеше да е различен света ако

Всеки има право на собствен избор и като такъв си е правилен, не мисля, че е коректно да опрекваме авторката за решението си, колкото и да ни обяснява как се чувства не мисля, че знаем по-добре от нея какво е точно положението и кое е правилно за нея. Освен това, както са написали много други не може да имаш дете с цената на всичко, преди всичко едно дете трябва да има осигурен нормален живот. А за сама жена в друга държава и до колкото разбирам без мъж, си е жестоко.

Аз виждам един без право на избор.

Дори след раждането си, какъв е избора на едно дете? Ние избираме дали да кърмим или не, дали да е с памперс или не и т.н.! ЗА това са родителите, за да избират, кое е правилно за детето и кое не. Освен това, вече заченато детето е живот да, но какъв ще е животът му когато попита за баща си? Една позната ей така е взела решението да роди детето си и когато то пораснало достатъчно попитало "Къде е татко, не ме иска ли?" какво му се отговаря в такъв момент, при положение, че отговора е "Не, не те иска", как реагира тогова това дете. А когато е самотна майка още повече там където няма на кого да разчита и да речем финансите не стигат за всичко, как ще се обясни на детето, че няма пари за бонбон /примерно/ А моментите, в които се иска мъжка сила, силата на тати, какво става когато тати го няма, никога го е нямало. Скоро с една приятелка говорихме за подобна тема, относно финансите, те са три деца и все е го е имало момента, в който е нямало пари, и тя си е мислилла "Защо сте ни направили трима след като все няма пари?". А когато е сама майка, абсолютно сама, какво ще си мисли в един момент детето. Разбира си това не е задължително да се случи точно така, може пък и да потръгнат по друг начин нещата, но никой не може да знае какво ще стане. Може и да има един прекрасен живот, а може и да не е толкова прекрасен. В случая авторката вече е направила своя тежък избор, избор, който навярно ще й тежи, НО ако съм в тази ситуация бих направила същото. Всъщност вече съм правила същото и ми тежи и то много, макар вече да имам дъщеря,  постоянно има една тежка мисъл за онова,което съм направила, но към онзи момент това беше правилния избор. В по-късен момент имах възможността да отгледам добре едно дете и го направихме, сега имам възможността да гледам две и пак го направихме...
Ситуацита тук е такава, че не може да родиш дете просто, за да имаш човек до себе си, след като не можеш да му дадеш всичко необходимо, а щом авторката е взела това решение, значи епреценила, че не може да му осигури всичко необходимо.

ednakaka, и на мен ми е жал. И аз тъгувам в такива ситуации. Но...понякога не става както е угодно на нашите с теб души.....Всеки има право на избор - Господ ни го е дал! И щом ни го е дал, значи имаме право да го упражняваме. Колкото и високо духовен и морален да е човек, има моменти, когато се налага и срещу себе си да застане. А и знаш, предполагам, че не всеки е супер смел, силен, позитивен и т.н.Даже са рядкост такива хора.....
Лесно е да и кажем ще се оправиш и с дете....Но ние няма да сме там с нея, всеки ден и час, натоварени от битието на самотния родител....
Не искам да те убеждавам да застанеш на страната на аборта. Просто бъди по-милостива към хората, когато трябва да направят нещо, което ти заклеймяваш като престъпление....Тя самата не иска да прави това....За мен е принудена.

И аз това се опитах да кажа, по принцип съм против абортите, когато имаш някакъв избор. Но при положение, че поставени на кантар нещата наделява решението за аборт, значи това трябва да е. Едва ли има жена, която да и е хоби да прави аборти. На всяка една и е тежко да взима такова решение, още повече, че това нещо, което не се забравя никога, НО живота понякога е доста суров. 

Като прочетох поста ти ми се прищя да те прегърна ....
Нещата не винаги са толкова лоши колкото изглеждат, когато губиш не знаеш какво печелиш.

Съжалявам за нещата, които преживяваш. Минала съм през същата ситуация и взех същото решение. Вярвам, че това е правилният избор. Не се измъчвай, животът е пред теб! Бъди силна!

След аборта очаквай да се почувстваш още по-зле.Явно е от хормоните и манипулацията.Почти при всички е така,приеми че е временно и не се отчайвай още повече.Имаш ли приятелка с която да говориш и излизате?Стискам палци по-бързо всичко да отшуми.

Съжалявам, че си сама в тази ситуация, знам какво преживяваш и мисля, че е най-добре да потърсиш психолог. Ще ти трябва време, но вярвам, че ще се справиш.