Мисля се за добронамерена, тъй като ми доставя удоволствие да давам от себе си най-вече, когато отсреща не го очакват, а видимо имат нужда! Обаче, ако някой си позволи да злоупотреби с това или пък засегне някой принципен въпрос на взаимоотношения, ставам много лоша. Да викам, т.е. карам се, но винаги с право! Обикновенно, докато съм в това състояние отсреща ми се мълчи ( замислено, гузнo) . Не мога да си представя да си премълча някакъв проблем... Това значи нещо да се счупи в мен и да спре да ме интересува човека настреща ми. Да, след караницата ми олеква, а като ми олекне съм си пак добричка, а често и още по-добричка, защото да речем, че съм малко гузна, понеже съм попрекалила с конското. 
Еми не се имам за малоумна, че да не разбера за какво иде реч от 2 думи. 
. И аз преди сто години правех така, ама след време разбрах, че няма смисъл от това ....освен някоя бръчка вповечко ми се появила 
Само да имам готина компания 
Умея да излагам плюсовете в почти всяка една обстановка и да им се радвам, явно това спомага за бързата адаптация. Не съм сантиментална, че да тъжа за старите моменти, ами напротив - те си остават един хубав спомен, изживян с усмивка налице.