Превръщане в тинейджър

Аз съм за първия вариант.

Моят син преди 2-3 месеца го преместих в друго училище (по определени причини). По принцип е амбициозен и отговорен, затова и още в първите дни го показа, като почти всеки ден "изненадваше" с висока оценка. За нещастие обаче, взели сме, че сме улучили клас от ученици, надпреварващи се в получаването на ниски оценки, безотговорно отношение към уроците и неподчинение към учителите. Новите съученици веднага го нарочиха, като го заплашваха, че ако продължи с високия успех, ще го бият всеки ден. (Трябвало да не се цепи от групата  )
Няколко дни имахме разговори, подобни на твоята подточка а), но не само във връзка с английския. Благодарна съм, че с детето си по принцип се разбираме лесно, та и този въпрос изяснихме бързо и безпроблемно.

При всички случаи, децата не трябва да бъдат притискани и заплашвани, особено пък да бъдат лишавани от храна. Резултатът от подхода в подточка б) ще бъде още по-лош, детето ще се настрои още повече срещу ученето, а и срещу вас - родителите. Нужно е да се обяснява спокойно и убедително, че отговорното отношение към езика ще му донесе единствено и само полза.

Няма ни мек, ни твърд вариант.
Понякога се налага да се ползва убеждението, понякога- принудата, понякога- нещо различно.
Първо- не всичко, което се иска в училище, е важно, правилно и нужно. Това знам от моите собствени родители от малка и им благодаря, че не са ме лъгали, а са ми посочили вярното заключение житейско. Лично аз не лъжа децата, че трябва да се научи всичко за шест и че ще го позват занапред. Не тябва. А и не може, ако искам да ги запазя здрави и с нормална психика. Понякога е нужно да се наблегне на определени предмети, понякога- на други. А и самите деца имат свои собствени интереси и влечения, поне ако бъдат оставени да си ги открият и развиват, т.к. в по- голямата си част родителите изместват децата и отнемат тези им права. Правят кухи отличници, чиято неподплатена форма по- насетне се разпада, поради липса на вътрешно съдържание /не само знания, а и умения на човекът сам да се грижи за себе си, да се поддържа и развива/.
Най- трудно е самият родител да прецени първо дали и доколко нещото е наистина нужно /аз, поне, си задавам този въпрос често/. То иначе е лесно само да натискам и да вървя подире им, хубаво, ще имат само отлични оценки, но ще им опошля детството, ще им ограбя живота и нормалното им развитие ще иде на кино. Пък аз, лично, не се каня да го правя.
С голямото натискане, следене и канене се прави най- лошата услуга, същата, като при пълното игнориране на детето.
Ако сметна, че нещото наистина следва да се знае- говоря защо следва и помагам, ако е нужно. Обаче и повече ми вярват, понеже не лъжа как всяка цифра, термин и име следва да се назубрят.
Случвало се е за домашно, когато ученикът беше малък и аз трябваше да следя /за големи деца над V клас не смятам, че това е родителски ангажимент, допринася за повече вреди, отколкото ползи/ съм връщала от игра, прекъсвала съм такава до свършване на работата. Сега имаме за двете години по една забележка за без домашно. То и възрастните не сме напълно изрядни.
Едно е ясно- ако след 11 години се ходи подир децата непрестанно и същите биват подканяни да си свършат работата и родителят си вре носа без спирачки и проверява винаги- децата няма да свикнат сами да поемат отговорност. Сега им е времето да се научат от грешките си. По- натам е късно. А ние не сме вечни. То и природата го е измислила различно- всеки да си поема задълженията сам. И да си носи последиците. От туй по- добро училище за мен няма.
И не мога да си представя, че ако детето е попаднало на учител, който си пее урока и пуска по някой тест /т.е. с пълна липса на реална ангажираност към работата си и децата/ и намира, че нещото е "тъпо", мога насила да го накарам да го научи. То ще се отврати повече. Ще обясня, ще поканя, ще дам примери, ще помогна. Ще задължа за домашни. Мога да дам зор по предмети, които на даден етап са много важни. Но постоянно на газ и на пълни обороти- не.
Сиреч- конкретна преценка, в зависимост от нуждата, от момента.
ххххххххххх
Аналогично и за останалите неща, които децата и възрастните следва да знаят, да могат и правилата, които трябва да спазват. Първо се питам нужно ли е нещото. И едва след това си разсъждавам по кой начин да го постигаме. Налагало ми се е в крачка да променям варианти и ценности дори. Живи хора сме, а ситуациите са толкова различни.

Аз бих заложила на логично обяснение защо това би било полезно за него - в случая с английския му дай за примери филмите, които би искал да гледа и за които няма субтири или субтитрите са лошо преведени, дай му за пример песните на английски, на които би искал да разбере текстовете или всички сайтове в интернет и компютърни игри, които са на английски и ако иска да ги чете/играе, ще му бъде от полза да го знае. На тази възраст би трябвало да се впечатли от такива неща и да осмисли колко би му бил полезен езикът в тези ситуации.

Ученето не е "орговорност", нито "задължение", а усвояване на информация, която може да донесе ползи.

Така е Judy. Аз това доста отдавна вече споделих. Не всяко нещо е нужно да се учи, защото най-вероятно няма и да се ползва в живота. А и да се назубри, бързо ще се забрави. Но пък ще е факт умората и прекаленото натоварване още в ранната детска възраст.
Но за ученето на чужди езици, съм категорично ЗА.
За да има обаче положително отношение към тях, е задължително и преподавателят да е на ниво, също с положително отношение към предмета си, към учениците си. Много, много зависи и от него. Да успее и той да убеди учениците си, че усвояването на езика е наистина важно за тях самите.

а аз бих казала "ако щеш ги учи, проблемът си е твой - ти ще трябва да се изправиш и да не знаеш, твоето контролно ще е червено и всичко ще си е за теб, ако си готов да застанеш на тази страна от нещата; когато на мен ми е било времето, съм се изучила, за твоето образование първо трябва да помислиш ти;". Не мога да вися над нечия глава постоянно, достатъчно са големи да съобразяват, че и да не учат, няма как на мен да ми правят напук, пък ако им стиска, да си ходят с оскъдните знания и лошите оценки, и да си изгубят авторитета на знаещи както сред учителите, така и сред съучениците. Според мен повечето деца се усещат кога номерът минава, не са чак толкова лишени от самолюбие и амбиции, че да изоставят всичко.
Може да прилича леко на имнудване, но се е случвало да напомням, че образованието в днешно, като и в предишни времена, е по-скоро привилегия, а не задължение, така че да се възползват от нея, докато имат възможност - не че ще останат гладни без образование, пак ще са добри хора, но дали искат да са така!

Това е самата истина, и не мисля, че е форма на изнудване. Често използвам този израз, най-вече защото искрено вярвам в него.
Също и в обяснението, че колкото по-добро е образованието ти, толкова повече възможности за ИЗБОР имаш. Но изборът е едностранен - като добре образован човек можеш да решиш да станеш шофьор на автобус, и да си щастлив с решението си. Но неграмотен и с поправителни, едвам избутал осми клас, нямаш шанс да станеш археолог (например)...
Такива неща си говорим с моя все още не съвсем "напъпил" тийн (на 9 години е), който се диви и чуди на по-големите, които не влизат в часовете, пушат около оградите и си говорят за гаджета, вместо да си обсъждат уроците 

Andariel,
смятам че съветът ти е много правилен.

Опитвала съм да го ползвам, но по този начин се страхувам да не изглежда в очите на детето, че не ме е грижа за него?

Ако му кажа напр.: Ученето на език е твой избор ... и той избере да не го учи.
А всъщност моето желание е да го научи, защото смятам че сега му е времето?

Примера с английския е елементарен, разбира се и с него илюстрирам ситуацията.

Въпросът е:
Трябва ли да гледам как детето решава нещо което според мен неправилно и да го оставя да си понесе последствията от това?

Не, не трябва.
Затова всяко решение се взема самостоятелно.
След като си убедена, че това е нужно да се случи- търсиш варианти то да стане. Няма обща рецепта.

По примера с езика, да речем- така е, задължителен е. Но защо детето ти не иска да го учи? Ако учителят му не чини и изисква от децата да назубрят 10 нови думи, например, след което пуска някакъв смотан тест и не прави опити в час децата да говорят на езика, да готвят материали или изобщо да ги занимае с нещо и полезно и приятно и интересно, не винаги може само с приказки детето да бъде убедено вкъщи, че му е полезно. На теория- добре, но на практика не винаги се случва така. Особено ако детето не обича, не му е интересно или откровено мрази конкретната дейност. Причини- разни. На 11 години може да не разбере обективните ползи от резултатите й. Може да стане на 16 или на 25 и тогава да схване. Но пък до тогава ще е изгубило време и възможности. Не всичко може да се навакса. Така е и с редица други неща.
Децата не можеш убеди, че винаги образованието отваря всякакви врати. Те виждат и други работи, различни съдби и гледни точки. И ние ги виждаме.
Понякога пък те са убедени, че нещото е ценно, но нямат воля да си наложат да постигнат определени цели и се нуждаят от помощ.  Каква- това е важно да се прецени, пак -строго според случая.
В такъв случай бих пробвала да намеря интересен учител, който да го занимава с тази важна и полезна за него дейност. Да му се запали интересът наистина. Да му идва отвътре желанието да работи.
Иначе може и по два часа дневно да откарва, учейки думи /или каквото и да било друго/ и резултатите да клонят към нула. Ще имаме натрупване на негативи към предмета, изгубено време, непостигнати резултати и ниско КПД.

според мен с английския нищо фатално не може да се случи, все пак не е математика или български. Зависи дали е добре  по другите предмети. Може да му кажеш, че дори сега да не си научи думите, те ще му висят и следващия път, и по-следващия. Може и пример със себе си да дадеш, то си е така де, при много хора - каквото човек не е научил на момента, дори на стари години му остава мътно. абе,  трудно си е, един родител да направи точно това, но ако детето като цяло е ученолюбиво и съвестно, може и да стане.

Не виждам как винаги може да се намерят интересни учители, интересни подходи и др. Няма таковва нещо в живота, а и не става въпрос за 3-годишно дете. Ученето е добре да е интересно, ама не е цирк, нито център за забавление, а се иска и постоянство и дисциплина. Ако в основен курс още това не е усенето и припознато от детето като идея, не виждам как ще става занапред, особено във вихъра на побертета. То, няма да стигнат интересните учители!

Не може да се намери винаги интересният учител и начин, разбира се, никой не твърди такова нещо. Може, обаче, да се опита. Шансът да се намерят подходящите нараства, когато бъдат потърсени.
И не е нужно това да се прави за всяко нещо. Затова почнах първо с преценката дали нещото си струва или не, може ли да се отложи или забавянето би било фатално. Това са твърде лични преценки и там не се меся, такива правя само за себе си.
Интересното няма общо с цирка и забавата. Един обект може да се поднесе по много различни начини, без хората да стават шутове.
При моите деца съм виждала коренна промяна в интересите им, в зависимост от учителите и подхода, който ползват.

За чуждия език, напр., лично за мен е важен, но не е задължителен и не бих напълава, ако детето твърдо не желае. Не така стоят нещата с Математиката и БЕЛ в VІІ клас, обаче, там бих понапънала. Но не на всяка цена и не по начина, по който ще го стори съседът ми, да речем. Друг ще има други приоритети. Ще ги отстоява по друг начин.
И децата са различни и имат личен индивидуален опит на тази възраст вече. Колкото по- големи стават- толкова повече неща ще видят и разберат сами. Ако им се даде възможност. Не всяко може да бъде убедено във всичко. И не е нужно.
Затова лично за мен няма общовалидни рецепти. Има винаги конкретен проблем за решаване.

сега вече запоочваме да си говорим по принцип, защото нито познаваме детето, нито майката, нищо не знаем за това как са се развивали досега нещата. Отделно, зависи и доколко като характер един човек/дете е способен да си направи нещата интересни, дори досадното учене на думи. Конкретно на моите, не ми е цел да им правя или да търся кой да им направи интересни нещата, които не им е кеф да учат. Ако едно нещо им е чак толкова неприятно, но е в задължителната програма,  и не е критично за постъпването в добро училище занапред, мога да го преглътна, че не са от най-добрите и долюбващите предмета. Но им напомням, че учителят е само един компонент от нещото, нареено учене, и не могат да разчитат само на него да им създава интерес, защото днес ще отсвирят английския заради този учител, утре ще отсвирят физиката, вдругиден биологията... и докъде ще я докарат - ще решават бъдещето си според това дали учителят е готин или не, ама този учител има стотици ученици и неговият живот си върви, утре ще се пенсионира и може би никога няма да си спомни за детето Х,което заради него не обичало английския. Ще има да се срещат тепърва със страшно много и различни хора, които все нещо няма да им правят интересно или да ги вдъхновяват, но това не е причина да се отказват от ученето и постиженията в работата.

Няма начин, на това акцентирах в първия си пост още- зависи от ситуацията, от личните ни схващания за задължителност и полезност, от самото дете, от причините, пораждащи нежеланието му да се занимае с конкретен въпрос. Няма как принципни общи рецепти да се приложат за отделните случаи.
Затова и не може да се обсъжда въпрос като "превръщане на детето в тинейджър" общо. Той следва да си има параметри някакви. Принципно тийнът А може да е коренно различен от пубера Б. И методът, оказал се полезен за единият, да подейства пагубно на другия. Нещо като да мислим кое лечение е добре за сърдечните заболявания, дали да наблегнем на физическата активност или на синтетичните химикали.

Ако имаме за цел добра диплома и подготовка за матурите, примерно, а детето ми е в потрес от учител по един от основните предмети- задължително трябва да сменя училището /учителя/ и да потърся такъв, който ще допадне на детето и ще му помогне. Тук не става въпрос за циркове и клоуни, а за необходимост. И обратното- ако предметът не е важен- ще се примирим. Важните неща са по- малко на брой от не толкова важните и маловажните. Конкретика е. Не може да се избяга от нея.
Затова преценка № 1 е важно ли е и доколко въпросното нещо.

Успехът води след себе си мотива за постигане на следващ успех. Няма как да има мотив, ако поне веднъж не се е почувствал победител.

Момчето ти е пети клас, нали? Това е ключова година. Смяна на учители, нерядко и на съученици, нови изисквания, нов режим, по-малко домашни за сметка на ученето на уроци. Ако в начален курс са вземали 8 базови неща на година по предмет, в пети клас са 15 и броят им ще расте прогресивно в годините. 5, 6 и 7 клас са му много важни. НВО в края на 7 клас се опира на знанията, натрупани през този период на обучение. Поставяй високи цели, за да постигне нещо задоволително.

за смяната на училище или клас заради учител по основен предмет, трябва аз да съм в потрес, на преценката на дететто бих дала по-малка тежест Но това се установява обичайно в пети клас, защото до седми който си ги поеме, си ги изкарва. По-скоро бих го записала на курс или частен учител, аз самата бих говорила с другите учители или с родители на други деца. В общи линии, почти един срок трябва. Някои деца се шашкат от високите изисквания на учителя в пети клас и се отдръпват, особено ако в начална степен учителката им е "давала" към оценките. А ако толкова е зле положението и става голямо трошене на нерви, като нищо ще го местя.