Ето ме и мен, след съботно-неделния маратон на правене на козунаци, боядисване на яйца и ЯДЕНЕ, отново съм на линия.
Децата са добре, София расте и е много смешна, много имитира Александър, една мъжкарана отглеждам, захласва се по багери, лопати и паяци
sirence, София изведнъж започна да е много гласовита. Казва мама, деди (татко на английски), баба, бол, бъд (птица), Ало, Аек (Алекс) и още много други словосъчетания. Направо ме изненадва, колко напред се развива, в сравнение с Александър. Чета ви за пясъчниците и ми става едно такова, странно. Как приемаме за даденост положителните неща в една държава. Никога не съм се и замисляла, че играенете в пясък е нещо, което крие рискове, опасно и гнусно. Преди няколко дни видях специална машина, която минаваше през пясъка и я пресяваше тук.
Пастет - аз си ям един, ама никой друг не яде в моето семейство. А продават страхотни тук - деликатесните магазини си правят сами, режат ги на парчета, мммммм, има един с дробчета, сметана и малко бренди, умирам за него и филийка хляб. Не съм си купувало скоро де, нали не е препоръчително бременните да ядат дробове и други такива, богати на витамин А. Ама още малко и ще си купя.
Подправки - слагам си всякакви, София изцяло е на наша храна, единствено не слагам черен пипер и люто и разни боклуци като Вегета, сухи бульони и тем подобни. Но аз и за нас не готвя с тях.
За слънцезащитни средства - проверете добре, дали нещата, които имате от миналата година са все още в срока си на годност. Да не си мислите, че мажете с нещо, а то да няма никаква защита. Аз не мога да се включа за марки, че тук ги правят специално за австралийския пазар, нали нашето слънце е специално...
Това е, нямам много време, че нали знаете - баби и бебета, при мен не съжителстват много добре.
Само спането в една стая беше предизвикателство, един час не можем да ги укротим да заспят. Взехме си поука и се приспивахме в съседни стаи. Ще видим как ще го мислим за морето, че резервирахме една стая за всички.

http://vipbebe.com/about.php?id=4 То мамите от Варна иначе могат да споделят каква репутация има тази детска кухня, защото аз нямам представа. Хареса ми само, че срещу 3 лв на ден доставка + самата си храна за 4лв и 55 ст си поне донякъде спокоен, че си решил въпроса с папкането, без рисковете на all inclusive-a. Може да има и други варненски частни кухни, които доставят на Албена, и дори да са по-евтини, защото "Българче" в София, откудето взимам, менюто е 3.80 на ден, разгледай, да видиш.
Ама кажи и за нея какво приказва напоследък?
Особено ме впечатли, че казва "бъд" - това никак не е лесно
Ще си диетуват с Анастасия.От това ядене на месо хемоглобина ни е 130
. 

Вече няма място за тъпкане, но не се отказвам 
И се наложи да излизаме с кенгуруто и да се приберем Ади като заспи. Освен това като сме излизали следобед на разходка съм забравила на котлона мляко, което топлех за децата и като се прибрахме след 3 часа за щастие нямаше пожар, а само кълбета непрогледен дим
Но точно след като го сложих на котлона отидох да мия Дени и да му сменям памперса, облекли сме се и сме излезнали (като съм зарязала и лампата и вентилатора в банята да работят). Просто твоите деца ли са много кротки и самостоятелни, ти ли си много оправна, но честно ти казвам нямам идея как смогваш. Ади днес се е ударила под веждата на окото, видях, че й е цепнато като излезнахме, а даже не съм разбрала къде се е ударила - но те се гонят с Дени, тя в бързината в масата се блъсна, веднъж и люлката я удари... А ето сега вечерта като заспаха вместо да седна да си почивам като друга вечер аз един час подреждах след хуните, готвих за утре за обяд да ми е готово яденето и имам и една купчина за гладене... Още се чудя да я почвам ли или да приема предложението да гледаме филм на мъжа ми 
Много им се радвам,защото бях си казала,че няма да я насилвам - нито веднъж не съм я хванала за ръцете да я карам да върви,чаках си я сама да се реши и да си го направи както иска. Всички баби ме мъмреха и като се съберем веднага я подхващаха,тя се опъва,аз се карам,абееее картинка. Тя от вчера я забелязваме,че прави 1-2 крачки сама,но вчера направи повече и като и подадох едната си ръка си тръгна до мен като голямо дете - е няма такова вълнение...
Поне не се е загубила Да си призная пращах на бебоците едни яйчица за Великден и 100 часа умувах дали да пратя на Ивана и София,ама реших че ще ги получите по Нова Година
и Кирил го кръстихме там! 