Слънцето го гъделичка, а МАРтенче е с късо панталонче или поличка! - тема 16

sirence честито ходещи крачета
Да крачат смело и уверено
И да не забравя 

Маринелка ще гледам тези дни да ни снима баткото как преспивам Алекс 

За липсването има толкова много неща които ми липсват.... Липсва ми лежерното бездействане от време на време, липсва ми сънят ми и всички прекрасни сънища които ми се присънват и заради които понякога дори не ми се става Липсва ми това, просто стоейки си у дома с мъжа ми да решим да хванем и да излезем и да идем било то на ресторант, кино, кафе или бар Липсва ми чувството да нямам ангажименти ( то човек винаги има, но може да ги отложи и преориентира, докато сега има едно живо същество което е супер важно и няма мърдане ). Липсва ми безцелното и спокойно мотаене по магазините (било то и хранитени наистина обичах да пазарувам дори чушки, хляб и прах за пране), без да се налага да бързам, да се съобразявам с час за хранене и спане, с мрънкащо от досада бебче Липсва ми танцуването по заведения или по зали; ходенето на гости у приятели....... Оххх колко много неща ми липсват:) И като се замисля на фона на цеия живот една година не е много, но просто тези неща ми липсват 

Не ми липсват хубави филми и книги, това си го наваксвам след като легне детенцето Аз и затова поотхлабих форума, защото времето което прекарвам в нета мога да уползотворя по друг начин.

Сиренце честито ти ходещо човече!

Ей, изчетох ви! Аз свикнах по един-два отговора на ден и сега направо не мога да ви смогна. Ама какъв кеф като са се разписали някои любими хора!
Катеренето при нас като че ли вече е "овладяно". Ади се катери навсякъде, но вече слиза, без да има синини. Навън се качва на високите пързалки с батко си.
За приспиването като ви чета май само аз нямам проблем. Ади заспива много бързо - наобяд още докато я кърмя (5-10 мин) и я местя в леглото й. Дори и да се пробуди не мрънка, а си продължава да спи. Вечер след като се насучи тя почва да се върти и си я слагам будна в леглото и след малко е заспала. Все по-рядко се буди през нощта.
Във вчерашното почистване взехме участие цялото семейство. Аз и децата почиствахме една полянка срещу нашата къща, а мъжът ми понеже беше против тази акция, защото плащал данъци и такса смет почисти вкъщи разни натрупани боклуци. Ето сега за неползващите фейсбук (сиренце   пробвай го) ще покажа една снимка.
Хехе, love in paris, прочетох те от-до с най-голямо удоволствие.
С Ади не съм пробвала, защото се прибираме заради Дени, но него го приспивах навън в количката (докато ми минаваше номера) като му давах да си играе с някаква играчка и му метвах  една пелена отгоре докато заспи, за да не се разсейва.
Betta, все едно за Дени си писала. Ади е съвсем друг характер. Все още не мога даже и аз да я разбера. Хем много ме иска, хем все се сърди като съм там. Днес например я люлея на люлката, само да се обърна нещо да кажа на някой или да отида да пия вода и надава ужасен вой. Толкова е започнало да ме дразни това, че ми се отразява на отношението към нея. Вместо да я успокоя й обяснявам най-общо казано, че не е центърът на Вселената. Дано скоро започне да говори, че да се отучи от този начин на общуване. Разбирам много ясно на свой гръб защо Мадлен Алгафари препоръчва разликата между децата да е поне 3 години. Хубавото е, че започва все повече да се заиграва. Днес цял ден ми се вие свят и не сме излизали - голяма игра падна вкъщи. Имаше и един момент около 5 мин, когато си играеха сами в детската стая.
Наистина се оказа права, на втория ден след като се прибрахме вече всичко си беше по старому.
Ами аз със сигурност ще ти отговоря   Тази година пак се очертава да си празнуваме годишнината на концерт.
lilincho, дано задържите режима, че като те чета на Ади номерата се опитва да прилага Ивана. Другите в 20 ч заспиваха, моята дремне 20 мин и е кукуряк  
redreny2000, трудно ми е да гадая като не познавам хората, но някоя глезотия, която да са пропуснали при първото дете или пък да имат неуспешна покупка? Ваничка за къпане, кош за кола (много майки се оплакаха, че се оказали тесни още 5-6 месец), бейбикук, сребърни прибори? Или пък фотосесия - много хубав линк видях пуснат в темата, торта от памперси? Или пък люлката на Икея да се приспиват в нея.
Честит имен ден на патерици на Кирил на p.atanassova! Безгрижно и щастливо детство!
Ненедент
sirenceееее, честити ви ходещи крачета! Много смели стъпки да направи в живота си момчето!

Аз да намина и от тук преди лягане и бързо да пожелая на Марио крачетата да го водят само напред и нагоре, за което нямам съмнение с такава мама  

Сиренце, моля те като ти остане време напиши няколко реда как твоя сладур понесе полетите, че ми се въртят едни порочни идеи в главата  

Сиренце честити ходещи крачета на Марио,да стъпва смело,уверно и леко с тях 

 Да я избутаме тая тема , викам, пък ако ще да се разчуе! Сиренце, да ти е жив и здрав ходещия мъж!

Мами, благодаря за хубавите поздрави за прохождането      
Аз (нали съм от предпазливите мами, що се касае до физическото развитие - не, че твърдя това да е добро, но съм такава) още го пускам сам само на определени места, и малко ще ни забави лошото време тази седмица, но малко по малко ще напредваме.

Бишкотке   Досега общо четити пъти сме летели с него (отиване и връщане до Атина, и до Виена - все по-кратки полети), и нямаше разлика поведението му от това на земята . Ние още първия път така му наредихме режима за този ден, че млякото да му е подготвено, и точно при излитането му го давах, и той винаги заспиваше. Будеше се към края, и разглеждаше любопитно самолета  и хората наоколо.
За бебешката храна и водичката - обявяваш я, и те пускат с нея.  
Да ти кажа, не мисля, че самите бебета са проблемът за родителите при едно пътуване, а напрежението от всичко останало  -  многото багаж (така че гледайте да е малко на брой и компактен); притеснението на родителите, че са с бебе, и т.н.

Лъки, браво за включването с двете дечица в почистването   И при нас едно цяло четиричленно семейство с малки деца беше излязло, и много му се радвах.  

Бета, ще се радвам, като свърши лошото време да се видим пак в нашия парк. Бобо сигурно много е пораснал от последната ни среща, пък и с каката исках да ни запознаеш    

Маринелке, мина ми това през ума  - направо в Мюнхен да заминат бебешките вещи, но основните неща още не бяха (а и още не са) уточнени  (период, квартира и т.н.) Ще се радвам да се срещнем, когато си на наша територия - в натоварената ти програма между София, Ловеч и всичките ти мечти и планове, които искаш да сбъднеш  

П. Атанасова, аз бях забравила да ви поздравя за, именния ден на Кирчо, та честито с голямо закъснение.

Love in Рaris, точно този "балкански сир" открихме в техния "Лидъл" някъде по средата на престоя ни, ама наистина - и това сирене не е същото.

Яница,, Мигео     - Заедно сме в приключенското пътуване за срещата в Пловдив, нали  

Пипилотке  

Сиренце, браво на ходещ Марио! Много смело и уверено да крачи занапред, ама той си беше готов още като се видяхме. Нали с него се държахме за ръчичка двамката и ходехме/още ми е смешно като му каза: "Дай на тази кака ръчичка" "/Сладурче хубаво,голям е чаровник. Хайде, чакаме прощъпулника.
Аз понеже не съм супер мама също си признавам, че ми липсва време, което да си е само за мен-за книга, за учене на език, за телевизия, за кино, театър, или както каза кукуминдрела-дори и за по-дълго пазаруване по магазините. Ама пак си е до разпределяне на времето. Мразя го тоя форум и тоя фейсбук вече-толкова време ми изяжда! Вие сте виновни-хич не ви обичам.
В почистването не се включих. Примерът, който давам на децата си, се свежда до непозволението от моя страна да си хвърлят боклуците където им падне/Емил се опитва да хитрува понякога и ако не го гледам си пуска хартийката на земята, но като ми види погледа само и моментално си я вдига./  Не мисля, че има смисъл от такива еднодневни кампании, щото тези, които мърсят ще се постараят да стане пак свинщина още на следващия ден. Защо аз трябва да им чистя? Дето каза мигео във ФБ-все едно да се бориш с вятърни мелници.

Привет, момичета!

Да се включа по темата какво ми липсва Ще го кажа най-общо, че ми липсва безгрижното време, прекарвано с мъжа ми. Обаче няма друга сила на света освен сина ми, която да ме накара да се усмихна във всеки един момент!

Защо бе, ти може да си си супер мама и пак да ти липсват тези неща, те не си противостоят

Защото за "супер мама" сега е времето да е изцяло отдадена на децата си и нямаш право да си мислиш за лично пространство. Не визирам никого, просто аз не съм чак толкова отдадена явно. Имам нужда от време за себе си и си го търся.

Aaa, в грешка си, поне по моите критерии   Аз съм "супер мама" за моите си деца, както и ти за твоите. И да бъда отдадена на тях не значи да нямам лични ангажименти. Личните работи могат да се комбинират с децата или децата да бъдат поети от близък за тях човек, докато си свършиш работата. От друга страна майката може да е денонощно с децата си и пак да не им е отдадена. Примерно да гледа майката телевизия по цял ден, докато детето играе само в другата стая и не и чува гласа или го чува, само ако му се карат.
 Отдадена майка не значи живееща единствено за задоволяване нуждите на детето(още повече, че тя обичайно не е единствения родител).

Вероятно сме на едно мнение, но се изразяваме по различен начин.

Ох, вярвайте ми, имам нужда понякога да не чувам  мрънкането , рева, капризите и инатите на децата. Не мога да си почина, ако с едното око съм при тях, с другото в монитора , примерно. Все се наслушвам да не става нещо нередно, не мога да се отпусна. Затова казвам, че не съм супер мама-не мога да правя всичко, което искам в тяхно присъствие. Имам нужда да оставам сама.

Подписвам се с две ръце под поста на skrech 

Еna, това че имаш нужда от лично време и не искаш да чуваш мрънкане е нормално и хич не означава, че не си супер мама. Важното е когато правиш нещо за тях/ с тях, да си на 100% процента отдадена. Другите моменти всеки ги има според мен.

Момичета благодаря за съветите и подкрепата по моя въпрос.Моето решение е ще се кърмим,докато не ми натежи

По темата,която водите аз понякога изпадавам в стресово състояние,защото имам нужда да се откъсна и да обърна малко внимание на себе си.
Така преди 2 седмици,мъжа ми не е често на работа и един ден става сяда си на лаптопа,епилирва се,къпе се съвсем спокоен и казва следобеда хайде да ходим на разходка.Е тогава беше върха,разплаках се от яд и му казах сам да излезе за да мога да свърша малко работа пък и да се поглезя и аз,да се епилирам,да се изкъпя на спокойствие без да тичат и да викат хайде излизай.За капак като се прибра казва защо не си ми казала,че искаш да го погледам.Ем то трябва и да се сеща човек,когато работи по 10 часа не го закачам за малкия,но при положение,че седи вкъщи нищо не му коства да го погледа. Е малко се поулях извинявам се за личните си драми,но видях,че сте на вълна,свободно време за майките и супер майки.Та аз не мисля,че съм перфектна майка,но и никога не пренебрегвам детето пред моите нужди.Ако искам да почивам лягам си в стаята,а той си играе покрай мен и така.