В душите ни .....

И аз това щях да питам .
Страхотно е !   

На мен това ми "бръкна" в душата...

И на мен. Едва не се разплаках.

Отдавна не съм писала тук, но този цитат много ми хареса:

Ще ме търсиш ли, любов, ако утре знаеш, че аз не ще съм повече наблизо, а просто някъде далече? Ще ти липсвам ли, любов, ако разбереш, че няма да ме видиш скоро или никога вече? Ще бъдеш ли тъжен, любов, ако просто ме няма вътре в твоя живот?
Ако си тръгна, ще ме оцениш ли тогава? Ако си тръгна, ще поискаш ли да ме върнеш обратно? Ако си тръгна, ще разбереш ли някога казаните ми думи? Ще прозреш ли, че е имало моменти, в които страшно е боляло, понеже душевно си ме наранявал?
Ще ме потърсиш ли, любов, ако утре не се намери някой, който скучния ти ден да разведри? Ако утре няма кой болката ти да облекчи? Ако имаш нужда от разбиране, а всичко покрай теб мълчи? Ще ме потърсиш ли, любов, ако утре няма в кой да видиш мъничко парче от себе си, както в моите очи?
И трябва ли да тръгвам, любов? Не ща гръб да ти обръщам! Не ща без теб да продължа! Не ща да зная колко от тази странна болка още мога да понеса! Не искам, любов, да изричам думи за сбогом с препълнени във сълзи очи! Не искам да тръгвам! Не искам да знам с теб или без тебе повече ще боли ?
Аз мога да си отида, макар че не желая това. Мога сама да доразпилея вече разбитото си сърце. Но поисках, любов, само топлината на твоите две ръце. И искам, любов, и мен наистина да разбереш. Че отида ли си, обич моя… и ти тогава не понечиш да ме спреш, може би това ще бъде краят и ти късно, много късно ще го разбереш. Ще ме търсиш ли, любов, ако утре узнаеш, че не ще ме видиш вече, че ще бъда извън пределите на твоя живот?
Оцени ме сега. Разбери ме сега, защото ме имаш сега. Имаш сърцето ми на парчета разделено, но цялото твое, тялото, душата ми и мисълта. Имаш ме, когато те обичам истински и моля те, не ме карай да съжалявам за това!

Тази тема някак си съм я проспала досега. Включвам се с едно мое произведение, днес такива мисли ми се въртят, а предполагам и някой друг пишещ в подфорума се е сусещал някога така. Но бързам да споделя, че не е посветено на БНД. 

Достатъчно...

Не си ми дал достатъчно,
а може би пък аз
сънувам твърде вятърно.
Донеси ми захлас,
но някак, между бризовете
много се протри
и бавно се изнизваше.
Ти не видя дори...
Не беше там достатъчно,
а може би при мен
задръсти се с остатъчно
и няма място за преполовено време.
Не обичаш достатъчно,
а аз обичах прекалено,
и се изчерпах да давам душата си.
И днес от тебе всичко ще си взема...
 
 
 
24. 03.2011г.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева

Разплакахте ме....но поне ми олекна малко.

Гледай колко поетични души е имало тук  Мислех, че хората вече не си спомнят за този вид изкуство 

 

Киара, не така. Лошото е, че се обръщаме към това изкуство когато нещо не ни е на ред и не се чувстваме добре.

Много се радвам, че греша 

Ех, все така самотно е в душата ми, без да цитирам стих или песен. Май се примирих, май така ще е винаги и май единствената успокояваща мисъл е, че детето ми е живо и здраво. Което никак не е малко, но... Мен сякаш отдавна ме няма.
Поне с всеки изминал ден ставам все по-сигурна, че това беше най-правилното решение в живота ми.

Има те, само трябва да се откриеш!
Момичета... много тъга и отчаяние виждам в този форум. Сигурно е нормално .... аз от 2-3 седмици чета тук и от приблизително толкова се изнесох от семейното жилище след 11 години брак...  трудно е, но никакъв смисъл не виждам от това да тъгуваме, страдаме и ближем  рани. Може би съм прекален прагматик, но живота е кратък и трябва да го живеем пълноценно и да се стараем да сме щастливи. А щастието не идва от някъде, не ни го носи някой, то е в нас самите и ние трябва да му дадем шанс да излезе на бял свят!
Имаме ново начало и трябва да се възползваме максимално от него, да гребем от живота с пълни шепи и оставим миналото в миналото!

И за мен самата раздяла беше ново начало на нещо по-хубаво. Но всичко е въпрос на нагласа и може би по какъв начин е дошла самата раздя. Аз бях нещастна докато живеех с БНД.

И при мен беше така !

"С живота под вежди се гледаме строго
 И боря се с него
                           Доколкото мога"

 

Късметлийка си била! При мен беше тежка и дълго продължила раздяла - вместо ужасен край, ние си бяхме спретнали ужас без край 
Аз лично много я изстрадах раздялата и тогава любима песен ми беше

Но после преминах натам....