Роднините ни в чужбина

Който не уважава чуждия труд  и завижда на възнаграждението за този труд, омаловажава го и т.н. ...

Не само парите, особено в класовите общества, но дори и да се съгласим, да се запитаме все пак къде нискоквалифицираният труд е толкова добре платен, че децата ходят в частни училища, а семействата на екзотични почивки?

Предлагам модератор да слее всички теми като тази с: Софианци срещу хора от провинцията, любители на кучета, срещу нахапани, домакини срещу работещи и пр. и пр.
Както не може да се обобщава за емигрантите, така не може да се твърди, че всички в България тънат в мизерия.
Аз съзнателно емигрирах преди 4 години и до ден днешен поддържам приятни взаимоотношения с приятелите си. Преди по-малко от две седмици ми се наложи да разчитам на тях и те си бяха същите, надявам се и аз за тях.
никога не съм си позволила да обидя някой, останал в България, защото знам колко е трудно да се изселиш, а и никой от приятелите ми не си е позволил да ме обиди, защото съм заминала.
Не виждам нищо лошо и в гастербайстването, особено ако оцеляването на семейството зависи от това. Аз лично прецених, че няма да емигрирам на всяка цена и подбрах страната и условията. Плащам си цената за избора - на гъза на географията съм -  и не се оплаквам.
Що се отнася за хората полагащи грижа за болни - само поклон и нищо повече.
Аз разчитах на подобна помощ в България и съм безкрайно благодарна за грижите, коите наетите от мен жени проявиха. Тук за да извършваш "бърсане на задници" се изисква лиценз, който отнема между една и три години и хората учат с идеята, че това е смисълът на техния живот.  толкоз по грозните коментари.
Всеки може да избере начина си на живот и отношението си към света като цяло, но не може да обобщаваш поколения, нации или дори роднини.
Писнало ми е да се повдигат подобни теми, които могат да доведат до нещо ползотворно и да се превръщат на плювалник. Вземете се спрете - Българите, било в България или в която и да е точка на галактиката не са еднакви.
Миячите на чинии и бърсачите на задници в която и да е част на света имат различна мотивация - същото важи и за адвокатите и лекарите.
На всякъде по света има "добри" и "лоши" хора - те дори могат и да са от нашата националност. Не мога да възприема този антагонизъм, защото аз имам много приятели, които са адски различни от мен и въпреки разликите ни се обичаме и подкрепяме.
Мъчно ми е, защото изпратих майка си и защото някак подценихте труда и емоциите на хората, които се грижиха за нея.

Никак не е удивителен фактът, даже си е резонен.
Леко са абсурдни воплите "Ах, как искаме България да се промени!" от хора, които са си дали задника под наем нейде. Лично техен си е изборът. Иначе да бяха седяли тук и да "промЕнят", щом толкова искат.

 Рокси, аз работя държавна работа, двете ми деца са в частно училище, таксите не ми тежат. Метач/чистач в метрото, боклукчия, взимат с около 5 кинта повече от мен на час. Друг е въпроса, дали боклукчията иска да си изпрати децата в частно училище.

Не, Джули. Основната ми теза е във връзка с темата. Много мразя, когато някой, който в чужбина работи черна работа и го третират като втора ръка човек, си дойде тук в България и започва да се прави на много важен и да обижда роднините си или приятелите си на тема заможност или каквото там му дойде в тъпата кратуна. Такива хора аз лично ги отсвирвам на момента, но има чувствителни хора, които се засягат - именно затова е темата. Нямам нищо против нашите хора в чужбина. Дори се  радвам, когато чуя, че някой е приет достойно, като нормален човек. Просто изразът ми е твърд и доста дребни и комплексирани душици наскачаха. Надявам се, че ме разбра.

Toва е другата повтаряна мантра. Просто няма начин да си бърсач на задници ( много гадно име) и децата ти да са в частно училище. И екзотичното за нас българите съвсем не означава, че е екзотична почивката

Уф, и на мен ми стана интересно, кои са тия държви, където бърсачи, чистачи и пр.
( нищо против професиите ), могат да си позволят частно образование?

Честно, звучи ми много нереално...

Роднините, които ни нервират, едва ли правят това, само защото живеят в чужбина. Те вероятно са си били досадни и преди да отидат там. Българите в чужбина са представители на всякакви слоеве, културни, социални, професионални и етнически групи, не може да се обобщава. Нямам впечатление, че досаждам на малкото си  останали роднини в България, напротив, за мен и тях е празник да можем да се видим, както и срещата с приятели, идващи си от други страни.

Другият момент е, че живeeщите в чужбина с времето попиват нещо от навиците и манталитета там, където са - нормално е. Някои неща просто са естествена част от ежедневието. Не е признак на големи претенции и мрънкане например очакването да не се пуши в такси, да не се слуша силна чалга от шофьора на рейса, да мога като съм купила некачествена стока да я върна или сменя. В България много хора не са се научили още да си търсят правата и са склонни да търпят своеволия, които просто на друго място са немислими. От тази гледна точка не е лошо цялото население да мине през Западна Европа или Америка за някоя и друга година, за да поиска да има в ежедневието си някои придобивки на гражданското общество.

Пък то и миенето на задници не е толкова лощо - гледах при свекъра как беше - ми имаха си хората ръкавици за еднократна употреба, маски на лицето, легло с дистанционно, лифт за ваната. Бършещите задници бяха по-добре оборудвани от много български хирурзи.

Титина, Мила, пак някой нещо е чул и не е разбрал...

Плащам 500 кинта на месец на дете. Годишно училището ми излиза към 6000 na dete, заедно с униформа, учебници и спортни екипи. Кое е недостъпното?
Не съм казала 30-50000 годишно.
Титина, айде да не си така категорична, ако обичаш. Не си спомням да си живяла в Квебек или Онтарио.

 Ето и link към училищните такси на нашето училище.

http://www.collegenotre-dame.qc.ca/index.php?option=com_content& … 107&Itemid=87

А... Канада било, ясно...
За там не знам, ама да не е като тук - частно училище, ама спонсорирано от държавата?
Тези не са нагоре по класациите

защо ти е чудно?
Това е въпрос на приоритети.
Все пак частното училище в Австрия е не повече от половин минимална заплата. Така че ако и двамата работят  ( каквато и да било работа) и образованието им е приоритет, могат да си го позволят.
Друг е въпросът ако таксата за частно училище надвишава една цяла заплата, както е в случая в България

Е, във всеки случай не и в Англия. Тук дори средната класа не може да си позволи да прати детето си в частно училище. Класовото разделение тук е толкова голямо, че ще трябват поне няколко поколения български емигранти с добри професии да се впишат в тукашното общество на средната класа.
Да не говорим, че бизнеса с чистенето на къщи в Лондон е основно на българки. Няма нищо срамно да чистиш къщи, но непонятното за мен е да имаш добро образование, жилище и добра работа в България и да дойдеш в Англия, да се навреш в една къща с още десетина души, едва да преживяваш, но като се прибереш в България да имаш самочувствие до небето и да раздаваш съвети наляво и надясно. За мен 80-90% от описаните по-горе българи живеят в Лондон, лични наблюдения.

В Австралия частните училища получават държавни субсидии и са поносими като такси. Плащаш между 3 и 10 хиляди на година за субсидираните училища - има май и други в другите щати.  Проблемът е за новопристигнали, защото няма места и трябва да запишеш детето още като се роди едва ли не.
Аз лично не знам какво да правя - не съм супер амбициозна, защото средата тук ми позволява, от друга страна дребното е все първо в тестовете и се чувствам длъжна да го стимулирам  направо не знам.