Когато разбрах , че ще ставам мама.....

На бъдещите майки честито и здрави бебета ви пожелавам.Ще видите ,че усещането от това да гушнеш "точицата"от монитора , която е била е просто невероятно с нищо не може да се сравни.

Как стана при мен правихме си опити за бебе , е не постоянни , защото мъжо един път се престраши , другия път се разколебае и така.минаха някъде около 4месеца полу бебеправене  когато се скарахме с майка му и напуснахме апартамента му(тя не живее там в чужбина е , но нали е нейно жилището си тръгнах аз и той с мен) през това време изобщо бях изключила , че може да съм бременна имах си същите ПМС боляха ме гърдите , корема и т.н.помня как когато се прибирах от работа ми ставаше лошо от рани миризми , които преди това съм обичала , как не можех да легна по корем , а само така заспива всичко отдавах на гастрита който имам от малка.и така един ден гледам 15 дни закъснение и зацепих , че май май има една работа.купих си теста след работа и г го направих.треперих докато чакам резултата хем исках да е положителен , хем си мислех че сега не е изобщо момента за бебе.когато видях  не можех да си поема въздух направо инстинктивно се хванах за корема да си го пазя казах на таткото по телефона"еми ще си имаме бебе"той направо избяга от работа за да дойде при мен единствения гаден спомен е , че отначало предложи да го махнем , не е настоявал просто ме пита дали не е сега най-лошия момент , живеехме при моите родители нямахме си нищо наше.но бързо му мина тази глупава идея и беше много щастлив.виж да кажа на майка ми беше най-трудно , не че нямаше да се радва ама така ми беше неудобно а тя като изцъкли едни очи от щастие беше по-щастлива и от нас и сега е така трепери за малката повече и от мен.след това отношенията с майка му се оправиха и се прибрахме в тях , старите хора с право казват "децата идват в най-неподходящото време , не за да ни пречат , а за да ни помогнат"
Успех и леко бременеене на всички

Чета и ту се смея, ту хлипам и мигам на парцали - толкова трогателни истории свързани с едно ново начало - на човешки живот!
При мен нещата се развиха някак си странно.Няколко дни все нямах възможност да съм сама и да си направя тест, до деня в който останах до по- късно в къщи преди работа и успях все пак.Вече почти бях сигурна, затова не се изненадах, а и имах една бременност "мисед" от преди 6 месеца и не смеех и да се зарадвам. Не изхвърлих теста, смятах да  го покажа  на мъжа ми като се прибере вечерта и отидох на работа...След 2 часа ми звъни той ...от къщи!"Какви са тия две чертички, ааааа?" - пита той и не спира да се смее.А на мен първото ми изречение беше - "Ти какво правиш в къщи беее?" ...развали ми изненадата   Полял се човека на работа с кока кола и се върнал да се преоблече - никога не се е поливал с каквото и да било, че чак да се върне и до вкъщи да се преоблича!Е, как точно днес пък се поля и се прибра да ми развали изненадата тоя човек! И така, сега се надявам всичко да мине успешно и през март да станем трима...или пък четирима, дай Боже!

Нашето бебе е в резултат на инсе. Макар да не стана от първия, а от втория път, нещата минаваха гладко. Първият тест се падаше да правя, докато бяхме на почивка. Отрицателен, но аз си усещах, че не е станало - бях убедена. Пуснах две сълзи, но не се тръшках много, защото го очаквах. Не се отказахме, разбира се - още на следващия цикъл отново бяхме в клиниката. След манипулацията, в дните, докато чакахме, все повтарях на половинката, че този път нямам усещане дали е станало или не, но не съм така негативно настроена, както първия път. Неутрално беше вътре в мен. Един уикенд, на вилата, гостите все казваха, че щяло да е цяло медицинско чудо ако забременея - не седнах, а само миех чинии, търчах, сервирах, отсервирах. Не съм усетила да се натоварвам кой знае колко и бях решила, че ако има да става - ще стане, въпреки всичко. Бях решила директно кръвен тест да правя, защото уринарните ме изнервяха с това очакване. В деня на изследването, половинката ми сви листчето с данните за сайта на лабораторията, в който трябваше да видим резултатите. Следобяд телефонът ми звънял, ама аз - насам-натам в работата... Вдигам после и любовта ми казва: "Аре, бе, мамче, що не вдигаш?!" - и аз ревнах Сърцето чухме седмици по-късно.
Детето ни е много чакано и желано и се надявам всичко да е наред до другата пролет.
Успех на всички мами и много сили на вече сдобилите се с деца!

При нас пък беше неочаквано, не бяхме правили никакви опити хаха баш като по филмите
На мен МЦ ми е супер редовен, никога не е закъснял или подранил с повече от ден. Идва датата - нищо, минава ден, два, три. Почнаха да ми се прокрадват разни мисли, ама пък то симптоми че ще дойде имаше всякакви. На петия ден си направих тест - отрицателен . След още пет вече бях сигурна, че съм бременна... но тестовете /сигурно бях направила поне десет/ до края на 2 месец си бяха отрицателни, та добре че беше доки, вкъщи ме мислеха за луда вече с тия тестове

Ние пък не сме си правили планове да правим бебе, ама то милото взе че ни изненада 
По принцип на мен цикъла ми си е много нередовен, а имах и малко проблеми по едно време с него- уж ги реших. И така от края на ноември нямаше нищо... И една сутрин /чааак средата на януари/ както си спях и мъжа ми ми звъни по телефона /понеже беше дневна смяна него ден/ и ми вика... "абе я вземи стани и върви си купи 1 тест за бременност и като го направиш ми се обади". Взех си аз, но имах някакво странно предчувствие. Направих го и почти веднага видях 2-те чертички и стоях леко шокирана  и честно казано се молех едната чертичка да изчезне /хаха, уви, ама не стана  /. И като ми звънна след това мъжа ми пак и като ме попита "какво стана?", и му казах "познай.." и той "бременна си?" и аз "да"... и той "малеее, вашите ще ме убият". Просто страшна реакция имаше тогава    На следващия ден ходихме на преглед за установяване на бременността и така най-общо казано. 

И двамата искахме и бебе и някак бях сигурна, че точно сега ще се получи. Все пак си направих 2 теста през няколко дни. едва ли съм била толкова щастлива, когато видях двете чертички. Не мисля лошо, защото знам, че за бебчето ми е важно да съм много положително настроена. Мъжът ми беше с мен, когато видяхме теста. Имам чувство, че той беше по-щастлив от мен. ама такива са мъжете - нежни души

Нашето бебче си беше планувано започнахме да опитваме още от Юни но не се получи дори се бях малко паникьосала да не би да ни има нещо , че не се получава . Но Август неочаквано две седмици долу горе преди МЦ започнаха да ме болят много силно гърдите и да ставам нощем до тоалетна , а това е необичайно за мен - болките в гърдите ги преписах на МЦ , но нощното ставане ме озадачи , и така дойде датата на МЦ , но уви нямаше такава на следващия ден още сутринта си купих тест и се оказа положителен но с втора по бледа чертичка , реално малко се изплаших от бледостта и и изникнаха куп въпроси , и така след дълги размисли и страсти следобед отидох и купих още един и тогава пак две прекрасни черти плътно червени   и направо луднах от щастие идеше ми да крещя да скачам от радост просто неописуемо щастие ( което пожелавам на всяка жена да изпита ) За след седмица си записах час при гинеколог - при прегледа се видя моето малко петанце в стомаха ми в 5 и малко г.с и вече имам първата снимка на моето прекрасно същество..    с нетърпение го очаквам да се появи на бял свят 



Успех на всички жени дано всяка има възможността да се наслади на това прекрасно  усещане да знае че носи в себе си нов живот 

Първото ни детенце беше планирано и всъщност стана от първия път,не бях изненадана..бях по-скоро уплашена когато разбрах че се е получило толко бързо бях със смесени чувства,но след прегледа бях най-щастливата а второто,за което разбрах преди няколко дена не беше планирано за сега ,а за след 7-8 месеца,но какво да се прави пак съм мн щастлива още като ми закъсня с 1 ден си знаех просто, защото на мен никога не ми закъснява

Прекрасна тема, върнахте ме и мен назад във времето....
Мъжа ми от самото начало искаше дете от мен и никога не ме пазеше естествено.Да обаче 1.5 г. се мина, нищо не става...няма да ви казвам колко теста съм правила за това време в очакване. Мислех си, че нещо не ми е наред и тъкмо мислех да ходя на преглед при гинеколог, когато взех много да огладнявам, като се наям пък ми се гадеше и в един момент се оказа, че ми закъсняло с 8 дни. Точно когато спрях да мисля за това, да бъда все в очакване и  да правя тестове, то взело че станало, че даже и не съм се усетила, въпреки признаците.Една вечер направих тест - положителен с бледа втора чертичка.Като седнах на стола и не мърдам, исках исках ама сега....толкова бях объркана, че незнаех как да реагирам. А мъжа ми насреща се хили като зелка и се радва...За съжаление през ноща прокървих, на другия ден отидох на лекар, но се установи само мястото където е бил плодния сак.Много изтрадах цялата тази загуба и ситуацията изобщо. Но казах си, че няма да се пазим, ако има да става, ще стане. Така на вторият месец, същите признаци, обаче още на 2-рия ден закъснение, направих тест, беше положителен.Веднага звъннах на докторката ми и изхвърчах при нея.Видя се плодния сак, всичко беше ок за момента.Казах на мъжа ми, той разбира се пак се беше охилил, щастлив че най-после ще се осъществи желанието му, а аз този път не стоях като тресната, а бях много наясно със чувствата си и желанието си да стана майка.
  Сега работим за второ, за съжаление той пътува много и рядко се "нацелваме", но все пак съм в очакване.Много ми се иска да имам и дъщеричка, но Господ си знае работата, важното е да станат двама.Надявам се скоро да дойда да споделя радостта си тук при вас.

Ние започнахме с опитите от юли. Някак вътрешно разбрах, че сме успяли доста преди да ми закъснее. Станах една такава емоционална. Бяхме на планина и се разплаках ни в клин, ни в ръкав. И му казах - сигурно ще ми идва, а той каза - а може би си бременна.
Прибрахме се, купих тест, направих си го в офиса - излезе с бледа втора чертичка, но аз вече си знаех. Гърдите ми от първите седмици просто станаха огромни. Почти "чалгаджийски"  

Докато го дочакам да се прибере да му разкажа радостната вест не ме свърташе на едно място. Любимият е щастлив, беше изненадан в началото, защото не знаеше как да реагира.

Сега се нагаждаме на ситуацията, той е много нежен и внимателен до мен. Аз съм малко нетърпелива и страшно щастлива и объркана едновременно с това. Колко много неща ни чакат. Нови, неизвестни, прекрасни...

И при нас не беше планирано. Не че сме се пазили много ефикасно, но не се решавахме още. Трябва да направим ремонт вкъщи, да сме по-стабилни финансово, да мине сватбата и все подобни оправдания. Е тя сватбата не мина, даже се отлага за след бебето
Смешното беше, че един месец преди това ми закъсня с една седмица и мъж ми избра най-подходящото място да ме пита. На вечеря с приятели и семейството ми ми казва: "Имам един много сериозен въпрос. Абе на теб защо не ти идва?"  Добре че никой не чу. И на другия ден ми дойде. На следващия месец пак ми закъснява, но си викам много съм изморена от работа, имам изпити и т.н. Започна леко да ми става лошо сутрин, но стискам и не повръщам  сякаш нещо ще променя така. Болки като при менструация - аха ще ми дойде. Самозалъгвах се 2 седмици докато си направя тест и естествено излезе положителен. Двамата заедно чакахме резултата. Като видях втората чертичка се разревах от шока, а той изпадна в луда радост 
После между консултациите си мислях, че доктора се е объркал и не съм бременна, защото не се чувствам по-различно. 
Сега съм в 23-та седмица и от около месец си усещам рожбата. Вече не се съмнявам какво следва, но малко се плаша и нямам търпение

След 1 ден закъснение си направих теста в 11 вечерта- резултат 2 наситени тъмнорозови черти! Шах и мат. В първия момент си помислих" не е възможно", въпреки, че правихме опити дълго време След това започнах да си чувам сърцето направо в главата, така се разбумтя. Последва рев и истерия, на които всяка луда би ми завидяла неблагородно. Разбира се казвам на таткото, но той от хлипане не ме разбира  Сядам на дивана и само задавам въпроса:"Ами сега"? Таткото умря от смях: "Ами сега ще си го гледаме, а ти спри да плачеш, че ще стане нещо на бебето"  Абе шоу голямо. По-късно аз продължавам да отричам истинността на теста, а таткото твърди, че няма положителен грешен тест! Е,оказа се прав

Много е вълнуващо да ви чета. Чак кожата ми настръхва. Толкова е истинско и различно при всеки, и всъщност еднакво радостно, объркано, със сълзи на щастие. 

С мъжа ми бяхме решили да почваме с опити за бебе, но щяхме да чакаме да мине сватбата ни, а оставаха цели 4 месеца до тогава Междувременно плахо плахо си пробвахме. И така той се върна от командировка, времето в което бях в овулация го знаех точно кога е и му казах, а той без да си пита си св****ше вътре , не че аз се опъвах   На следващия ден почувствах оста болка в корема пронизваща, жестока болка. след 7 дни прокървих. Реших, че ми е дошло (6 дни преди датата, доста странно, при положение, че си ми идва редовно), легнах да спа, сутринта алармата звъни, ставам, отивам до ВЦ и гледам едно малко петънце, при което се озадачих. Беше 7 часа сутринта, чаках да стане 8 притеснена, лежейки в леглото гледах годеника ми как спи. Чаках да отвори аптеката. Стана 8 часа, скокнах и беж да ме няма. Връщам се в 8 и 20 ( а половинката ме гледа странно къде съм ходила, нищо не му казах, а и не можах да си взема тест (аптеката не отвори навреме)). Отидох на работа, и цял ден по едни малки петънца кръв, направо се побърквах, не  знаех от какво са... Вечерта отидох при джи пи-то, а тя ми вика:
- Е не ти ли си е случвало да прокървяваш докато не текне?
Казах й:-
- Не, давай ми направлението, че ще се побъркам.
Прибрах се вкъщи с направление и тест. Годеника все още беше на работа.
Грабнах теста и до ВЦ-то. Чакам минутките да минат и отварям, гледам една ярка лентичка и три - четири съвсем незабележими точици от другата страна ((((( Разочарована, хвърлих теста в коша. На следващия ден на работа пак си продължаваше да си зацапва през три часа по една точка. Влезнах в нета и писах на чичо гуугъл - "Тест за бременност, много бледа втора чертичка".   Навсякъде пишеше - Бременна си!!!!! Бях толкова щастлива, не можах да спра да се подсмихвам, а не можех да кажа на никого защо... На вечерта казах на половинката, а той ми се изсмя (( Е това беше върха. Вика ми:
- Бебе ще се прави поне година, вманиачаваш си.
- Е добре де ще направя втори тест!!!
След два дни сутринта грабнах пак един тест. Отново една ярка и една много  бледа втора чертичка. Той пак не повярва, чак като отидох при лекар след три дни и вече ми закъсняваше цял един ден, ми повярва. И така.... Сега чакам моето слънце след 54 дни да се появи

Закъсня ми с два дни и бях сигурна, че съм бременна. Направих си тест сутринта и излезе положителен. Отначало малко се натъжих, защото нямаше как да направим сватба на една определена дата, но после като се поосъзнах си казах, че сме големи късметлии. Стана от първия път, а вече това е такава рякост (поне около мен). Като отидох на преглед бях супер щастлива като си видях сакчето