Когато разбрах , че ще ставам мама.....

при нас не беше планирано , много неочаквано - имах силни пред менструални болки и си чаках цикъла , ама той не дойде  та когато видях + в трите теста  за малко  да припадна . мислих си че ми има нещо друго ама не и бебе . вече свикнахме и я чакаме с нетърпение и притеснение 

Бебето беше планирано и много желано. Закъсня ми, направих си тест и .... като видях резултата бях най-щастливата жена на света ... но всъщност думите някак ми бледнеят.. неописуемо беше.

Бебето не беше планирано,но един път стана белята.Пих хапче за спешна контрацепция и бях спокойна.Обаче наближава датата на цикъла ми,а него го няма,а си имам предменструални болки.И така,в деня,в който трябваше да ми дойде си направих тест,който се оказа положителен.Шашнах се,разревах се,почнах да обикалям стаята...абе шок и ужас След два дена отидох на преглед и  видях 5 мм точица и бях най-щастливия и объркан човек на света!!!

Когато разбрах, че ще ставам мама беше Коледа  бебето беше планувано и чакано, но не очаквах, че ще стане толкова бързо. Определено най-прекрасната ми Коледа с най-хубавия подарък 

Бях болна, повръщах денонощно, имах разстройство, и понеже в подобни ситуации на тотално разтичане ми идва и цикъл обичайно, в един момент се зачудих той къде е?!

Взех да смятам нещо, да пресмятам, купих тест, направих го - излезе положителен. Поизчаках няколко дни, като междувременно продължавах да повръщам като препълнена кофа и не понасях абсолютно никакви миризми.

Мъжа ми ме гледаше невярващо надяващ се  , майка ми също се включи в очакването тръпнейки, а на мене ми лошо, лошоооо.

Отидох на лекар, той потвърди и така!

След като от няколко месеца пробвахме и нищо не ставаше, бях решила повече никакви тестове, докато няма голяяяямо закъснение. Цикъла ми винаги закъснява, декември трябваше да ми дойде към края .... На Коледа си бях купила тест като имах намерение да си го направя на 31.12., за да знам дали мога вечерта да пия или не Е да ама нещо ме накара да си го направя още същия ден и видях  Не можех да повярвам, стоях и гледах 5мин. теста и се чудих истина ли е, не е ли. Въпреки, че беше планирано имаше смесица от чувства - бях много щастлива и в същото време много уплашена.
Това беше най-хубавия коледен подарък за мен и за мъжа ми - бях опаковала теста и го оставих под елхата и чаках да се прибере от работа  Като го отвори и като го видя се просълзи милия
Първия преглед не беше от най-вълнуващите, бях с кървене и отлепен плоден сак. Не смеех да се зарадвам, защото не се знаеше какво ще стане. После вече когато всичко се оправи и видях бебчето ... не може да се опише с думи. А когато ми пуснаха да чуя и сърдечния ритъм ... наистина е неописуемо

От много работа хич и не забелязах че имам закъснение докато колежката ми не ме светна че тя е в цикъл а моя го няма още Изтичах до аптеката а там само от тези евтините тестове с листчета, нямах търпение и го направих на момента и ми излезе втора бледа черта едва забележима. Аз като лаик в тази област не знаех дали е положителен и звънах на мъжо да ми купи Шуър чек, та той така загря че става нещо  Но и двамата не вярвахме че може да е станало бебето само от 2 опита за бебеправене и то първия месец още  Вечерта втория тест същата работа бледа втора черта и още повече се шашнахме и двамата, дори мъжа ми като разгледа кутията позвъни на номера на нея да попита какво значи, казаха му има бременност  На другия ден се разболях и в болницата една седмица не можаха да видят точката (един АГ дори ме убеждаваше че домашните тестове не били верни по принцип  ) , единственото различно беше ускорения ми пулс при пълен покой и ниско кръвно. Чак третия тест на 15 дни закъснение беше с две ясни чертички на + (не знам марката, лекарката ми го даде преди да ме прати пак на ехограф) Снимката с точката остана в болницата, но всички останали си ги пазя а и на останалите се виждат 2 бебета вече. Първия път като чухме пулсовете, първите ритничета това са все незабравими моменти за мен 

Познавам добре тялото си. Правехме опити, закъсня ми с 2 дни и бях убедена.
Направих си тест - беше отрицателен. Отидох 2 седмици след закъснението на лекар - той отрече бременност, а аз бях сигурна.
И как съм се чувствала - странно. Хем щастлива, хем объркана.
После започна да ми става много зле, чувствах се ужасно.

Здравейте! Разбрах, че съм бременна преди 2 дена! Само като видях плюсчето на теста, който означава положителен ми идваше да скачам и да крещя от щастие Тъй като съм на 25 и вече се чувствам готова за бебче, а и правихме опити от 1 год. и повече. Първият признак беше, че ми закъсня цикъла с 5 дена и след това решихме да купим тест!  Успех на всички бъдещи мами! 

Фани, честито! Лека и безпроблемна бременност ти желая!

С първата бременност правихме няколко месеца неуспешни опити, дори вече ходих на лекар и ми пуснаха изследвания на хормоните. Беше много див период - с постоянни нерви, стрес, търчане по командировки. Като излезе хормоналното изследване, лекарката нещо се притесни и поиска да го повторим. Пак дадох кръв, след това отидох на поредната командировка. Странното беше, че посред нощ се будех в хотела мноооого прегладняла. Но и през ум не ми мина, че може да има нещо. На връщане в самолета ми стана лошо, а съм летяла десетки пъти без проблем. Тогава вече вързах две и двеста и се усетих, че имам два-три дни закъснение. Въпреки това, толкова отрицателни тестове бях видяла, че отдадох закъснението на пътуванията. За всеки случай вече вкъщи преди да вляза в банята си направих тест. Изкъпах се и бях готова да го изхвърля, когато забелязах бледата втора черта. Веднага го занесох на мъжа ми и той потвърди, че не е мираж. В този месец бяхме правили секс точно три пъти, но само във фертилните дни.
С настоящата бременност отново първо беше решението за бебе. Опитвахме няколко месеца, но не много усърдно, а и при мен възникна някакъв преходен здравословен проблем. Появи ми се междуменструално кървене и после цикълът се удължи. Лекарката ме увери, че не е нищо и можем да продължим с опитите. Макар и много по-спокойни емоционално, пак бяхме изморени и претрупани с ангажименти. Но заминахме за един месец в чужбина и много ударно наблегнахме на фертилните дни. Разумът пак ми казваше, че е по-вероятно да няма нищо, но шестото чувство ми нашепна да се пазя, да пия фолиева и да внимавам. Появи се потене, глад нощно време, леки тъпи болки ниско долу и коластра от едната гърда - признаци, които бяха доста красноречиви за една вече преживяла бременност жена. В датата на М цял ден чаках и никой не дойде. Пошегувахме се пред един приятел, че може и да сме успели. А той се хвана и ни вика - ами айде честито! А ние - не, не, това е шега, сигурно няма нищо. На следващия ден вечерта направих тест и пак видях онази едвааааааа забележима втора черта.
Емоцията и в двата случая беше по-скоро предпазлива. Едва по-късно дойде пълното осъзнаване и радостта от очакването.

Фани, лека бременност  !

Аз заподозрях, че съм бременна като започна да ми се услажда много кафето . Както и по раздразнителността - големи бесове ме погнаха .
Направих тест, мъжът ми каза "вярвам му на 70%", идеше ми да го... поразтърся .
Спрях кафето - за 3 месеца . После пак си пийвах по едно малко, вече и не ми се гадеше от него (и тази фаза минах). Цигарите и те ме караха да гледам пушещите много лошо всъщност, не мога да не спомена .
А като видяхме сърчицето за пръв път си поревах, мъжът ми също и каза "това не бих заменил за нищо на света" ...

Ми правихме си бебка,и бързо разбрах че съм бременна,направих теста и   , ,после се оказа ,че същия ден е петък 13,но ми донесе  голямо щастие  .Таткото се зарадва много
fanitoo25 лека бременност

Аз не очаквах да забременея, защото правехме опити само един месец, закъсняваше ми, но не бях обърнала внимание. Като си направих теста, после си видях и календарчето и видях, че ми закъснява 2дни...после не помня какво съм правила, само усещах как ме обзема лудост... Паника, страх, въпросите "Ами... ако..." Като видях малкото петънце на видеозона бях като бяло платно, НИКАКВА емоция, но когато му чух сърчицето започнах да осъзнавам какво ми се случва, а след това го видях как мърда с крачета и ръчички неописуемо.
За щастие си имам прекрасен син, който ми дава несравнимо щастие...

Честно казано, нищо особено не изпитах...просто си купих една-две книги да видя какво горе-долу ме очаква и започнах да чета повече във форума, за да разбера кога на какъв преглед се ходи.