Сега, още под влияние на емоциите на прясната раздяла, едва ли е най-доброто време да дава обяснения на 4-5 годишно дете.
Точно така
Лизет, нещо твоите напъни не ги схващам. Никой не кара Емили да се събира с мъжа си. Единственото, което споделяме, че да се казва на детето точно в този момент, е прекалено рано.
Ако ще е полезно, ще разкажа как беше при нас. Синът ми беше на 6, когато се разделихме. Първо баща му се изнесе с малко багаж, казахме, че е в командировка. За нас двамата това беше такава силна опустошителна буря, че последното, което можехме да направим в такъв момент, е да провеждаме сериозен, спокоен и уравновесен разговор с детето ни. Абсурд! Че ние още си съскахме и се обвинявахме, как да направим единен фронт?
Това продължи около седмица, взехме си въздух един от друг, видяхме се и се разбрахме да говорим с детето. Оттам вече, както пише по дебелите книги - мама и тате вече не се обичат и не могат да живеят заедно, но теб те обичаме много, много, много и това никога никога няма да се промени, ще те обичаме и ще се грижим за теб вингаи; ти не си виновен за нищо, мама и тате не можаха да се разберат и за да не се карат, е по-добре да живеят на различни места.
Докато съм писала, видях, че и Емили е писала също. И аз ти пожелавам успех!
. Жена му нито веднъж не му е правила скандал - аз ако бях - щ-х да съм го изгонила, но тя явно държеше на него и си го получи след като и на мен и на него ни мина мерака. А и връзката я консумирахме 
само веднъж за една година 
.