Историята накратко:
През пролетта на 2010г разбрах, че мъжът ми си има гадже.Усетих го някак си.Първоначално отричаше, после си призна, пораздърпахме се, после аз патицата му простих и се пооправихме.
Живяхме си както преди до октомври 2011г, когато го разбрах, че пак се е хванал с нея.Разделихме се за около 2 месеца.Покрай празниците се събрахме.От наш общ приятел разбрах, че той и е казал, че иска да се опита да си върне семейството, тя ревала, тръшкала се и т.н.
Като се събрахме първия месец от негова страна си беше ОК.И в следващия момент някакъв срив.Той започна да се сдухва и все се оправдаваше с работата и подобни.
Края на март нещата започнаха да се оправят между нас.Не бяхме правили и секс близо 2 месеца, но и в това отношение се оправихме.
И днес го хванах, че в петък и е звънял.Като го хванах да го питам каза, че се били разбрали да се чуят ( тя не е от София) и да се видят, когато е тук просто приятелски.
Той е на 33г, а тя с 10г по-малка от него.
Най-тъпото е, че ми обяснява, че с мен секса му е най-добър и с никоя друга не можел да се почувства толкова добре колкото с мен.
Имаме прекрасен син на 4г, който е много чувствителен и страшно много обича баща си.Много му беше криво, когато се бяхме разделили зимата и после много често му казваше :Тати, ако пак си тръгнеш ще ми е много мъчно.
Моите чувства също не са като преди.Заедно сме от 13г и след тези истории и аз съм поохладняла към него.
Но големия ми проблем е как ще се справи малкия, ако се разделим.За това и двата пъти направих всичко да се оправят нещата.
Но днес вече ми дойде в повече.И не съм сигурна как трябва да постъпя.
За това искам да споделите вашите мнения.Знам, че ще отнеса и много упреци, но въпреки това искам някаква морална помощ.Наистина съм съсипана вече за тези 2 години.
Разбита съм на хиляди парченца вече.
През пролетта на 2010г разбрах, че мъжът ми си има гадже.Усетих го някак си.Първоначално отричаше, после си призна, пораздърпахме се, после аз патицата му простих и се пооправихме.
Живяхме си както преди до октомври 2011г, когато го разбрах, че пак се е хванал с нея.Разделихме се за около 2 месеца.Покрай празниците се събрахме.От наш общ приятел разбрах, че той и е казал, че иска да се опита да си върне семейството, тя ревала, тръшкала се и т.н.
Като се събрахме първия месец от негова страна си беше ОК.И в следващия момент някакъв срив.Той започна да се сдухва и все се оправдаваше с работата и подобни.
Края на март нещата започнаха да се оправят между нас.Не бяхме правили и секс близо 2 месеца, но и в това отношение се оправихме.
И днес го хванах, че в петък и е звънял.Като го хванах да го питам каза, че се били разбрали да се чуят ( тя не е от София) и да се видят, когато е тук просто приятелски.
Той е на 33г, а тя с 10г по-малка от него.
Най-тъпото е, че ми обяснява, че с мен секса му е най-добър и с никоя друга не можел да се почувства толкова добре колкото с мен.
Имаме прекрасен син на 4г, който е много чувствителен и страшно много обича баща си.Много му беше криво, когато се бяхме разделили зимата и после много често му казваше :Тати, ако пак си тръгнеш ще ми е много мъчно.
Моите чувства също не са като преди.Заедно сме от 13г и след тези истории и аз съм поохладняла към него.
Но големия ми проблем е как ще се справи малкия, ако се разделим.За това и двата пъти направих всичко да се оправят нещата.
Но днес вече ми дойде в повече.И не съм сигурна как трябва да постъпя.
За това искам да споделите вашите мнения.Знам, че ще отнеса и много упреци, но въпреки това искам някаква морална помощ.Наистина съм съсипана вече за тези 2 години.
Разбита съм на хиляди парченца вече.
Нормално сега да не ти е до мъже,но никога не се знае знае ли се. 
