Вече решиха ,разделиха се
- Публикувана: 22 апр. 2012, 23:33 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2012, 17:10 ч.
Моля за съвет какво да правя
Признавам, че прочетах само началото на темата.
Ми да беше прочела. Щеше да разбереш, че вече се разделиха и съветите ти са След дъжд качулка.
Изчетох цялата тема и от еднастрана много съжалявам за развръзката, но от друга, Емили, ще ти кажа, така е по-добре. Говоря от опит и единствената разлика е, че моето детенце беше малко, на 1,5г и много много не разбра какво се случи. Изживя го инстинктивно, попивайки моята тиха вътрешна истерия и безумен страх от бъдещето... Разбирам всичките ти колебания, не знам как бих постъпила, ако трябваше сега да си събера багажа и да си тръгна, когато малкия разбира и усеща, като голям човек. Но на теб, браво за куража! И не се съмнявай, че това е правилното решение, поне в този момент. Казвам така, защото е напълно възможно и друг акъл да ви дойде след време, все пак сте имали много хубави неща заедно, а и очевидно, въпреки всичко, запазвате добрия тон.
Успех, мила, и да знаеш, когато шока отмине, ще се почувстваш пак добре и силна!
Лизет, говориш на изуст, личи си, че не си изживяла подобно нещо. Пожелавам ти никога да не говориш от личен опит, вярвай ми, никога няма да си така категорична....
Успех, мила, и да знаеш, когато шока отмине, ще се почувстваш пак добре и силна!
Лизет, говориш на изуст, личи си, че не си изживяла подобно нещо. Пожелавам ти никога да не говориш от личен опит, вярвай ми, никога няма да си така категорична....
Благодаря ти за подкрепата!
И съжалявам, че и на теб се е наложило да минеш през това.
Много е гадно, но аз сега се чувствам учудващо спокойна.
Мъжа ми ми звъни по 1-2 пъти на ден и за 15 дни не е идвал само 3.Като най-добри приятели сме си.
Понякога ми става малко криво, но за сега в рамките на нормалното.
И съжалявам, че и на теб се е наложило да минеш през това.
Много е гадно, но аз сега се чувствам учудващо спокойна.
Мъжа ми ми звъни по 1-2 пъти на ден и за 15 дни не е идвал само 3.Като най-добри приятели сме си.
Понякога ми става малко криво, но за сега в рамките на нормалното.
Тази ще я натупа, а следващата, по-следващата? И докога така - докато не попадне на някоя по-яка от нея ли? А обектът на женския спор ще гледа отстрани коя ще победи и от коя ще бъде прибран.
Успех, Емили! Взела си правилното решение.
Историята накратко:
През пролетта на 2010г разбрах, че мъжът ми си има гадже.Усетих го някак си.Първоначално отричаше, после си призна, пораздърпахме се, после аз патицата му простих и се пооправихме.
Живяхме си както преди до октомври 2011г, когато го разбрах, че пак се е хванал с нея.Разделихме се за около 2 месеца.Покрай празниците се събрахме.От наш общ приятел разбрах, че той и е казал, че иска да се опита да си върне семейството, тя ревала, тръшкала се и т.н.
Като се събрахме първия месец от негова страна си беше ОК.И в следващия момент някакъв срив.Той започна да се сдухва и все се оправдаваше с работата и подобни.
Края на март нещата започнаха да се оправят между нас.Не бяхме правили и секс близо 2 месеца, но и в това отношение се оправихме.
И днес го хванах, че в петък и е звънял.Като го хванах да го питам каза, че се били разбрали да се чуят ( тя не е от София) и да се видят, когато е тук просто приятелски.
Той е на 33г, а тя с 10г по-малка от него.
Най-тъпото е, че ми обяснява, че с мен секса му е най-добър и с никоя друга не можел да се почувства толкова добре колкото с мен.
Имаме прекрасен син на 4г, който е много чувствителен и страшно много обича баща си.Много му беше криво, когато се бяхме разделили зимата и после много често му казваше :Тати, ако пак си тръгнеш ще ми е много мъчно.
Моите чувства също не са като преди.Заедно сме от 13г и след тези истории и аз съм поохладняла към него.
Но големия ми проблем е как ще се справи малкия, ако се разделим.За това и двата пъти направих всичко да се оправят нещата.
Но днес вече ми дойде в повече.И не съм сигурна как трябва да постъпя.
За това искам да споделите вашите мнения.Знам, че ще отнеса и много упреци, но въпреки това искам някаква морална помощ.Наистина съм съсипана вече за тези 2 години.
Разбита съм на хиляди парченца вече.
През пролетта на 2010г разбрах, че мъжът ми си има гадже.Усетих го някак си.Първоначално отричаше, после си призна, пораздърпахме се, после аз патицата му простих и се пооправихме.
Живяхме си както преди до октомври 2011г, когато го разбрах, че пак се е хванал с нея.Разделихме се за около 2 месеца.Покрай празниците се събрахме.От наш общ приятел разбрах, че той и е казал, че иска да се опита да си върне семейството, тя ревала, тръшкала се и т.н.
Като се събрахме първия месец от негова страна си беше ОК.И в следващия момент някакъв срив.Той започна да се сдухва и все се оправдаваше с работата и подобни.
Края на март нещата започнаха да се оправят между нас.Не бяхме правили и секс близо 2 месеца, но и в това отношение се оправихме.
И днес го хванах, че в петък и е звънял.Като го хванах да го питам каза, че се били разбрали да се чуят ( тя не е от София) и да се видят, когато е тук просто приятелски.
Той е на 33г, а тя с 10г по-малка от него.
Най-тъпото е, че ми обяснява, че с мен секса му е най-добър и с никоя друга не можел да се почувства толкова добре колкото с мен.
Имаме прекрасен син на 4г, който е много чувствителен и страшно много обича баща си.Много му беше криво, когато се бяхме разделили зимата и после много често му казваше :Тати, ако пак си тръгнеш ще ми е много мъчно.
Моите чувства също не са като преди.Заедно сме от 13г и след тези истории и аз съм поохладняла към него.
Но големия ми проблем е как ще се справи малкия, ако се разделим.За това и двата пъти направих всичко да се оправят нещата.
Но днес вече ми дойде в повече.И не съм сигурна как трябва да постъпя.
За това искам да споделите вашите мнения.Знам, че ще отнеса и много упреци, но въпреки това искам някаква морална помощ.Наистина съм съсипана вече за тези 2 години.
Разбита съм на хиляди парченца вече.
Препоръчани теми