Моля за съвет какво да правя

Все пак работиш ,което ще ти е и някакво разнообразие ,Ицко все ще спре да боледува често.
Затваряне в къщи и отдаване на 100% на детето няма да е полезно нито за него нито за теб.

Работенето е много важно, защото финансово на този мъж няма да може да се разчита, ако го напъди, най-много месец-два да се мазни и после ще почне да се тръшка как няма пари и тя да е мислила като го е гонила.

емили, като те чета, ти вече си с единия крак извън семейството, може би само страхът и жалостта те държат с него. Сама каваш, че си патица, която е направила много жертви, които не са си заслужавали. Не се мъчИ повече, а си хващай пътя с детето и го оставИ да си сърба попарата с тази, с онази или с трета. Достатъчно си се напатила за цялата си младост, не си заслужава повече. Той няма да се промени, той очаква от теб винаги да сърбаш неговите каши, че да му е по-леко. Не любов, грам уважение няма към теб. Дали, ако имаше дъщеря, би я насърчила да живее живот като твоя?

Не е хубаво да ти казваме как да постъпиш, защото е субективно - решението е твое и зависи от твоите мисли и емоции. Ако искаш да си с този човек и можеш да му простиш унижението и най-вероятното бъдещо такова (едва ли ще престанат изпълненията му - ако не с тая, след време с друга ще се зариби), продължавай. Но се запитай какво искаш, какво очакваш, какво чувстваш към него, как възприемаш себе си. Помни, че детето ти има нужда от уважаваща себе си, спокойна и ако не щастлива, то поне удовлетворена майка. А и имаш син - поведението на баща му е пример за него и факт е, че повечето синове копират моделите на бащите си. Твоите емоции също се отразяват на детето - една раздяла ще го разтърси за кратко и ще се възстанови (особено зависи от вас двамата как ще понесе детето развода - може изобщо да няма сътресения), но дългата агония или зле слепеното счупено може да даде по-трайни отражения.
Имаш ли къде да идеш? Жилището общо ли е (защото ако сте го придобили заедно след раздяла остава за теб)? Работиш, имаш доход, той ще трябва да плаща издръжка (ще му я измъкнеш по съдебен път, ако се опъва), ако имаш къде да живееш, тоест обективните фактори при раздяла не те притесняват, остава да решиш просто какво искаш. Успех и сила каквото и да решиш!     

Благодаря за подкрепата!
Живеем сами в апартамента на майка му.Но ако се разделим ние най-вероятно ще си останем тук.Миналия път той се изнесе и каза, че не иска детето да сменя обстановката.Той отиде под наем.

Това може и да е до време - такива са ми наблюденията. В един хубав момент може да реши да се върне в жилището си, особено ако не му върви финансово и наемът му дотежи. Имай го предвид.
Иначе не знам какво да те посъветвам. Но искам виртуално да те подкрепя в този тежък момент. Горе главата!  

Moят съвет е изобщо да не разчиташ и да не вярваш на това което е казал или казва.Тръгнете ли на развод ,почти съм сигурна,че ще се чудиш дали изобщо си познавал този човек.Относно какво да направиш,съвет не мога да ти дам,защото такива решения всеки взема сам.И да ти кажем всички тук да се разведеш,не стигнеш ли сама до това решение,няма да го направиш.Минала съм по този път и знам какво е..
Лично аз не бих могла да живея с някой,който ме е предал и на когото нямам доверие.
Пожелавам ти много сила !

Точно  Затова по-горе писах и за работата.

Жилището е на майка му така или иначе нищо не може да направи .

Жилището на майка му - това автоматично означава, че няма как да живеете там, ако си решила окончателно да се разделяте - дори и да сте там, той и майка му ще са с нагласата, че сте на тяхна територия. Дори без всякаква странична мисъл у тях, това ограничава твоята свобода, а и както казаха момичетата - не се знае какво ще му щукне, като го стегне около врата и не му се дават пари за наем. А и най-вероятно като ви оставя в жилището, дори и дълбоко в себе си, очаква, че решението ти е отново временно и на някакъв етап пак ще се съберете. Ако решиш да се разделяте, постарай се да си осигуриш абсолютна независимост. 

Мило момиче, две години са страшно много време. Ще се поболееш, ще "боледува" и детето покрай теб. От опит говоря, така - иди ми, дойди ми, не се живее, разбиващо е. Разбирам, че детето те спира, защото е голямо и разбира, но точно за това - дистанцирай се от цялата тази сапунка, почини си. Окончателното решение само ще дойде. Не казвам, че непременно трябва да го напуснеш, а да го оставиш сам в л@@@@та за известно време. Отиди с детето някъде - при близки, които ще ти помогнат, дано имаш възможност! Но това май се е случвало вече ... Кураж!

Само на 32 си, само! И аз по този път минах, но не издаржах толкова дълго като теб. Повярвай ми, не си струва да си разбиеш здравето, детенцето има нужда от теб. Разбирам защо си давала шанс, и аз давах, никой не реже "от раз", когато има дете и любов. В един момент, обаче, всякаква обич ще свърши - ще знаеш точно какво да правиш и няма да се поколебаеш дори. Желая ти този момент да е съвсем близо до теб! Намери начин да се отделиш от него, да си подредиш живота, не е задължително веднага да решаваш какво ще правиш със супруга си, а само се отдели от него.

П.П. И мен се намери кой да ме вземе, в средата на 30-те, с дете, че даже не бях с идеалните форумски кила, да се чудиш!
Не вярвай на обещанията как ще се грижи за вас, за детето, как ще ти остави жилище, как ще е неотлъчно до детето, как нищо няма да се промени в живота на детето. Обещавал ти е как няма повече да се вижда с нея, как всичко е приключило, нали? Е, при развод ще е същото, даже по-зле - от всички големи обещания със сигурност се изпълняват само тези, които няма как да не се изпълнят, защото иначе би имало намеса на съда. Или - плащането на присъдената издръжка. Всичко останало зависи само и единствено от волята на бащата - дали ще вижда детето си, дали ще му осигури дом, дали ще полага грижи за него, дали ще е близък с него. Само времето ще покаже какъв баща ще бъде съпругът ти, ако се разделите, обещанията нищо не значат, тук всякакви сме ги слушали. Има, разбира се, и много отговорни бащи, които остават до децата си, въпреки че са се разделили с майка им.
Не си случила на съпруг, дано случиш на бивш съпруг!

По принцип и да е на майка му жилището, съда пак може да ги остави в него.  
Но както казва Yulichka, остават с едно чувство за тяхна територия. Неприятно е много.

Супер ,щом може .
Пък това чувството ,че е на тяхна територия не го разбирам ,детето си има двама родители не е длъжна тя да му подсигури покрив над главата.

До една година .
Ако е на негово име , до навършване на пълнолетие на детето , но ще плаща наем за нейната част .

Мъжете и нещата доста се променят след развода. А като се намеси и другата, съвсем.