Моля за съвет какво да правя

помисли ти какво искаш,детето ще порасне и ще поеме по своите житейски пътеки а ти ще останеш с този човек за цял живот."В здраве и болест в добро и лошо"ще можеш ли да разчиташ на него и да си сигурна в чувствата му?Дано вземеш правилно решение за себе си Желая ти късмет .

 Какво има да се виждат по приятелски? Не искам да те огорчавам допълнително, но не вярвам нещата между тях да приключат. С тия приятелски срещи и редки да са...
И вземи поразтреби приятелите си/Ви. Как може да са такива при все че са в течение с любовния живот на мъжа ти зад твоя гръб.
 Ако имаш финансовата възможност да си самостоятелна мисля че ще ти е по-добре без него. Зная/чувам как хора преодоляват изневери. Аз не бих могла.

Според мен твоят мъж иска и вълка да е сит и ангето да е цяло. Иска хем да не си разваля "семейството" и спокойствието, хем да си развява коня. Щом веднъж я свършил тая магария не вярвам, че ще се кротне. Дали с тази, дали с друга....и ако останеш ще се чувстваш по начина по който описваш... Може би е по-добре да сте щастливо разведени, отколкото нещастни заедно. Няма да му е лесно на детето, но по принцип децата са адаптивни, ще свикне. А ти като майка, ако си спокойна и щастлива може да дадеш повече на детето си, отколкото ако си смазана. Трябва или да го приемеш такъв какъвто е, или да сложиш друг ред в живота си. Но според мен първо обмисли всичко, защото такива раздели и събирания травмират детето. Не бързай да се разделяте, ако не си категорична, че всичко е приключило. Каквото и да решиш...успех! 

Не подценявайте децата. Те усещат.Може пред него да се държите все едно всичко е ОК, но то усеща, че нещата не са както преди.
Ти обаче звучиш много измъчено. Няма мъж, за който да си заслужава. Освен синовете ни може би.
Помисли за себе си, дали можеш да продължиш така. Какво искаш. Какво заслужаваш.
Едно дете има нужда от спокойствие и усмивки насреща си. А ти от всичко, което искаш да имаш.
Сигурна съм, че ще справиш и с гледането на детето си, ако вземеш решение да продължиш сама.
Аз съм почти на 30 и съм с дете. Есента се разведох заради друга. Не ми мигна окото. Решението, обаче дойде само. Сама усетих, че не искам бившия. А детето ми...то беше усетило отдавна какво идва. Сега да си призная съм толкова щастлива. Детето ми се чувства добре. И имам прекрасен човек до себе си.

Ако  знаете само колко съм ви благодарна на всички ...Не ви познавам, но в момента вие сте ми по-близки от всички!
Не искам да говоря с приятелите си за това, защото толкова много сме говорили вече, че няма какво повече да си кажем.Този път реших да потърся различно мнение.
Иначе всичките ни приятели и мъже и жени (защото сме израснали заедно) са на моя страна, даже се поотдръпнаха от него.А него го е много яд от факта.
Още не знам какво да правя.Не мога да взема решение за сега.
Мисля да оставя нещата така за сега и да видя какво ще стане.
В началото на май ще излезе разпечатката на телефоните и ще видя говорил ли е пак с нея и как се е държал през това време.
Но мисля, че нещата няма да се оправят.За това ще гледам малко да се посъвзема и да си взема живота в ръце.Да се отдам изцяло на детето.
Иначе финансово той със сигурност (95%) няма да ни остави.Освен, ако не си направи ново семейство, защото тогава сигурно ще останем на заден план.
Много съм объркана в момента.Миналия път направо го изгоних, а сега не знам...

EmiliT, седнете и разговаряйте сериозно.
Тези глупости с "приятели" са точно глупости. Не съществува такова понятие след като двама души са били интимни.
Дали той, или тя го търси, също няма особено значение. Щом говорят, значи и двамата нямат нищо против обажданията.
А и факта, че тази връзка, или каквото там го наричаш продължава вече 2г., вие се събирате и разделяте е достатъчно показателен.
Ако искаш, поставяй ултиматуми....но освен обещанията, че "няма да се повтори" или др. от сорта, едва ли сериозно ще реши да се откаже мъжа ти.
Мацето е младо, напористо и си преследва интереса. )

Дай си време, за да се успокоиш и да вземеш решение с трезва глава, а не под емоциите, които в момента те владеят.
Постави му ребром въпроса или вие, или тя! Категорично да реши и без телефони, без приятелски срещи....
В момента ти е трудно, но трябва да започнеш да се обгрижваш и обичаш повече! Я, се вземи в ръце! На 32 години половината ми приятелки още деца нямаха, а ти си се отписала вече. Млада си и животът е пред теб! Важното е да си здрава, за да можеш да си гледаш детенцето!

EmiliT, все едно моята история от преди 5-6 години разказваш 
Точно така се мъчихме и ние 2-3 години с една такава кака, гоним се, оставят се, после почват пак да се търсят "като приятели", ама се крият по-добре от преди.
Не знам какво да те посъветвам, от моя опит, решението ще ти дойде изведнъж, толкова ясно, че няма да се замислиш просто. При мен се случи след може би третото такова "прекъсване" на контактите им, след което намерих разговор в скайп от вечерта и ми кипна до степен да не мога дори за секунда да приема варианта да продължаваме да сме заедно.
Ясно ти е и на теб, че те връзката си няма да я прекъснат, не си глупава жена. Трябва да помислиш сега за себе си - не за мъжа ти, не за детето ти, а за себе си. Моят син беше на 6г тогава и наистина беше трудно да му кажем и после да си нагласим отношенията, вижданията - много е трудно, няма какво да се лъжем, това е най-трудното на раздялата.
Иначе, когато това се случи, бях на 31, с дете на 6, пък ей на, намери се кой да ме вземе Така че тия неща не ги мисли отсега, важното е да започнеш да гониш собственото си щастие.
За детето ще е трудно, но те са много гъвкави и приспособими душички. Освен това са толкова интуитивни, че "подушват" начина, по който се чувстваш - смачкана, унизена, нещастна. Така че, ако искаш наистина да се разделиш с мъжа си, направи го. Ако обаче все още имаш надежда, че нещата могат да се оправят, ако е добър баща и партньор, ако е отговорен финансово и в домакинството - помисли си. Не слагай детето на везната, сложи тези неща, те са важни.

Вече толкова пъти сме говорили с него по въпроса, че не виждам какво повече можем да си кажем.
А и той май само това чака.Вчера даже каза, че сама съм си била търсела проблемите - с две думи нямало нищо, ама аз сама си втълпявам нещо.
А ако знаете само колко плътно съм била зад гърба му при проблемите му през тези 13г.
Една от най-големите ми жертви е, че през най-тежкия му период останах с него.
Преди 8г катастрофира ( вината беше изцяло негова ) и имаше смъртен случай.С много връзки го оттърваха и не лежа в затвора, а беше на по-лек режим за 4 месеца на външен обект на затвора.Не можеше да се прибира, но поне не беше в централния.
И аз патицата тогава останах с него и преди да влезе (защото имаше 3 месеца от присъдата до изпълнението и) даже забременях.Изкарах си бременността сама.Най-голямата ми грешка в живота.Единственото хубаво от тази грешка е синът ми, който пък е най-голямото ми щастие.
Но минало заминало...Дреме му на него какво ми се е наложило да изтърпя.

За мен аргумента на мъжът, че секса му с теб е по-хубав е просто  
И на 32 си още много млада, за да се отписваш  

Май, да. Защото ти ставаш все по-изнервена и той ще използва това срещу теб.

Радвам се, че при теб нещата са се подредили.Въпреки че със сигурност си преживяла страшни моменти.
Иначе той е добър баща - обожава дребния.БЕШЕ и добър съпруг и партньор.Финансово се старае да ни осигури добър стандарт.В домакинството го няма никакъв.

Да и то не просто по-хубав, ами най-хубаво му било с мен.И аз нямам думи по въпроса.

EmiliT мъчите се според мен и детето ще го усети ,явно нещата няма да се оправят .
Ще е хубаво да запазите нормални отношения заради детето .Няма да се отдаваш изцяло на детето, то има нужда от щастлива майка със свой собствен живот ,имаш приятели ще излизаш ще се забавляваш ,когато имаш тази възможност .За мъже няма какво да му мислиш сега точно наистина ,трябва да се оттърсиш първо от това разочарование ,а то както знаеш "като дойде не пита"
Работиш ли?

Работя при най-добрата ми приятелка и кума в счетоводната и къща.
Но толкова и работя.Ицко боледува много често.Ето сега от 5 април сме си в къщи, защото изкара скарлатина и я помолих за месец неплатена.Аз за това и започнах при нея, защото преди това работех в Райфайзен и като се върнах от майчинство започнах да ходя за по една седмица в месеца.Ако бях изчакала още малко със сигурност щяха да ме уволнят.