Но мисля да оставя той да го реши, за да може да му тежи после, че е взел това решение.
- Публикувана: 22 апр. 2012, 23:33 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2012, 17:10 ч.
Моля за съвет какво да правя
Той няма да го реши по същата причина - да може ти да си виновна.
А ако после аз изляза виновната, че сме се разделили?Ще каже, че е опитал да оправи нещата, а аз не съм положила усилие.И детето може да се настрои срещу мен.И аз не знам.Искам да го видя довечера като се прибере какви ще ги дрънка и как ще се държи.Ще се опитам да проявя малко търпение за да приключи всичко.Защото поне за сега мисля, че искам точно това.Дано не се сдухам и да се откажа.
3г по-късно имам връзка, която по качество е светлинни години над абсолютно всичко, което съм преживявала с онзи, откровено казано - глупак (но толкова ми е бил акъла тогава
) 
А ако после аз изляза виновната, че сме се разделили?Ще каже, че е опитал да оправи нещата, а аз не съм положила усилие.И детето може да се настрои срещу мен.И аз не знам.Искам да го видя довечера като се прибере какви ще ги дрънка и как ще се държи.Ще се опитам да проявя малко търпение за да приключи всичко.Защото поне за сега мисля, че искам точно това.Дано не се сдухам и да се откажа.
То в 99 % от случаите , това е целта , той да излезе чист и да прехвърли вината и отговорността върху теб .
И всеки път ще ти повтаря , че ти си избрала да е така ...
Тоя филм го гледам вече 13 години ! При мен не беше изневяра , но така или иначе решението да се разделим беше мое . Ако чаках на него , още щях да се гърча ...
Ти си реши , кое е добре за теб , агонията или да продължиш напред , трудно , но не невъзможно !
Напълно те разбирам - и аз съм оставяла така той да вземе решението - за да не се упреквам по-късно, защото имам склонност да се самоукорявам. Е, взе го - и всеки Божи ден благодаря за това.
3г по-късно имам връзка, която по качество е светлинни години над абсолютно всичко, което съм преживявала с онзи, откровено казано - глупак (но толкова ми е бил акъла тогава)
3г по-късно имам връзка, която по качество е светлинни години над абсолютно всичко, което съм преживявала с онзи, откровено казано - глупак (но толкова ми е бил акъла тогава
)Но мисля да оставя той да го реши, за да може да му тежи после, че е взел това решение.
О, да, да ... Затова ѝ повтарям - неговите действия, поемането на отговорност НЕ зависят от нея, деянията на всеки си зависят само и единствено от него. Може да се чувстваш разочарован, обиден, гневен, но как ще се справиш с тези емоции зависи само от теб.
Мисля, че ултиматумите много добре работят в такива случаи. Поставяш му някакъв срок, в който да реши какво иска, коя иска. Но и премисляш дали ще се справиш сама с дете чисто финансово преди ултиматума.
Колкото и да си съсипана, трябва да се мобилизираш, защото това дете на тебе чака.
Колкото и да си съсипана, трябва да се мобилизираш, защото това дете на тебе чака.
Да, много добре работят в посока да му хареса живота сингъл.
Аз не мога да приема изневяра, да не говорим системна.
Оставане заедно, и подобни компромиси , живот в лъжа, гоненица и дебнене не мога да ги приема 'заради детето'.
Милинка, как така той ще се изнесе, та той си е у 'тях'...
Напълно те разбирам - и аз съм оставяла така той да вземе решението - за да не се упреквам по-късно, защото имам склонност да се самоукорявам. Е, взе го - и всеки Божи ден благодаря за това.
3г по-късно имам връзка, която по качество е светлинни години над абсолютно всичко, което съм преживявала с онзи, откровено казано - глупак (но толкова ми е бил акъла тогава)
3г по-късно имам връзка, която по качество е светлинни години над абсолютно всичко, което съм преживявала с онзи, откровено казано - глупак (но толкова ми е бил акъла тогава
)Но като цяло момичетата са прави, ако твоя човек се опитва да запази и вълка сит и агнето - цяло, ще е ужас без край. Трябва да се сложи точката в някакъв момент. Мисля, че при нас той сложи края, защото аз започнах да казвам на глас какво ми тежи - и това всеки път, когато наистина ставаше тежко.
Финансовата 'не'зависимост не е фактор, който е за пренебрегване, не забравяй това.
Не отлагай решението си във времето,защото ще е за сметка на здравето ти.
EmiliT сериозна ти е ситуацията, но не се надъхвай излишно. Изчакай малко, премисли, може нещата да не са точно така, както ти изглеждат в момента.
Обичаш ли го? Той стойностен човек ли е? Ако отговорът ти е да, мисля, че няма да сгрешиш ако му дадеш още един шанс. Всеки (или почти всеки) "залита" в живота си или е на кръстопът и понякога си заслужава да го "изчакаш".
Обичаш ли го? Той стойностен човек ли е? Ако отговорът ти е да, мисля, че няма да сгрешиш ако му дадеш още един шанс. Всеки (или почти всеки) "залита" в живота си или е на кръстопът и понякога си заслужава да го "изчакаш".
А ако после аз изляза виновната, че сме се разделили?Ще каже, че е опитал да оправи нещата, а аз не съм положила усилие.И детето може да се настрои срещу мен.И аз не знам.Искам да го видя довечера като се прибере какви ще ги дрънка и как ще се държи.Ще се опитам да проявя малко търпение за да приключи всичко.Защото поне за сега мисля, че искам точно това.Дано не се сдухам и да се откажа.
Отстрани винаги е по -лесно ,идея си нямам аз как бих реагирала.
Целта ти трябва да е -да си вдигнеш самочувствието ,да не си сдухана и да изпитваш щастие не само от детето.
Северина говори за втори шанс ,ама то такъв е даден вече .
EmiliT, а дори да предположим, че той наистина си тръгне (в което се съмнявам), как ти ще изглеждаш отстрани дори за собственото си дете след време? Жертва? Мъжът я изоставя заради друга, тя е била готова да му прости и т.н - да, той ще е черният, но и ти ще си слабата. Аз не бих искала да излеждам така - достойнството ми и без това достатъчно е пострадало от системното унижение. Ти вече имаш сама по себе си огромна причина да си тръгнеш и никой не би те обвинил освен него заради нараненото му самолюбие, че го зарязваш.
Ако ти мислиш, че ще се чувстваш по-добре без бащата на детето ти, и самото то ще свикне с това. Ще му е мъчно месец, два, година, но ако мъжът ти те наранява отново и отново, а ти оставаш с него в името на детето, един ден то ще започне да усеща, че баща му и майка му отдавна не са щастливи заедно. Всичко зависи сам от теб и от това колко си готова до понесеш и изтърпиш, за да запазиш брака си. Според мен си направила достатъчно голям компромис и трябва да прекъснеш кръговрата на провинения и прошки.