Моля за съвет какво да правя

  • 19 920
  • 187
  •   1
Отговори
# 150
  • БГ
  • Мнения: 746
Желая ти сила  да удържиш на решението си !.Сама си преценила дали този мъж те заслужава,щом сте се разделили ти желая кураж и да можеш да отговориш на въпросите на детето ,според мен бъди честна с него ,можеш да кажеш че сте се скарали нещо и сте сърдити и така за по-дълго време дори постоянно .Че големите хора се карат и сърдят  понякога .
Но не хвърляй вина на никого пред детето. И  не и ,че е в командировка, защото детето ще го чака да се върне........
желая ти успех  Hug Peace

# 151
  • София
  • Мнения: 62 595
а защо да казва, лизет? Докато еддиният от двамата не се изнесе окончателно, то няма какво  да се обяснява на детето. Не казвам да се лъже, но дори човек като напуска работа, пак дава масец предизвестие, не е от днес за утре, какво да говорим за толкова години съвместен живот и семейство! Кой знае, както днес са се разделили, утре може да се съберат, като утихнат емоциите и осъзнаят и двамата какво се е случило. Те не са гаджета, че всеки да се врътне при мама и до седмица да е с ново гадже. Не погледнах колко е голямо детето, но колкото по-малко е, толкова по-мъгляво  да му се представи. Голечите деца, учениците няма как да се баламосат с половинчати обяснения.

# 152
  • В.Търново
  • Мнения: 7 495
Мисля, че ултиматумите много добре работят в такива случаи. Поставяш му някакъв срок, в който да реши какво иска, коя иска. Но и премисляш дали ще се справиш сама с дете чисто финансово преди ултиматума.
Колкото и да си съсипана, трябва да се мобилизираш, защото това дете на тебе чака. Peace
Мисля че 2 г. са били достатъчен период,за да реши твърдо какво иска.По-добре се раделете,за да имаш време да се съвземеш след това,не губи време.Знам че отстрани е по-лесно,но нали за това сме тук,да помогнем със съвет.Просто трябва да събереш сили и смелост.Той,ако е свестен баща ще бъде с детето си достатъчно време,за да не усеща неговата липса.Успех! Simple Smile

# 153
  • Мнения: 45
Ама вие като кажете "толкова години брак" и като че ли това е основателна причина да се търпи всичко. Чудо голямо че не се обичат, че има изневери и че жената е съсипана от тези отношения! Какво значение има, нали са "толкова години брак" пък и дете има. Sick

Ама не става така бе хора...Не може жената да си превръща живота в жертвоприношение. Някой мисли ли за нея? Да не е престаряла случайно та ще я погребваме в такъв живот?
Да съм го отрязала такъв мухльо много отдавна и да съм забравила вече.

На детето няма смисъл да му се обяснява когато решението не е взето окончателно. А когато е решила нещата за себе си, няма смисъл от половинчати обяснения и лъжи. От това че тя ще се разведе не следва задължително че детето ще остане без баща.

# 154
  • Мнения: 12 722
Нали каза, че са се разделили, какво го дъвчете?

# 155
  • София
  • Мнения: 62 595
абе, кой ти говори за жертване и жертвоприношения! Едно решение за раздяла е криза и огромно количество емоции. Взето е, но има нужда от сдъвкване и преглъщане. Малко са хората, които от раз режат и никога повече не се обръщат назад, независимо от всичко. Имаме тук двама човека, за които раздялата, дори очаквана, все пак е шок. От тази точка нататък всичко може да се случи и хората имат право да решат за себе си всичко, пък ако ще след два месеца  да се съберрат. Да, брак е това, не са ден, не са два! Ти си отрязвай когото си искаш, решавай си за твоя живот, а другите оставИ да решават за техния си. Ние не можем да знаем всъщност колко силно е искана тази раздяла, и вече фактическото решение до какво ще  доведе.

# 156
  • Мнения: X
Абе що за хора сте да я навивате на глупости? Shocked Какво време да дава когато тя губи ценно време от живота и младостта си?
Е,тя е загубила години да го търпи, седмица-две или месец едва ли е толкова фатално.
Никой не я съветва да търпи още, или да лъже детето си с месеци.
А просто да си даде няколко дни, седмици, да свикне с идеята, че вече няма да е заедно с бащата, да осъзнае реално какво се случва,за да може и адекватно да обясни положението на детето.
Сега, още под влияние на емоциите на прясната раздяла, едва ли е най-доброто време да дава обяснения на 4-5 годишно дете.
А най-добрия вариант е да се разберат за всичко с бащата и заедно да проведат този разговор с малчугана.За да види той, че и двамата още го обичат, макар и да не живеят вече в един дом.
Дано имат силите ....

# 157
  • Мнения: 45
абе, кой ти говори за жертване и жертвоприношения! Едно решение за раздяла е криза и огромно количество емоции. Взето е, но има нужда от сдъвкване и преглъщане. Малко са хората, които от раз режат и никога повече не се обръщат назад, независимо от всичко. Имаме тук двама човека, за които раздялата, дори очаквана, все пак е шок. От тази точка нататък всичко може да се случи и хората имат право да решат за себе си всичко, пък ако ще след два месеца  да се съберрат. Да, брак е това, не са ден, не са два! Ти си отрязвай когото си искаш, решавай си за твоя живот, а другите оставИ да решават за техния си. Ние не можем да знаем всъщност колко силно е искана тази раздяла, и вече фактическото решение до какво ще  доведе.

Точно в ТОВА е целия проблем, че няма окончателно решение и рязане от раз. В това се опитвате да я убеждавате, а то е удължаване на агонията и съсипване на живота и. Няма какво да се обръщаш назад и опитваш да спасяваш нещо което е неспасяемо.
Ти ако си решила в собствения брак да търпиш всякакви унижения и да правш жертви заради дете, защо си мислиш че всички останали са длъжни по същия начин да се отричат? Това е абсурдно. Тук няма нищо за спасяване изобщо.
Аз не знам защо като се отвори тема за изневярата и 90% от форумките категорично твърдят че при първо провинение ще последва развод, но недай си Бог някой да разкаже подобна история, изведнъж се впускате да я уговаряте да не бърза и да се опитва да спасява брака който дефакто вече го няма.

# 158
  • Мнения: 24 667
  Разбира се, че нормални възрастни хора трябва да направят всичко възможно да спасят брака - или връзката си, особено ако има дете, или да запазят добри отношения помежду си за да може това дете да се чувства комфортно.
  Като почнете да навивате хората да режат, да напускат, да сиктирдосват... като че ли човешките отношения са черно-бели, задължително всичко в една връзка е само тормоз и унижения.

# 159
  • София
  • Мнения: 62 595
Лизет, по-кротко! Тя си знае какво прави! Докато единият не си отнесе четката за зъби и най-ценните си притежания (онази "кутия") от жилището, на практика раздяла няма. След вземането на едно решение идва изпълнението и изпълнението прави валидността на решението.

# 160
  • Мнения: 7 335
Решението за раздяла е взето аз поне така разбрах ,въпроса е как да се поднесе на детето ?
Предполагам преминалите по този път ще дадат най-адекватни съвети.

# 161
  • Мнения: 176
Да ви кажа не ми е чак толкова зле като миналия път.
А малкия тези дни бях започнала да го подготвям, че с тати може би вече няма да живеем заедно.
За да си има малкия негова стая, ние двамата спим в хола на дивана.Снощи си оправих леглото само с моите възглавници и завивка.Преди малко малкия стана, дойде в хола и като видя, че ги няма завивките на баща му ме попита къде е тати.И аз съвсем спокойно му казах, че тати вече ще живее в друга къща.Да ви кажа не даде вид да му е станало гадно.Даже се зарадва, че ще ходи на гости на тати в новата къща, защото той много обича да ходи на гости.
А тати снощи имаше намерение да си спи тук, но аз му казах, че при положение, че вече няма да сме заедно, няма как да спим на едно легло още няколко дни докато си намери квартира и го пратих на хотел.
Не сме се карали и разправяли - говорихме си съвсем нормално.
Мъжът ми работи в тези чуждите филми, които снимат в България и сме свикнали него все да го няма, защото работата му е такава.Когато има филм се прибира само колкото да преспи няколко часа или пък е по командировки.Така че, аз детето и така си го отглеждам почти сама.Е малко по-друго е като знам, че дрехите му са тук и ще се прибере поне да спи, но и това ще го преодолея надявам се.
Той сега от понеделник започва нов филм, който ще е близо 6 месеца, така че нямаше да сме заедно и така.
Ще се постарая да ми мине за тези няколко месеца горчилката.

# 162
  • София
  • Мнения: 62 595
Успех!

# 163
  • Мнения: 5 712
 И аз скъпа Емили ти пожелавам успех!

# 164
  • Мнения: 7 335
Чудесно е ,че няма да има драми с детето .
Успех и от мен  Hug

Общи условия

Активация на акаунт