Защо осиновяването привлича толкова много клюкар(к)и?

  • 17 372
  • 85
  •   1
Отговори
  • Мнения: 955
Мили дами,
напоследък ми прави впечатление, че този форум почна да привлича една все по-нарастваща група любопитни мами, които:
1. никога не са мислили сериозно за осиновяване
2. никога не са били в допир с осиновени деца или пораснали осиновени деца
3. нямат никакво намерение да помагат.

Не ми е ясно защо точно осиновяването е толкова привлекателно за клюки, говорене по сурдинка,  обсъждане на позиции и изобщо гледане на сеир. Някой има ли сериозна теория по върпоса?

# 1
  • Мнения: 358
Заради остарялите в Б-Я разбирания.

1. Видиш ли тя майката ялова едно дете не може да роди, кой знае къде си вяла байряците
2. Очакват да видят в храненичетата ни едва ли не двуглави същества и започват залагания от това нещо що за чудо ще стане
3. Чукат на дърво да не би да се случи и при тях
4. Винаги са готови да ни закичат с медала на благородството

За съжаление повечето сеиржии се хранят и живеят с клюки и интриги. Хоби

# 2
  • Мнения: 1 418
1.Защото съдбите на осиновените деца приличат на сапунен сериал,а какво по интересно има от това?
2.Защото когато не си пряко засегнат съвети се дават по лесно.Особено неадекватни Wink
3.Тук е чудесно място за убиване на скуката
4.Народа обича зрелище
5.Разбили сте им мита,че осиновяването е дълбоко пазена тайна и сега цъкат и се чудят как може да казвате на децата,че са осиновени.

# 3
  • Колибите
  • Мнения: 378
Радостна съм, че виртуална приятелка от друг форум ме насочи насам.
Благодаря на всички ви, вие сте страхотни.

Ако взема отношение по темата, ще получа доживотен бан за всички форуми по всички земни кълбета.

А не бих искала, от вас черпя надежда и сила. Благодаря ви  bouquet, че ви има и че сте проправили и утъпкали пътя за нас, бъдещите мами.

# 4
  • Мнения: 712
На Запад в повечето форуми на тема "осиновяване" се допуска регистрация само след проверка на потребителя... Така възможността да пишат хора само с цел "чесане на езиците" е сведена до минимум...

Последна редакция: чт, 26 апр 2012, 21:20 от Chandra_Den

# 5
  • Мнения: 14
1) В Бг до съвсем скоро почти не се говореше за децата в институции - до такава степен, че голяма част от домовете се намират през девет планини в десета. Чак в последните няколко години покрай шумните ТВ кампании и европроекти за приемното родителство започна да излиза повече информация. Представата, която е създадена за тези деца е силно изкривена и много хора си мислят, че са праисторически създания, а те са едни нормални човечета с нормални нужди. И когато нещо е непознато то става интересно.
2) Някои хора си подхранват егото по този начин. Като демонстрират загриженост, интерес и състрадание пред околните някак изглеждат величествени в собствените си очи. Не може да се отрече, че има хора, които са безкористни в намеренията си, но точно те го правят незабележимо и неангажиращо. И все пак много е тънка границата между нездравото любопитство и търсенето на информация с цел помощ.
Лично аз съм изключително крайна по отношение на въпроси, плод на нездраво любопитство и особено мъдри съвети, дочути и препредадени от незнаен източник.

Последна редакция: чт, 26 апр 2012, 17:48 от dodka

# 6
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
1. Порочната политика на форума да мести всяка тема, в която има намек за осиновяване или приемно родителство в този подфорум. Авторите обикновено нямат никакво намерение да обсъждат нещо сериозно, а просто да си почешат езиците с поредната случка в живота им, направила им впечатление. Като я преместят тук някои от нас се хващат добросъвестно да се опитват да разсеят заблудите в общественото мнение, свързани с осиновяването, обаче насреща желаещи за диалог обикновено няма.

2. Осиновяването сравнително наскоро започна да излиза от темите-табу в България. Старите обществени постулати се пропукват, нови не са установени и всеки си има оригинално мнение, което, разбира се, трябва да бъде споделено.

Засега това се сещам...

Последна редакция: пт, 27 апр 2012, 07:42 от Форест Гъмп

# 7
  • Мнения: 847
аз лично имам съмнения, че една част от мнозинството е всъщност един/една клюкар/ка ... ей това се чудя какво го е полазило ...

а за придошлите, моето обяснение е, че е просто шоково въобще в публично пространство да се обсъжда такава тема, по подразбиране табу, както ние го правим тук ... и това сбира любопитните. плюс, че имам чувството, че темата за домовете стана доста модна някак ...

за съжаление, мен лично това явление ме възспря окончателно от публикуването на снимки и детайли от живота ни ... включително, по най-ценната за мен тема, която имам желание по-задълбочено да обсъждам тук и да ви разпитвам "при вас как става", но не го правя, а именно, за процеса на разказване и осъзнаване на случката осиновяване ... знам, че би било изключително ограмотително, както за тия, на които им предстои или би трябвало да им предстои, така и за странични хора, които биха се светнали, колко несъстоятелни са някои клишета, но някак ми е гнусно детето ми да е дъвка в устата и/или мозъка на недобронамерени ...

мислила съм си за по-затворен формат някъде другаде, може би ... от типа яху-групи, където желаещият да се включи предварително заявява мотивите за интереса си и бива приет или неприет Simple Smile

Последна редакция: пт, 27 апр 2012, 23:49 от Vella M.

# 8
  • Мнения: 1 325
Клюкарите са хора, живеещи предимно с живота на другите. И колкото по-интересен и нетрадиционен е живота на другите, толкова по-интересен става техния. За да избягат от скуката на собствения си живот, в който не се случва нищо интересно, клюкарите се фокусиран в чуждия, където има какво да се коментира, просто защото там се случва нещо.
Осиновяването в частност е нещо интересно за тях, защото е нещо нетрадиционно според техните аршини.
Разбира се има разлика между хора, които се интересуват наистина добронамерено и хора, които просто си правят живота по-интересен кометрирайки нещо, което не разбират.

# 9
  • Мнения: 1 418
Vella M. ,права си за това,че искаш да запазиш анонимност.Ще ви кажа на мен какво ми се случи.Някоя(сигурно е че става дума за жена),която е чела мои мнения във форума случайно споделила пред приятелка за разни случки.Приятелката ми,понеже въпросните случки и се сторили познати казала,че и тя познава такъв човек.Та от дума на дума се разбрало,че човека е един и същ,т.е.аз.После дамата казала,че детето ми било много хубаво,обаче осиновено.Чела,не дочела дето се вика.На мен обаче не ми пука и затова последния път пуснах снимки на цялата фамилия.Ако не беше чела по диагонал,щеше да знае истината,ама...Та от тука по-голям клюкарник няма.

# 10
  • Мнения: 230
Смятам, че това явление е причина много от мамите, списващи тук преди време да изчезнат. Което е жалко, защото форумът си беше най-вече за взаимопомощ, а не пишат мами, които вече навъртяха доста "стаж" и опита им е безценен.

Принципно няма лошо да се чете - познанието никога не е лошо. Друг е въпроса с какви намерения се прави това. Но кой може да влияе на хорските намерения? Осиновяването е нещо, за което ВСЕКИ може да се изкаже. Това не изисква да си чел много книги, да си внимавал в часа по етика или да разполагаш с малко повече умствен багаж. Лесно смилаемо е, не са нужни усилия. Е, кого да коментират, докато пият кафе и зяпат наоколо - Достоевски ли!?

Вела е права. И аз не пиша вече - и не защото желая на всяка цена да остана анонимна. А защото считам, че не на всяка цена и на всеки трябва да обявявам факта, че детето ми е осиновено. Не разбирам какво значение следва да има това за околните!? А и смятам, че вече НЕ АЗ трябва да решавам това дали и кой ще знае. То е вече въпрос на личен избор на детето ми.

Освен това и аз се сблъсках вече с нездравото любопитство на една, иначе претендираща да бъде интелигентна, млада дама, с престижна професия и добре поставена в обществото. Но това всъщност е без значение.

Бих се включила в една по-затворена общност, доколкото това ще има смисъл наистина да обменяме ценен опит и да си бъдем взаимно полезни.

# 11
  • Колибите
  • Мнения: 378
От новите съм.

Тук намерих неоценима подкрепа Hug, неведнъж съм го писала. Чудесни сте Peace, момичета и мами Peace.

Също и се намерихме със страхотна приятелка Hug bouquet, от форума.

Но не мога да скрия, че някои постове ме скапват и ми се смачква душицата за дни наред...Но пък не е ли така и в реала? Трябва да сме силни, заради децата си.

P.S. Бих подкрепила идея за по-затворена група, не съм сигурна как ще стане това технически, но мисля, че ще участвам.

Последна редакция: пн, 07 май 2012, 10:48 от Розмариня

# 12
  • Мнения: 44
Здравейте!Аз съм мама на най-чаровното и най-добричко и всичко най,щото си е моето детенце.Осинових ме я преди близо 2 и половина години.В началото пишех и аз във форума,но ......после спрях.Ами,за съжаление,българина пари за книги не дава,а и нещо не му стигат драматичните сериали,та що да не влезе тук,да почете,дори и да пореве,уж от чувства някакви,породени отново от сериалчетата.И да тръгне да разказва после,ама ти знаеш ли кво прочетох,ама ох,да пази Господ и чукат по празните си глави..........Та,освен форумните клюкари,какво да кажем за махленските.Аз също,не желая да споделям с всеки и навсякъде,че детето ми,моето дете,е осиновено.Съгласна съм,че и то,в един по късен етап,трябва да има право на решение.Достатъчно е,че хората на които имам доверие,които уважавам и най-важното обичат моето дете и отдавнааааа не мислят,кой я е родил,защото аз,съпругът ми и двете по-големи деца сме нейното семейство,защото тя е част и то ОГРОМНА от сърцата ни.Има моменти,когато се чувствам страшно назлобена срещу клюкарския манталитет на българина,за съжаление днес е такъв ден.Чух коментар,може би нарочно казан пред мен,за съседка,осиновила дете.Не че им останах длъжна,не че си замълчах,ама си е гадно,когато ги чуеш с каква злоба говорят,когато им видиш очите,лицемерни на цвят.

# 13
  • Мнения: 44
Май не е много добре,когато човек е под въздействие на негативни емоции,да пише,въпреки,че старах се,ама многооооооо да бъда умерена Rolling Eyes.Искам да пожелая на всички чакащи късмет.Да вярват много,че мечтата им да станат родител,ще се осъществи.Когато подадох документи и започнах да пиша тук,бях упрекната от съфорумка,че имам нереално желание,в предвид,че бях 40+,че имам две големи деца,родени от мен,да искам детенце до 1 годинка.Е,да,ама се случи Laughing.Така че,майната им на клюкарите,нека се хранят от нашето щастие,може да е заразно,та и те да усетят някога,че душата може да се нахрани,не само от клюки,а и от най-съкровенната надежда,да бъдеш родител.Желая успех на всички!Дано заразя повече с моето щастие Hug

# 14
  • Мнения: 712
Хей, Алекс, не се измъчвай!  Hug
Онези "лицемерните на цвят очи" са такива и не само във връзка осиновяването... Те си търсят поводи и поводчета да пръскат загриженост, морал или злоба... И в тази връзка проблем имат ТЕ, а не вие, тъй като те трябва да се търпят постоянно, а вие може да отминете... Wink

Общи условия

Активация на акаунт