Защо осиновяването привлича толкова много клюкар(к)и?

Ох, Боян как хубаво ги подрежда такиваааа. Като им изплющи едно "Мен ме осиновиха и сме много роднини". И почва да изрежда настина всичките си роднини. Цвета на очите им от лицемерен става кух! И лееекичко им увисват устите.

А от понеделник обяснява наляво и надясно, че момичетата от групата си падали по него "Щот съм най-готиния, никой няма очи като моите!!!"

Това не ме интересува от преди 34-35 години. И аз ги подреждам като Боян и никой не смее нищо да каже. Какво говорят зад гърба ми изобщо не ми дреме. Да сме живи и здрави и децата ни също, пък клюкарки винаги и навсякъде ще има - с дребни душици и "лицемерни на цвят очи". Важното е да не е водеща темата "Какво ще кажат хората", а щом сте осиновили, значи сте способни да загърбите всичко гнусно в обществото ни и да се отдадете на децата си и любовта към тях. Ще има хора, които ще ни подкрепят и обичат и ще има хора, които ще ни укоряват дори и да не сме виновни, затова трябва ли да ни пука?! Хубав ден на всички!

Добро утро  ,даааа,съгласна съм с вас,и "уж" все съм готова да посрещна и се изправя срещу подобни хора,но сами знаете,че когато стане въпрос за децата ни,независимо осиновени,родени,доведени или заварени,все боли.Мислих,че вече стоим над тези неща.Моя съученичка в пубертета се самоуби,след като го чука от "отзивчива" съседка.Та явно подсъзнателно не забравям историята.А Боян искренно ме разсмя и зарадва  .Моята дъщеря е на 3 годинки,все още не говорим на тази тема,защото още не ни вълнува,от къде идват децата,сега разучаваме кой има дудка и кой чурка .И защо тати и батко не сядат на гърнето,като момченцата в яслата .Мамите с опит да попитам,кога и как говорихте за това.Имам изградена стратегия,но ще ми е полезно и вас да "чуя".Желая прекрасен ден за вас и вашите семейства

aleeks, моят син е на пет годинки и преди няколко месеца говорихме за това, че не е бил в моето коремче. По съвет на моя приятелка, която е детски психолог, аз изчаках по някакъв начин Алекс да подхване тема, която да ни доведе то истината. Един ден той ме попита за бебета, за коремите на майките и аз тогава му казах истината. Не споменах думата"осиновяване", защото не мисля, че в тази възраст той ще разбере какво е това. Просто му казах, че не е бил в моето коремче, а в коремчето на друга жена и че това се случва понякога. Детето реагира доста спокойно, попита ме нещо за това, дали знам коя е другата жена и къде е тя. Бях откровена с него, че не знам къде е. Сигурна съм, че ще имате такъв момент и вие

Искам да ти кажа, че и да имаш стратегия е по-добре да уловиш момента. И аз имах стратегия, ама пак бях неподготвена


А по темата ще кажа, че не обръщам вече внимание на такива хора. Детето ми знае истината, знае, че е обичан и желан и всичко друго няма значение.  За него аз съм най-добрата, най-красивата, най-умната, даже ме нарече, че съм гений с уши на маймуна... Какво повече ми трябва

Люска,точно така смятам да и кажа .За мое съжаление с мъжа ми не сме на едно мнение,той не иска да и казваме,но аз съм категорична,че тя трябва да го знае от нас,и то докато е малка,за да свикне с тази мисъл,и никой да не я изненада и нарани.Самият той е осиновен,но го е научил от съседка,която е "осведомявала" детето си.До днес със свекърва ми не са говорили на тази тема.Той не желае и аз да говоря с нея за това.Уважавам неговото желание за неговия живот,но няма да се съобразя за нашето дете

Пред мен никога не е стоял проблема "Как да му кажа". Изобщо не го оставих да забрави, че сме го осиновили. Беше само на година и половина и в началото разговорите бяха по-скоро за да свикнем самите ние да говорим по темата, без да се напрягаме. Непрекъснато, по всякакви поводи споменавах осиновяването, взимането от дома, гледането от лелките преди да го вземем и пр. И е абсолютно забранено в къщи да се понижава тона или да се прескача думата "осиновяване" и свързаните с нея изрази. За мен това беше единственият начин Боян да я възприеме като обикновена дума, описваща период от живота ни. При срещи с приятели и роднини, обстоятелствата около него винаги се обсъждат гласно, без шушукане или недомлъвки. Дори понякога и той се включва да "обяснява".

И аз очаквам въпроса "Като не съм бил в твоя корем, в чий тогава съм бил?" Още не ме е попитал. Както преди време една от опитните осиновителки беше писала - мисли си, че децата се раждат от майки или се взимат от дом. Предполагам, че и при него нещата стоят горе-долу по същия начин.

Иначе и аз ни лук яла-ни лук мирисала, нищо не знам за БМ. И дори няма да е лъжа, та предполагам ще съм абсолютно откровена и с чиста съвест ще кажа "Не знам, не я познавам". От време на време се пробвам пред огледалото как да го произнеса, така че да не е с безразличие (защото тя е далата живот), но пък и да не е с тъга (не трябва да е нещастен, че не я познава). Та в този аспект ще ми е много полезно споделено от вас казване.

Г-жа Монк  ,до момента явно се справяте доста добре.Когато нещата се развиват,без излишно пришпорване,но и без излишно залъгване,премълчаване,ще минат естественно.Мисля,че е важно да успеем да покажем спокойствие и увереност,децата ни улавят нашите емоции.

И ние говорим свободно за осиновяването. Това в крайна сметка си е една съвсем нормална дума. И съвсем нормален процес /поне за моето семейство/. Малката още не е питала, но аз още миналата година и разказах за това, когато и разказвах за Снежанка. Тогава обяснявахме видовете майки.
Никога не трябва да се премълчават и изопачават важните за децата неща, защото те са силно интуитивни и усещат лъжата, макар и да не я наричат така. Един път като спрат да вярват на възрастните, после всичко става много по-трудно.

г-жа Монк,  при нас пък въпросът, коя е и що е, възникна мигновено, така че казах, каквото знаех, то не е кой знае колко, но го казах. Имаше етап 'искам да ги видя". Сега сме във фазата: "То и сега не мога да се оправя с толкова роднини, че и още да си намеря, как ли не!"    Растат си децата.

За всички, които смятат да не казват: не давайте храна на клюкарките, не излагайте децата си на отровата от хорските усти! Казването не е избор, а задължение. В някои страни прикриването на произхода е подсъдно.

маймуна, като изникна въпросът мигновено, това на каква възраст?

моят опит сочи, че едно казване, един разговор не върши работа, то е като спирала, трябва периодично да се водят тези разговори и с възрастта поднасяната информация става повече, по-подробна ... според мен, едно казване може удобно да се забрави ... аз лично имам чувството, че моята се опитва да игнорира този факт, а пък аз й го увирам в очите оттук оттам ... а даже не говорим често за това, последните примерно два месеца дума не сме споменали.
 
нямам отговор на въпроса дали не се стяга от нещо да говори по-задълбочено по темата с мен именно или съм й омръзнала, не го разказвам интересно или кой знае какво ... както и май не съм въвела ясно думите осиновяване, съответно adoption, за да ги разпознава в други ситуации ... аз ги казвам, де, но нямам обратна връзка още, нито една от двете думи не ги е произнесла сама никога...

два интересни момента от разговорите ни:
разказах за майката при един от последните ни разговори (не знам защо темата някак от самосебе си изкача около рождения й ден, аз ли съм, тя ли е ... ), когато пак отрекох за моето участие в раждането й, обясних за пореден път, че не е била в моя корем, а тя ме заби с въпроса "е, добре де, кой ме е родил тогава?! татко ли?" ...
известно време след това сгащи баща си за този разговор ... то не знам при вас как е, но нашия татко малко неудобно му идва ... не, че е против да се каже, но се притеснява и не знае как ... и му е добре аз като се занимавам с това. та един път го сгащи, но тъкмо преди да излизаме с нея за разходка и нямаше време и той се измъкна, казал й да ме пита мен, нали излизаме и без това. тя мен не ме попита обаче. и след някоя друга седмица го улучи цял следобед насаме, приклещила го с "разкажи ми сега как мама ме е родила ... " ... твърди, че е обяснил според съгласуваната помежду ни  истинска, адаптирана според нас за петгодишни версия ... оттогава нищо пак.
сега й готвя фотоалбум, като идеята ми там да не е само тази история, ами въобще разширения й бебешки период, който пък съвпада с времето, през което е живяла в България (щото забравя и къде е родена, твърди, че е родена тук )

абе, дайте да направим една тема специално за този сюжет, щото всеки път на разни места пишем ...

а по темата за по-заключеното пространство, не знам всички опции, но гледам, че яху групите приютяват много такива общества, аз примерно следя периодично няколко американски и френски осиновителски групи ... изглежда точно каквото ни трябва - вход само с име и парола, членство в групата само след приемане от администраторите на групата и макар и накратко, писмено заявен мотив за интереса, съобщенията не са видими за нечленове, могат да се качват файлове като база данни, документи, снимки ... само не знам в яху групите излизат ли коректно съобщенията на кирилица или има проблем. ще се поразровя. няма проблем иначе да регистрирам една, а после ще споделя с поне още някой/някои правата, че всичко се случва. но мислете и за име някакво подходящо ... аз нямам идеи в момента
http://groups.yahoo.com/ - за това говоря ... могат да се браузнат групи по някоя от темите, за мостра, има и публични ...

Четейки написаното от Велла,се подсетих за моя близка.Нейната дъщеря е вече 14 годишна,та когато е започнала да пита за раждането си,майката и обяснила,че не тя я е родила и т.н. От този момент детето не желае да се говори на тази тема,отклонява всякакви разговори,свързани с темата.Когато ние осиновихме нашето дете,аз надълго и нашироко задавах въпроси на въпросната дружка и тя беше супер объркана,дали да продължава да настоява за провеждане на разговор.Не смея да я разпитвам,към днешна дата,дали има развитие разговора.Но,ако детето не желая да се говори на тази тема,трябва ли да бъдем настоятелни .Но,както Маймуна го е написала,отровата на злостните хора е силна.

Да, много рядко детето ще започне да говори само; търсете поводи да подмятате разни неща, случайно и без много емоции, за това, как сте взели детето и прочие; говорете в присъствие на детето с таткото така, както си обсъждате други семейни работи; отбележете датата на осиновяването, намерете на картата родното място на детето, гледайте снимки; това не е настояване, а създаване на поводи за разговор.

Особено разказите за съдебните процедури правят силно впечатление, тъй като става ясно, че деца не могат току-така да се подмятат при този и онзи, да се вземат и връщат. Става еднократно и невъзвратимо.

Маймуна,даваш безценни съвети .Признавам,че до момента,не съм започнала да подготвям дъщеря си.Ще започна под формата на приказка,за да привлека вниманието и.Тя е мъничка,но това не означава,че не разбира,нали.И постепенно ще стигнем до момента.Ще имам нужда от вас.Утре ще накарам и мъжа ми да почете вашите постове,с него май ще е по-трудно.Тази вечер говорих и със свекърва ми,разказах и за дочутия разговор,за който ви писах,и за съучиничката ми,но и тя нещо мънка,не бивало.Дадох и ясно да разбере,че ще кажа.

Добре де, обяснете на мен простата и невежата защо трябва постоянно да се натяква на детето, че е осиновено?! Честно - не разбирам? Понеже е глупаво и ще забрави, или да му се напомни все пак какъв късмет е извадило с таквиз родители значи
Имам дете в класа осиновено на 6 г., което не иска да си спомня нищо от дома, не иска да знае, че е осиновено, въпреки че помни. Трябва ли майка му да му подрича през месец това...чудя се...
От опит да ви кажа - не се забравя и подричането и зачекването на темата нарочно е гадно! Пък вие сте психолозите, вие знаете най-добре
 Всъщност всеки може да прави с децата си каквото си иска, само не трябва да се скрива фактът на осиновяването и възрастните да се оплитат в лъжи.

Детето ми ще знае, това и през ум не ми минава, че ще го крия.
Около мен всички  живеят с моите надежди и тревоги за детето.

НО -  А бе защо се казва "осиновяване"   ?

Моята прекрасна дъщеря, дай Боже след време и сестра й, ще си е "одъщерена", ама -ха-а-а-а .

А сериозно - продължавам да си имам желание да е дъщеря, а не син. Тъй като ще съм сама мама, и няма да имаме никакъв мъжки модел, по който детето да си изгражда идентичността. А не искам да израсте неориентиран човек. Не знам, може и да не съм права и да греша в разсъжденията си, нека наистина психолозите да дадат едно рамо по въпроса .

Aлекс ІІ (тук имаме още една бъдеща мама Алекс, та затова си Алекс ІІ, нали не се сърдиш?), в библиотеката, в закованите теми горе, има линк за подходящи приказки, мисля, че ще ти са от полза . И още нещо - детето е твое, а не на свекърва ти.  Ти си семейство с твоя съпруг, а не с нея.. Е, разбира се, ще й щадиш чувствата, но много, много, много по-важни са чувствата и бъдещето добро самоосъзнаване на детето ти. Те са от друго поколение, и трудно възприемат, но съм сигурна, че много, много обича всичките ти деца и го прави само от добро. Но  в желанието си да направи добро, може и да попречи.

Vella, мисля, да погледна линка ти, не пречи да съм в няколко форума едновременно. Тук пък са всички момичета и мами, които възприемам като свои учителки, ти си сред тях,  и които ми помагате да "държа пътя".