Защо осиновяването привлича толкова много клюкар(к)и?

elitto, говоря от опит    но и твоя опит ми е много, много ценен  

не казвам да се натяква, да пази Господ! или пък да се подрича, дано не звучи така. Подричането виднаги отделя детето, прави го различно и не съвсем наше, наистина си е гадно.

Но не бива да се създава впечатлението, че темата се обсъжда по някакъв специален, особено пук срамен начин.
Категорично съм против да се говори за осиновяване на всяка крачка. Но да се преструваме, че не се е случило, е другата крайност. Някъде по средата нещата се обсъждат нормално, като им дойде времето.

Розмариня,четох приказките и написаното,благодаря ти,че ме насочи ,от близо 5 години дълдисвам из форума,а не бях попадала на тях.Разчувстваха ме,поплаках си.сега ще прочета още 3-4 пъти,докато се почувствам спокойна и готова за разказване и четене пред малката госпожица.

А, о... То наистина си е за отделна тема...

Ние след рождения ден сме на следната вълна:
- Днес като тръгвах за училище видях една котка да ражда котенца...Защо не сме нормално семейство?
- Андрюша, какво имаш предвид?
- Защо ти не си ме родила? Защо си нямам татко, защо сме наполовина руснаци?... Ти щастлива ли си, че имаш син?
И докато аз разказвам за щастието си и как възприемам нещата около нашата съдба в мен е вперен един такъв неописуем поглед под извитите мигли - смесица от копнеж да чуе нещо хубаво и успокояващо, но и с лекото безпокойство на вече осмислящия по свой, отделен начин събитията пораснал младеж, и всичко това гарнирано със смущение...

Променят се с възрастта разговорите. Не се бойте от тях. Вътрешното ви спокойствие е изключително важно за децата. Но и трябва да ги разберем... Аз възприемам осиновяването на Андрей като нещо изключително естествено за мен. Да не говорим колко роден го чувствам. Но въпреки това момчето ми го боли и преживява... И това сигурно също трябва да приема за естествено, за да е реална подкрепата и любовта ми.

Колкото по-големи стават,толкова въпросите ще бъдат и повече,и някак от тяхна страна почти неизречени.По време на втората ми бременност,бащата ни изостави,бях едва на 18 години,голямата ми дъщеря беше на 1 годинка.Малко по-късно,когато едното беше някъде към 3,а другото с година и десет месеца по-голямо,започнаха въпросите,защо нямаме татко да ни взема от градината,защо не ни иска и т.н.По-късно продължаваше да ги вълнуват и други подобни въпроси,усещах ги,подучувах ги,че се питат взаимно.Без да изчаквам да зададат въпросите,разказвах,понякога се налагаше да скрия част от истината,тази която беше грозна.Така и до днес,вече са доста големи,не посмях да им кажа цялата истина.За тях,баща им не е лош човек,просто е трябвало да напусне живото ни.Отклоних се,но тези дни си припомням подсъзнателно за онези години,когато обмислях,как да постъпя без да бъдат наранени и да растат нормално .Мисля,че се справих добре.Сега отново търся най-добрия за детето си начин.но в мой плюс,сега ви има вас,тогава нямаше форуми,където да получиш помощ,подкрепа и неодобрение,когато лично засегнат и под въздействие на емоции,малко изкривяваме нещата,а понякога отстрани се вижда по -добре.Сега има много като мен,в моето положение.Има мами с повече опит.Дори и различни да са мненията,всяка една от нас би извлякла най-доброто за детето си.Извинявам се,ако съм досадила.Ама такъв заряд от емоции има в мен,куп въпроси,питанки съм събрала.А смятам,че вървим заедно,в една посока и само можем да си бъдем полезни,за самите нас и за децата ни,нали

е, хубава работа, ама че питанка. ми щото българинът е сеирджия голям. то си е до гени

мамун, ша ма извиняваш, че пак ще те скандализирВам, ама се налага да цитирам...

срещнали се на полянка прабългарин и славянка. цунигуни, вадитури, народили чукундури. хем е...ливи, хем крадливи и най-вече завистливи.


тъй е рекла народната мъдроС. изпуснато е обаче това с клюкарливите.

mato, сега вече изби рибата 
този апотеоз на българския поетически гений не ми беше известен! да не би да си има и автор?

Радой Ралин, по случай 1300 години България 

Като осиновено дете мога да ти кажа, че хората обичат да обсъждат различните да им се подиграват и т.н. Имали тема табу за обществото и веднага има и нечий клюкарски  нос набутан. Хората от това живеят.

маймун, трагично е. има автор.
това беше веселата част. тъжната е следната
http://www.slovo.bg/old/prs/nesmenar.htm

хайде, да речем, че Радой Ралин е идиот , мир на праха му, голям пич беше. щото по съвременен. ама за класиците ни що да речем.

грешката е за жалост в нас. такива сме си. клюкари, завистници, сеирджии. с една дума, кретени. всека нация с кривиците си...

обаче пък правим страхотна ракия. и кисело мляко.
от друга страна, блазя народ, който има такива поети.

Да добавя,че сигурно сме най-търпеливия народ.Блъскат ни,тъпчат ни,мачкат ни,командват ни и ние все сме съгласни.(Извинявам се че отклоних темата,ама не се сдържах.Сърби ме да пиша още,но съвсем ще се отклоня)

Кристи,аз съм на по-друго мнение.Не сме търпеливи,а сме страхливи.На маса и у дома,всички сме много смели,нареждаме всичко и всички,но ако трябва публично и гласно да си изразим било възмущението,било несправедливост,що да не го направи някой друг,само да не сме ние.Извинявам се за отклонението,лично мнение е.

Здравейте,ще разкажа моята история като осиновена и ще  изкажа мнението си защо в консервативното ни общество се приема абитурентките да изглеждат масово като проститутки,но  на осиновените деца се гледа като втора категория хора.
Родителите ми са загинали в катастрофа,когато съм била на 10 месеца и оттогава съм на отглеждане при родителите на покойната ми майка,като когато съм била на 5 години съм била осиновена официално.Родителите ми (аз така наричам баба ми и дядо ми по майчина линия) са ми казали за катастрофата,още когато съм била съвсем малка,но са преиначили истината,че истинската ми майка всъщност е по-голямата ми сестра и аз съм била късно непланирано дете.Аз сама разбрах истината малко преди да навърша 14 години,а и през цялото време съм усещала,че ме лъжат.Когато им изисках да ми кажат цялата истина,те нищо не скриха от мен,осъзнаването на истината съвпадаше с началото на пубертета ми и като цяло кашата беше голяма.Но и детството и юношеството съм живяла в сянката на истинската ми майка и колко съвършена е била тя.Нашите именно за да съм защитена от хорските приказки са прикрили умело истината,но с поведението си към мен многократно показаха колко майка им липсва...С другите си баба и дядо (по бащина линия) се виждам само по празници,дядо ми бащина линия почина преди 7 години, а мама (баба ми по майчина) почина преди 5.Минаха 23 години от трагедията и всичко вече е забравено или по-скоро преодоляно,защото пред мен има нов живот и семейство в скоро време.Но истината е,че 18 години (на толкова бях,когато срещнах бъдещия ми съпруг) аз живях в една уж удобна лъжа,но и мъка,защото бях сама и нещастна...Сега се опитвам да простя и да забравя,положителното във всичко това е,че научих от рано колко могат да са лоши хората и клюкарите и завистниците са "бели кахъри".
Но именно защото не искам да бъда съжалявана,обсъждана и.т.н. поствам историята си под анонимността на Интернет и ще дам един пример защо все още я има "тайната на осиновяването".Бъдещата ми зълва е сравнително млада жена на 35 години а и е психолог ,но ето какво ми разказа преди около 2 години за осиновения син на нейна приятелка,тогава момче на около 11-12 години с буйно поведение в училище: "Той е осиновен и затова е буен,осиновените са неблагодарни и мразят рождените си дни,защото подсъзнателно усещат,че са били изоставени,независимо знаят ли истината или не.Те никога не са способни на истинска любов." Тя почти съжаляваше приятелката си за решението си ,ето какво е мнението на млад и уж интелигентен и образован човек,а какво остава за Сульо и Пульо от село Медковец например ( посочвам селото не като географско понятие,а като манталитет,такъв манталитет може да има и човек,роден и израсъл в центъра на София).
Надявам се не съм досадила с романа си,но мисля че съм дала отговор на въпроса относно клюките и злобата

gloria_calcar11, благодаря ти за доверието! Споделила си лични неща без притеснение, дори и постинга ти според мене да не дава отговор за клюкарите и злобата...

Уау!   Написано по този начин звучи ужасно!... Но може би зълва ти е искала да каже, че (по твоя цитат):
- в следствие на институционалното отглеждане някои деца стават хиперактивни (но това не е "запазена марка" на осиновените деца);
- повечето осиновени деца се подтискат от натиска на обществото да са благодарни по презумпция, те се ужасяват от честите реплики от рода на "а къде можеше да бъдеш, ако не те бяха осиновили" - сякаш са "второ качество" хора, които не заслужават любов и трябва да ценят късмета си, че са я получили;
- в литературата четем за много случаи, в които осиновени деца не обичат рождения си ден;
- в следствие от институционалното отглеждане някои деца страдат от нарушения на обвързването - като това се отнася не само за способността за обвързване, но и за начина на обвързване...

А може би е искала да каже точно това, което е казала. Многократно съм се сблъсквала с подобно мнение за осиновените. Чувала съм и мнение, че децата са "отровени" още в утробата на майка си и никога няма да са нормални хора/и това го каза една осиновителка по повод собствения си син, който явно тя никога не е приела като такъв/
Простотата човешка няма граници

Благодаря за разбирането,какво да ви кажа,аз обичам рождения си ден и го празнувам с удоволствие и съм способна на истинска любов,но са малко хората,които обичам и е ясно защо,но другите не ги мразя,напротив старая се да съм позитивна Но нямам желание да се боря със закостенелите представи на обществото,въпреки че ще възпитам детето ми в доброта,толерантност и позитивизъм,дори да му е трудно