как се справяте с сладкишите???

Ами четох, четох, ама друх подобен случай на нашия невидях , аз ям безумни количества сладки неща, да не кажа,че само от това основно живея, докато бях бременна пак основно сладко набивах и незнам дали по време на бремеността ми е възможно да се е  получило някакво пренасищане със захар и сладко,но дъщеря ми не обича шоколадови неща и по принцип сладки, понеже аз непрекъснато си купувам и ям пред нея и по площадките   вафли, кексчета,кроасани, и винаги съм и предлагала не проявява никакъв интерес към сладкото и още по-добре, мога да си ям на воля колкото си сладко искам- опитвала е ,но и се повдига от шоколада- единственото подсладено нещо което обича са сокове, данонино и сладолед, всичко останало,мляко,попари, макарони, усети ли захар,че има почва да плюва!И по рожденни дни,като ходим,разръчква тортата с вилица, уж опитва, не и харесва и плюва!  Так,че на този етап не ми се налага да се справям по никакъв начин друг начин със сладкишите,освен с  тяхното изяждане!

       А като цяло за яденето на боклуци,като по-малка дъщеря ми ядеше много солети и царевични пръчици, сега да и се случи веднъж в месеца да поиска солети,пръчици  вече не обича, но тя е фен на нещо много по-рисково според мен  , нон стоп може да яде,месо,луканка,кранвирши,филета- в магазините вместо шоколади, отива при месата и си взима някакво пакетирано месо и веднага трябва да се отвори,за да се яде  а това според мен крие много повече рискове от яденено на шоколад!

Баткото много обича сладки неща, вафлички, кроасани, шоколади,бонбонки всичко що е сладко. Всеки ден си хапва сладко, опитвам се да го огранича малко, но трудно се получава  , не знам от сладкото ли от какво имаме 5 кариеса, а е на 6 години.

И ние на тая възраст честичко бяхме при зъболекаря, но тя каза че е по-скоро от млякото и млечната киселина в него, а не от сладкото.
Радвам се, че моичкия от известно време предпочита черния шоколад, а не млечния. Четох някъде, че даже бил полезен. Всички вкъщи обичаме сладко и не можем да се ограничаваме, ако има нещо купено веднага се изяжда. Затова просто купувам малки количества - по една вафла или кутия бисквити. Отдавна престанах да купувам неща от рода на зрънчо или чипс, но не го правя на въпрос, ако някой почерпи. Гледам ограничаването да не е много видно, за да не предизвикам обратен ефект.

а аз точно това постигнах обратен ефект за жалост...до преди не правеше така за нищо и понеже аз реших да и въведа програма да кажа,режим да кажа и какво стана сега ако някъде види или я почерпят се държи като луда и то за всичко не само солети а и храни..понеже аз и казвах какво и колко и кога да хапва сега е кошмар.много е лошо повярвай те ми да се върти около някоя майка за да я почерпят с нещо..за това вече съм решила да си хапва колкото иска е разбирасе за някои неща се спира но аз полудях вече пак ще напиша че един човек или дете ако е склонно за напълняване аз ще го спра сега а после?!!!
аз също от както се помня си хапвам много сладкиши както и до ден днешен,въпреки че сега зареди нея много пъти и аз съм се спирала за да не иска понеже за жалост на моето дете съм убедена че ще и харесат и то много шоколадите 

У нас сладкиши няма. Заради децата държим вече по нещо сладичко - течен шоколад, мед, какао, понякога и сладолед. Децата ми ядат основно сладко навън. Затова не се притеснявам от тези изкушения. Има периоди, в които търсят сладко ежедневно, но има и поредица от дни, в които не се сещат изобщо. Според мен би било проблем, ако се тъпчат ежедневно, а не изразходват енергия. Но, за щастие повече се движат, отколкото ядат сладко.
Зрънчо, чипс, снакс - вкъщи не влизат. Не защото ги смятам за вредни или пък ги забранявам, просто не ги обичаме. Хм, е добре де, АЗ не ги обичам. И газирани напитки не обичам - такива също нямат място в хладилника ни.
Когато ходим заедно на пазар с децата, те винаги се лепват на дъвките и нещо друго сладко, но и задължително на щанда за плодове! Не съм ги учила умишлено да обичат плодове и зеленчуци. Но определено се съблазняват много повече от тях, отколкото от шоколади. На всичкото отгоре се очертават като "суровоядци" - сготвена чушка е като отрова за тях, но суровата е страшен деликатес. Това важи и за морковите, доматите, сурови ядки. Ако им поставя условие - сладкиш или плод /особено ако е червен/, нямат колебание. Правят правилния избор. А никога не са били ограничавани за ядене на "боклуци". Понякога даже се моля да предпочетат някоя вафличка или кроасанче за закуска, а не да ме изтезават с приготвянето на нещо.
Смятам, че колкото по-либерален е хранителният режим, толкова по-голям шанс има за изграждане на вкус към правилните и полезните храни.
Трябва да призная обаче, че съм минала през отчайващи периоди. Синът ми например, между 2 и 3 г. закусваше само и едниствено Киндер шоколад. Цяла година - нищо друго! И дъщеря ми се беше пристрастила към някаква зърнена закуска. Пак за доста дълъг период. Ама и на двамата им мина.

Крушата не пада по далеч, от дървото. Аз не обичам сладко, за мармалад и мед може да се насиля, но тестените (кексове, бисквити, сладкиши) са ми отврат и не купувам, тъй че и децата не са свикнали и не ги ядат. Аз ям само силен лакритц, често с амониева сол и сол, който децата не помирисват, така и да ям, никой не посяга.
Цял ден гризат плодове в детската градина, като си изядат яденето имат десерт, после бисквити или филийка с нещо с млякото, а след вечеря, ако са яли добре давам нещо малко (шоколадово яйце, пудинг, плодова извара или кисело мляко, малко пакетче гумени мечета, пингуи, близалка или пресована глюкоза).
Като са сити, трябва да ги питам, че да се сетят, а дори и да питам понякога отказват, но често хитруват и ако не им харесва яденето, се правят на преяли и искат десерт. Не ги карам да ядат, но който не си изяде черпака, остава гладен и без десерт.

А това пък, с десерта, ми е било винаги много странно. Защо зорлем да набутвам в устите им нещо сладко. Баща им е виновен - все, милият, търси нещо за десерт. Аз съм отгледана в семейство, в което думата "десерт" беше нещо супер необичайно. Понякога мама правеше един страхотен сладкиш, който се явяваше основно ядене /обяд или вечеря/. Наплюсквахме се като за световно. Другото сладко нещо бяха пържените филийки на баща ми. Но и те си бяха основно ядене. Преди тях и след тях нямаше нищо друго. Това се случваше максимум един път в месеца. В останалото време понятието "десерт" беше абсолютно игнорирано и на никого не е липсвало.
Ама мъжът ми идва от още по-аристократично семейство от мен. Там задължително има първо, второ и десерт. Сега се боря с неговите вредни навици. Успявам да ги наложа и на децата, защото аз десерти не произвеждам. Ако на някого му липсват - да отиде до магазина и да си купи! За щастие мързелът надделява над жаждата за сладко, след като обилно си се нахранил с други неща. Много е здравословно - хем не ги ограничавам, хем пък надмощие взима вътрешното им чувство за самосъхранение.

Къде намираш лакритц?

А какво е лакритц?

Лакриц е едно вкусно нещо, което съм опитвала в Швеция. Там е популярно, особено като пръчки.
Ето: http://bg.wikipedia.org/wiki/Лакриц

А на мен ми е изключително гадно.
Между другото, има го из почти цяла Европа, след като подминеш Сърбия.
Последно мъжът ми яде в Чехия, но на него му харесва. На мен ми идва твърде солено.
Аз обичам много сладките неща.
Децата също са пробвали лакриц - едната го хареса, но не можа да изяде повече от 3 бонбона, другата не иска и да го погледне.

Ауу, как вкусно бе  Последната дума, с която бих описала лакрица, е "вкусно" 

Едновременно сме писали с Азаф

Въпрос на вкус. Аз например умирам за марципан, а вкъщи никой не иска да го погледне .
Та така и с лакрица .

Не знам лакриц ли е, лакритц ли, но май е няколко вида - солен, сладък и някакъв друг. На мен ми беше интересно дали се продава у нас?

Лакриц не съм виждала тук. Доскоро и марципана беше рядкост, просто защото не са типични за нашите ширини, тук влиянието е от Ориента - сиропирани сладкиши, тортета, курабии и т.н.