Каква е вината на Фатмагюл? (Fatmagül'ün Suçu Ne ?) - Тема 118

Фатмагюл,няма да използвам друго обръщение защото най сетне ми светна ,че сърцето и акъла ти пренадлежат на друг,на който даже и не искам да споменавам името,още повече да пиша ,че е Керим /пак се изложих,че и гумичка за триене не ми дадоха/.Щом четеш това писмо,значи вече съм си сменил адресната регистрация и от затвора в Измир,вече ще съм в измерението Х,където за съжаление все още мобилните оператори нямат покритие /Горния не ще да подписва/,тъй че няма да се срещаме и виждаме хич,само телепатично /ох ,изпотих се и под езика докато я напиша тази дума,като в училище не научих всички букви ,сега ги търся по азбучен ред в каталога на ума си /бре туй аз ли го измундрих/.Скоро четох в един форум ,че съм бил жертва /така разбрах с превода на Гугъл/ на семейсвото си и средата,да знаеш хич не е вярно.Тя мама не те харесваше от самото начало и само чакаше сгоден случай да ти го каже без да те обиди,а и тате не ти харесваше гозбите-само месено,пържено,нищо от това не е по диетата на Дюкан ,и той страдаше душевно и физически  в банята с вестник по-малките часове на нощта.Тъй че хич не е вярно да знаеш,а средата ами те рибите акъла не могат да ми дадат,защото са неми ,но ако бях хванал алтън рибока,смятай че и ти отиваше в девета глуха.Мелтем Джумбул щеше да ми носи ракията,Азра Акън да ми чете списание на глас и мята дълъг бедър,а ех че и забравих името да ми пее на ушенце,а Берен Саат беше...Пиша ти последни редове,че ми свърши листа и вече си изгризах молюва,че нямаше с какво да си почистя междузъбното пространство от шошлюпа който изчоплих,докато мислих какво да ти пиша...Искам да си щастлива с онзи ,да написах  го най-после и винаги да се сещаш за мен,когато готвиш,чистиш....за нашите моменти и да ме носиш в сърцето си като спомен /мале чак се разривах...айде и секрет от носа ми падна на листа,става за ДНК анализ ако не вярваш,че аз съм писал това/ за един красив мъж,който хич не мяза на онзи тъмен субект с който съжителстваш,за големия ми мерак към теб,който си остана нереализиран....Мисли за мен като за един красив спомен от младоста /защото съм си красив и Али Торпедото каза така и другите красфци от килията/....вечно твой Мустафа ,понастоящем от измерението Х,5 казан отляво на дясно,моя ментор е най красивия дявол с най острата вила.

За мен всеки един от тримата(Мустафа,Керим и Фатмагюл) не успя да направи своя избор още в началото на сериала-Керим и Фатмагюл бяха принудени да се оженят един за друг,за да може Вурал,Селим и Ердоан да "отърват кожата",докато Мустафа обърна гръб на Фг,когато тя имаше нужда от подкрепата му,заслепен от гордостта си и чувството за наранена чест! Керим и Фг страдаха всеки по своя начин и горчилката в душите им бе жестока-докато гледах сериите в които имаше много скандали и недоверие,една буца се бе заклещила на гърлото ми и ме стягаше много жестоко! Подкрепата на Мерием беше крепежна сила в отношенията на Керим и Фг. Ако тя не бе до тях,може би Керим щеше да замине и да последва развод и една болка за цял живот в техните души... Той направи своя избор вечерта,когато отиде на летището-да не я оставя,каквото и да стане! Решението му бе наистина много добро!
Мустафа от своя страна повярва на хората,които обезчестиха неговата годеница и продаде душата си за пари! Както и неговият баща го обвини-ти се продаде за пари! В последствие родителите му съжалиха,че не са подали ръка на Фг в нужния за това момент,а са я оставили да се бори с кошмара в душата си,със сълзите и озлоблението към всички и всичко!
Помощта на всички около Фг й помогна много-видяхме промяната още след първия сеанс при психоложката,и последвалата вечер ,когато двамата с Керим пяха и се гледаха с една скрита обич(може би точно тогава се зароди и любовта на Фг към Керим)! Всвки един момент на споделена взаимност бе много нежен,вълшебен и прекрасен! Първото докосване,целувката по ръката,първата целувка на вилата...всичко бе нежно и красиво поднесено! Позволяването на тази интимност бе решение на Фг. Тя в един момент пожела да бъде щастлива! а истинския си избор тя направи вечерта,когато Керим пожела да се разведе с нея-тогава тя избра да бъде и негова опора,както той бе за нея през цялото време! След толкова време заедно те можеха да бъдат само приятели,но споделената болка ги събра и в тази болка се роди тяхната чиста и прекрасна любов!
Мустафа от своя страна,реши да отмъщава,заслепен от идеята за опетнената си чест,която и той допълнително опетни с нападките си към Фг още в болницата! Убийството на Вурал и страха от това да не бъде обвинен го накараха да се ожени за Хаджер,която го обичаше въпреки всичкото зло,което й причини,всичката болка която тя изпита заради него бе пречистването й от предишния живот,които е водила! Мустафа не спря през цялото време да я наранява,да й припомня миналото и да не й обещава нищо от бъдещето! За него тя бе употребена и захвърлена непотребна вещ! За мен лично той понесе наказание,което бе много леко-затвор и последвало бягство с разстрел! Това е лесно отърваване от наказанието!
Колкото до Хаджер-надявам се да приеме смъртта му геройски,както се изправи срещу него в съда! За мен тя е много силна жена,видяла много болка,много тъга! Никога няма да забравя как говореше по телефона с майка си и я лъжеше,че е добре,че работи в Германия и е щастлива,а душата й плачеше с кървави сълзи!
Колкото до  бялата рокля-за мен прекрачването на тази рокля е своеобразен символ на захвърлянето на спомените за злото,през което са минали и започването на едно ново начало-дом,семейство,споделена любов! Оставяйки я на пода,тя остави вътрешната си борба и продължи напред!

не съм ви чела от последния си пост , няма и да се връщам назад ... ( ЛП ми е почистена ,които иска да ми каже нещо лично нека го напише там , а не да се крие тук м/у всички ...помеждудругото   ) - направо се натъкмих на това  лично преживяване което и мен разтрепери

Бях много щастлива с приятеля си, много се обичахме, той беше "първият мъж" в живота ми, бях на 18 г., имахме връзка от 2 години. Преди него имах 1 сериозна връзка от 2 години, но не се чувствах уверена в момчето и не му се отдадох. Когато казах на приятеля си, че съм девствена, той започна да се смее, почувствах се гадно, но в следващия момент видях в изражението му, че вече съжалява, за това което ми е казал. Изобщо не настояваше, беше много търпелив, представете си Керим №2  . Това ме трогна много и накрая се реших на "стъпка напред", той не го очакваше и беше май даже по-уплашен от мен. Всичко беше прекрасно, връзката ни се заздравяваше, когато обаче започнах работа  и всичко се обърка. Шефът ми беше този, който ме насили, не можах да повярвам разбира се, заплаши ме да не казвам на никого. Така и направих, никой не разбра, даже все още никой не знае. Затворих се в себе си, отблъсквах приятеля ми и така 3 месеца. Един ден се появи "един приятел" започна да ми обяснява как "една групичка" следи майка ми, баща ми и приятеля ми и ако им се противопоставям щели да ме изведат в чужбина като проститутка. Този "приятел" ми каза неща за майка ми и баща ми, само които аз знам. Та условието беше да се разделя с приятеля ми и да не казвам на никой нищо. Направих го, приятеля ми беше много объркан и настоятелен. Всичко ме раздираше, нямаше как да му кажа, едва ли не живота му беше в опасност. За да избегна проблеми, се обвързах с един човек, само и само да ме оставят на мира ония гадове. Така и стана, заживях с "оня", /няма да ви казвам що за живот беше/ направи ми дете /дъщеря ми/ и в един момент вече не издържах и се прибрах вкъщи. Но защо се прибрах: разхождайки един ден детето /беше на 2 мес./, покрай мен минава служ. автомобил на приятеля ми- повярвайте сърцето ми щеше да изхвръкне, онемях. Той ме подмина и след малко се върна и отби, слезе от колата -краката ми се подкосиха, не го бях виждала 1 година, а все едно не сме се разделяли. Та излязохме на кафе няколко дена по-късно и по всичко личеше, че чувствата ни са си все същите. Засрамена от всичко, което го накарах да изживее, аз не посмях да му обясня и до там си останаха нещата. 6 месеца по-късно се разделих с баща на детето ми, но приятелят ми тъкмо беше започнал нова връзка и така останаха нещата. От време на време се виждахме за по кафе, но до там. Аз бях първия човек, на който съобщи че е скъсал с приятелката си, каза ми тя как е постъпила с него, болеше ме много като гледах как страда. Както и да е, след раздялата им продължихме да се срещаме, но нищо сериозно - за кафе. Много ме беше страх от реакцията му към детето ми и съответно реакцията на малката към него /тя вече беше на 2 годинки/. Но повярвайте по-добър човек няма купуваше й подаръци, лекарства/защото нямаше как да изляза и да отида аз, само му звънвах и той се отзоваваше/, грижеше се за нея, въпреки че тя едва ли не беше причината ние да сме разделени 3 години. Накрая се престраших и сега вече сме женени от 5 години, имам му пълно доверие, допълваме се, въпреки че и двете ни връзки са много различни и съответно ние сме се променили, все едно цял живот съм била с него, но и в същото време все едно сме се запознали от скоро и сме в началото на любовта си.