
Нищо не съм забравила. Той те бил свалял, ти него - вече не. Игрички си играла, с цел наказание.

Кучка не се става, докато се държиш като треперливо паленце, което чака да го погалят по главичката. А всичко, което си правила и казала на онзи рожден ден е точно такова. Съди сама - чакала си до последния момент, ако правилно съм схванала - останала си единствената жена в компанията, будила си го на бара, изпратила си го. Че дори и съвет си му дала - да си ходи в къщи, а не при гаджето (последните въобще не ми се вместват в представите за "кучешко" поведение). Не знам на колко си години, но ако си излязла от пубертета отдавна (пишеш за осем годишна връзка), също така отдавна трябва да си разбрала, че с такива "игрички", освен да станеш за смях, нищо друго не се постига. Накривила си му шапката или както е казала Малвина ...