Всеки по различен начин изразява емоциите си. В крайна сметка какво толкова ви дразни, че някой го е страх?
Когато се взривиха складовете в Челопечене бях на линия 45 минути по-късно, първа писта с оператора и микрофончето. И макар тогава детето ми да падна, повалено от ударната вълна и да ми замина един прозорец, бях определено ербап. Сега си признавам, че паниката ме завладя- сама с две деца и истерично тичащи по стълбите съседи.
Когато се взривиха складовете в Челопечене бях на линия 45 минути по-късно, първа писта с оператора и микрофончето. И макар тогава детето ми да падна, повалено от ударната вълна и да ми замина един прозорец, бях определено ербап. Сега си признавам, че паниката ме завладя- сама с две деца и истерично тичащи по стълбите съседи.
Не беше ужасно силно, сравнявам го с това, което беше преди години на Крумово, може би малко повече, но доста кратко ми се стори. Да е било не повече от 5-10 сек. или аз съм била тотално ошашкана и ми се е сторило, че бързо е преминало. Ние сме на първи етаж, панелка в Пловдив. 
