Как се живее без любов?

аз вече го предложих - авторката да се посъветва с човек, който се е доказал пред нея, че може да му се има доверие и познава и двамата с мъжа й, да обмисли живота си трезво, ако трябва да отиде в гората и да се отдаде на медитация, но последното за обмислянето ми се вижда невъзможно, защото тя вече е във вихъра на нова страст и иска другия мъж, който й се струва почти идеален, а на фона на този истински принц, мъжът й изглежда като сива мишка, ако ще да е най-отдаденият баща.

Т.е. ти й предлагаш да хваща гората образно казано 
Мъдро, както винаги от теб! Силата ти е в критиката само, решения рядко предлагаш!

какво му е на решението? напълно нормално е, когато човек е в дилема, объркан, раздвоен, разтроен, депресиран и прочие, да има нужда да се скрие някъде от света, за да остане насаме със себе си, без дразнители, да се вглъби и да поразмисли какво се случва, какво има, какво иска и прочие. Колкото по-малко странични шумове има в системата, толкова по-вероятно е тя да намери някаква равновесна точка и да остане в нея някакво време. Когато на човек му е натоварена психиката, му трябва покой за някакво време, за да не изгърми и да не постъпи безумно. В момента историята с другия мъж внася невероятен шум в главата й, явно този вихър трябва да отшуми. За момента, ако тя самата не иска, не виждам как ще може да се абстрахира от всичките герои в живота си и да надникне в душата и мислите си. То, затова са измислени всичките духовни практики от вида на медитацията, отиването временно в гората, манастир и др., за да може човек да поуспокои психиката си! Затова и терапиите са толкова популярни, защото всичко може да се изговори на човек, неангажиран в цялата драма, и който няма да се възползва от уязвимостта на човека в този момент.

Защо и приписвате неща, които не е казвала? Никъде не видях да е споменавала че е влюбена в друг. Обратното- каза че не смята да има сериозни отношения с другия, най-малкото защото и той е семеен. Остави ги тези приказки за другия, защо търсите причината там където тя не е всъщност?
Причината за всичко е в нас самите и решенията на проблемите- също.

Не е лесно да си пречупиш начина на мислене, с който си свикнал да живееш до днес. А той този начин не е добрия при всички случаи щом си стигнал до такова положение. Това пречупване не става с разходки в гората и премисляне. Има начини с добри психолози които да те научат да се цениш -себе си и живота си. Другият вариант е постоянно и дълго самообучение и самоусъвършенстване.  Приятелките познаващи нея и мъжа и са толкова сведущи в тези въпроси, колкото балерина разбира от висш пилотаж.  Всеки си мисли, че знае много за отношенията и любовта, а наоколо - все нещастни, необичащи и необичани...

Защото другият съществува. Интересно, дали с него е "просто секс"? Аз лично трудно ще го повярвам. Това, че той е женен е просто една морална бариера, но не пречи на консумирането на връзката.
Интересно, какво ли са правили хората, когато не е имало психолози! Добре че през двайсти век са били измислени психолозите, та те да научат хората как да се справят с проблемите си! На психолозите единствената им роля е по-скоро да бъдат отдушник, пред тях да бъдат изговорени нещата. Психолозите много осе пазят от даването на съвети и ученето на клиентите.

Нещо пропускаш: направили са две деца и се грижат добре за тях. Правили са секс, и сега правят. Хората охладняват, но това е обратим процес, особено ако има секс все още.

Не ви разбирам: ако съм привлечена физически от мъж, то не мога да правя секс с него, защото емоционално и личностно не ми импонира?! Че аз трябва света да обърна, за да намеря "подходящия", което не е гаранция, че няма да се промени след пет години! С колко мъже сте имали секс е въпроса?! Какъв ви е експириенса, тъй да кажа? Не ми отговарайте.

Тъй де, ама ако ми липсва това, че не си говоря с някого, ще си намеря някой за говорене, не за други работи.   
Нали някой не вярва, че семейния секс в тази ситуация изобщо може да се сравни като преживяване със секса с другия, пък дори и да не става дума точно за любов. 

Съгласна съм с Паси. Обаче КАМ още не направила крачката, доколкото разбирам и, следователно, разполага с нещото под ръка...

Ти пак ли ни връщаш в миналия век? Какво са правили Анадриел? Живяли са с твоя начин на мислене без да искат много от живота си. Как е живяла баба ти и прабаба ти? В послушание, подчинение и слугинстване най-вероятно...
Много грешиш по отношение на психолозите. Там където има огромно търсене, има и огромно предлагане. А психологичните бариери относно липса на добра самооценка са основна спирачка към достигане на какъвто и да било успех в живота. Всеки пожелал промяна на живота си към по-добро е опрял до психолог. Пълно е с какви ли не тренинги от отлични специалисти, за които в света се плащат огромни пари.

Относно мъжа, аз споменах по-рано и пак ще повторя. Тези мъже обикновено не играят НИКАКВА роля, освен да те накарат да проумееш че имаш огромна липса в семейството си. Те са защитна реакция на желание за запълване на празнотата. Която така не може да бъде възпълнена точно никога разбира се.  От такива връзки без скъсване с миналото остава само още по-голяма дупка и самота.

Анди, съгласна съм с всичко, казано от теб за майката и връзката между нея и децата. Това безспорно е така, но след като някой мъж решава да създаде тези деца, става точно толкова родител за тях, колкото и майката, макар и не точно в това отношение. Имам предвид, че той също би трябвало да се замисля за доброто и благополучието им и да поставя първо тях на преден план, каквото и да е решил да прави. Както това се очаква от майката, и обществото, ако му е толкова важно да реагира, трябва да реагира по един и същи начин и в двата случая. А не той да ги зареже заради друга тръпка, месеци и години наред да не се сеща за тях, и в един момент обстоятелството, че ги има, да го прасне като парен чук в челото. И то точно когато майка им реши да започне нова връзка и да си потърси щастието без него. Щото, да не си помислите нещо, на него хич не му пука за оная парясница, дето има наглостта да потърси щастие другаде след раздялата им ( ), ами щото, видиш ли, интересувало го децата как ще приемат това ( ). И тръгва да раздухва как бившата е такава и онакава и ще опропасти децата и общественото мнение да го подкрепя. Нищо, че преди тоя момент не се е сещал един шоколад да се обърне да им подаде, да не говорим за неплащането на мижавите издръжки, щото майката щяла да си ги харчи за себе си.   Дето казва моят мъж - ей тая простотия не мога да разбера - какво са виновни децата, че възрастните са се разделили, че бащата да не им дава полагаемото им се. Дори и майката да ги харчи за себе си, какво значение има - нали тя се грижи за тях. Това са думи на мъж, не мои.
Разбира се, че говоря за нашето общество. В по-развитите общества се е приело и ако мъжът реши да зареже жена си и децата си заради друга връзка, да плаща издръжка и на жена си, освен на децата. Наш Ганчо за едни мижави детски издръжки реве, па ако трябва и той да плаща издръжка на жена си, не знам.  

П.П. Оф, то ако всички мъже правеха секс само при наличие на чувства, доста проблеми не би ги имало изобщо. Или ако приемем, че чисто физическият мерак при тях се измерва в чувства, то излиза, че сърцата им са по-големи от двуетажен икарус.

Съгласна съм с Лизет, че вероятно мацката се опитва да запълни празнотата, но това я вкарва в още по-голяма бездна. Както един мой приятел мъж и сингъл, който като се почувства адски самотен, си хваща девойки за по една вечер. Споделял ми е, че след такова нещо се чувства още по-сам и по-уязвим.Защото тогава именно блесва истинският проблем - нахранил си се, задоволил си биологичните си нужди, нищо не те заплашва, но покой не намираш.
Та секса не е панацея, дори и за мъжете!

Андариел,стига си го вряла тоя новия мъж в очите ни,защото той се е появил като следствие от нещо куцащо в семейството и не е причина за куцащото. Моля! Никоя жена не си намира любовник ако е щастлива вкъщи.Това и малките деца го знаят.
Ти живяла ли си с родители,които не се обичат и,които не са щастливи заедно или само ,,струва ми се,, ти стига за да режеш така с голямата тесла ? Аз съм дете на разведени родители и мога да ти кажа,че ми олекна като се разделиха.И не - нито са се били,нито са се карали,нито съм имала факти пред очите си,че не са добре - освен един - виждах,че мама не е усмихната и истинска и щастлива и тати също.Скривах се и плачех,защото те не са щастливи. Ако това не е травма не знам кое. Така,че ако не си преживяла нещо можеш само да гадаеш. Едно дете няма как да иска само двама родители и един покрив. Иска много повече. Иска мама и тати да са щастливи. Дори и с цената - да не са в една къща.

Много съм съгласна с Кофеин,Saule и Lizet .

Щастието трябва да се търси.Който няма топки да го търси да си ръси мантри за внушения и за средновековието.

КАМ, моят единствен съвет е да не се криеш зад угризения и чуства за вина. Застани очи в очи със себе си и разбери какво искаш ТИ ! След това каквото и да решиш, ще знаеш,че си го направила за себе си. Не прави компромиси с усещанията си и не си завирай главата в пясъка,защото рано или късно ще трябва да я изкараш от там ... и тогава ще е още по-страшно.

При жените рядко мъжете са за една вечер, освен ако не се изживяват като някоя героиня на Отчаяни съпруги. Грубо казано, жените са/сме патки, които като са недоволни нещо от собствения мъж, или им стане животът много спокоен, и всеки льольо, който им демострира по-любезно отношение  и леко ухажване, пали едни емоционални огньове, че чак на жената не й се спи вкъщи. Това, което описва нашата героиня е едно обикновено влюбване - влюбеният човек не иска да се събужда вкъщи, щом го чака друг навън. Наличието на трети човек влошава нещата, колкото и да го отричат някои тук.

За мъжете като бащи - доста мъже също толкова, колкото и жените, са в дилема кое е най-добро за децата, и от чувство за дълг никога не напускат семейството си, или го правят след много сериозно обмисляне. Не всички мъже се водят по оная си работа, и слава Богу, защото още повече деца щяха да отраснат в разбити семейства.

Като чета тук, започвам направо да се чувствам неудобно, че съм отраснала в нормално семейство, без родителски драми и разводи. И два пъти по-неудобно, че не съм тръгнала да пея мантрите на няколко потребителки тук, изживяли доста нерадстни бракове и детство и изглеждам направо като динозавър с възгледите си.

Аз пък за моя радост съм израстнала в "разбито семейство", а не в нещастно. Майка ми е напуснала баща ми, защото тръпката й се изгубила след 2-год. брак. Аз помня единствено отчаянието и безсилието, които изпитвах когато я сварвах сама да плаче. Чувствах вина, че не мога да й помогна, да я успокоя и ми беше наистина тежко. Ами радвам се, че е подала молбата за развод, а не е търпяла заради мен. Цялата семейна драма приключи след като се разделиха- тогава заживях наистина нормално.

Не бих дала категоричен съвет на авторката, защото само тя си познава ситуацията. Само мога да я уверя, че най-доброто за децата не означава непременно родителите им да са под един покрив.

Усещам ясната тенденция, жени без деца да дават най-лесно съвет "Търси си щастието", като напълно естествено развитие на една залязваща връзка. И всъщност е така, но децата, децата са факторът, който е оставил мнозина, и мъже и жени, у дома.

С обратен знак темата би предизвикала бурното освиркване на съпруга. Сега съчувстваме на авторката, утре ще я хулим в ролята й на любовница. Колко двулични са жените. Равни нямат.
За справка- двете съседни теми- за обезоръжаването на любовница и другата на Соте.

И да не забравяме, че положение като това има поне още три засегнати страни- съпругът, децата, съпругата на любовника, а да, и техните деца. Та станаха четири засегнати страни. Засегнати от евентуалното бъдещо удовлетворение на едно лице.